Европейските крайнодесни и Доналд Тръмп – любов или омраза

Доналд Тръмп. Снимка: от тв екрана

Неспирният възход на предизборните амбиции на Доналд Тръмп
накара много наблюдатели да търсят извън САЩ обяснението за
това, което им изглежда объркващо. Според мнозина най-близки в
политически план до Тръмп са съвременните крайнодесни партии в
Европа със своите популистки антиимиграционни политики.

Това е убедително и очевидно сравнение. Изненадващото обаче
е, че много от тези крайнодесни партии изглеждат също толкова
смаяни от предложенията на Тръмп, колкото и всички останали.
Марин льо Пен, например, стана модел за съвременната
европейска крайна десница, след като през последните години
изведе френския Национален фронт до безпрецедентни успехи.

Мнозина я смятат за най-очевидния европейски аналог на Тръмп. Но
въпреки сходствата Льо Пен лично разкритикува предложението на
Тръмп да се забрани на почти всички мюсюлмани да влизат в САЩ.
„Сериозно, да сте ме чували да казвам нещо такова?“, попита
Льо Пен в телевизионно интервю, цитирано от в. „Ню Йорк таймс“.
„Аз защитавам всички французи във Франция независимо от
произхода им и независимо от религията им“.

В скандинавските страни влиятелни крайнодесни партии, които
се противопоставят решително на миграцията, също се изказаха
против идеите на Тръмп. „Това е просто глупаво. Той говори все
смахнати неща, но това е едно от най-смахнатите, които е
измислял“, каза Сьорен Есперсен, говорител за външните работи на
Датската народна партия, пред интервюиращ го журналист миналата
седмица. Той също така добави, че възходът на Тръмп „става
изключително притеснителен“.

„Ако Доналд Тръмп спечели? Не мисля, че ще спечели, надявам
се да не спечели“, заяви лидерът на Шведските демократи Джими
Окесон пред консервативния уебсайт „Брейтбарт“. „Той е много
добър в държането на речи, но като политик и световен лидер? Не,
не мисля, че това е добра идея“.

Найджъл Фараж, лидер на антиимигрантската британска Партия
за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП), също се
дистанцира от Тръмп. „Мисля, че с този коментар той стигна
твърде далеч“, заяви Фараж миналата седмица за предложената от
Тръмп „забрана за мюсюлмани“. Фараж добави, че „това, което
бихте постигнали в този случай, е да накажете голям брой много
добри хора заради действията на малцина“.

Дори някои поддръжници на германското движение „Пегида“,
което организира протести срещу „ислямизацията“ на Германия,
намекнаха, че искат да възприемат подход, различен от този на
Тръмп. „Не искаме „да направим Германия голяма и силна“. Това е
прекалено агресивно“, заяви протестиращият Дитер Тарц. „Искаме
само да предпазим Германия и да я запазим такава, каквато е“.

Това, разбира се, не значи, че никой от европейските
крайнодесни не одобрява подхода на Тръмп. Тази седмица Матео
Салвини, лидер на крайнодясната партия „Северна лига“ в Италия,
описа подхода на американския милиардер като „героичен“ и заяви,
че иска да му стисне ръката. Герт Вилдерс, влиятелен холандски
политик, известен с откровено антиислямските си позиции,
подкрепи Тръмп в Туитър. Някои малки крайнодесни партийки във
Великобритания обаче изразиха подкрепа за идеята на Тръмп.
Според наблюдатели има значително припокриване на подкрепата за
Тръмп и подкрепата за най-отявлено неофашистката от големите
европейски крайнодесни партии, гръцката „Златна зора“.

Различията в мненията за Тръмп сред европейските крайнодесни
отразяват недокрай признатите разлики между крайнодесните
партии на континента. Всички тези партии може да са движени от
едни и същи основни поводи за недоволство, но те се формират и
от много местни фактори и системи. Една относително традиционна
партия като ЮКИП без съмнение би възразила срещу идеята да бъде
сравнявана със „Златна зора“, например (а може би и обратното).

По-меката позиция против имиграцията, заета от опитен
европейски крайнодесен лидер като Марин льо Пен, може да бъде
обяснена отчасти с местни фактори. На първо място е просто
нереалистично да се прокарва политика, която е открито насочена
срещу френското мюсюлманско население, което е пропорционално
далеч по-голямо от малкото мюсюлманско население в САЩ
(всъщност, Льо Пен активно се е опитва да ухажва мюсюлманските
избиратели и имаше известни успехи). На второ място, френската
система за гласуване с балотаж я възпира да заема открито
екстремни политически позиции, дори политическата й база да ги
подкрепя. Слабото представяне на „Националния фронт“ на
регионалните избори във Франция е доказателство до каква степен
екстремната репутация на Льо Пен й вреди на избори.

По подобен начин подкрепата за Тръмп може да е мотивирана от
същите оплаквания на избирателите като тази за Льо Пен, но в
крайна сметка той е продукт на съвременната политическа система
на САЩ – система, която позволява на парите да играят необичайно
важна роля и има изборни цикли, отнемащи цели епохи в сравнение
с повечето демокрации. Може би затова Тръмп стана, както го
нарича експертът по политически науки Кас Муде, „елитист против
елита“, чийто най-добър аналог в Европа може би е бившият
италиански премиер Силвио Берлускони.

Засега колегите на Тръмп от крайнодесните в Европа изглежда
наблюдават възхода му със смесица от изненада и смущение – и
може би с нещо повече от малка завист.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.