Другата Испания, където луксозните коли се харчат като топъл хляб

Франс прес

Обяд в Мадрид. Снимка: брито

В Посуело де Аларкон, близо до Мадрид, Lamborghini откри през
2013 година първия си филиал в Испания. Бизнесът му върви добре в страна, където неравенствата се задълбочиха заради кризата и станаха тема на кампанията преди изборите в неделя, 20 декември.

Червената луксозна кола на витрината струва 272 000 евро, а вътре в салона са изложени три модела, чиято цена е 418 000 евро. „Ние постигаме заложените цели, не можем да се оплачем“, казва продавачът Алберто Пахуело Фернандес. Той не посочва какъв точно е оборотът, но твърди, че през 2014 година е продал девет
нови луксозни коли.

Продажбите през 2015 година, продължава той, вероятно ще бъдат същите, та дори могат и да превишат тези резултати в страна, където над 21% от трудоспособното население страда от безработица, а това е второто най-високо равнище за този показател в целия Европейски съюз плътно след Гърция.

Недалече от магазина се строи луксозен жилищен комплекс, силно охраняван и затворен за широката публика – Ла Финка (La Finca). В него има голф игрище и къщи с близо 600 квадратни метра площ, отопляеми басейни. Началната им цена е 1,5 милиона евро.

Медиите в Испания разпалено следят отблизо конните състезания и любовните истории на Марта Ортега. Тя е сочена за глава на текстилната империя, създадена от баща й Амансио Ортега, собственик на Inditx (Zara) и четвъртият в списъка на най-заможните милиардери в света.

Това е успех, който е само върхът на айсберга на богатствата, натрупани през най-тежките години на кризата – от
2008 до 2013 година.

Напомпан от борсовите печалби, броят на милионерите, или на хората, които притежават над един милион долара извън стойността на основното им жилище и предметите за потребление, нарасна с 40% между 2008 и 2014 година, за да достигне 178 000 души.

„Мизерни заплати“

В същото време броят на хората, които търпят „големи
лишения“, в страната се е увеличил два пъти от 2007 година,
превишавайки три милиона души при население 46,5 милиона, според
изследване на неправителствената организация Oxfam. Експертите
й посочват Испания като една от страните с най-големи
неравенства в Европа.

Неравенства, които според икономистите, се дължат на
загубата на работни места, на мерките за строги икономии и на
ниските заплати на фона на спада на данъците за най-заможните
граждани на страната.

„Винаги е имало високи заплати, новото са мизерните
заплати“, казва директорът на Oxfam за Испания Хосе Мария Вера.
Според проучване на ICSA Group, компания, специализирана в
сектора човешките ресурси, и търговското училище в Барселона
EADA, ръководните кадри са получели увеличения на заплатите,
които превишават темпа на инфлацията.

Средната им годишна заплата е нараснала с 14,75% до 78 840
евро през 2014 година спрямо 68 705 евро през 2007-а, година
преди кризата, докато натрупаната през това време инфлация е
13,1%. Средната заплата в Испания през това време се е увеличала
с 11,1% и е около 21 700 евро.

„Само ръководните кадри са увеличили покупателната си
способност“, отбелязва преподавателят в EADA Жорди Коста.
Всеки втори испанец (53%) посочва, че е станал жертва на
социална деградация, според социолога Белен Барейро, директорка
на института за проучвания MyWord. И така се стига до положение,
че много испанци, които са си позволявали да пътуват, да си
купуват кола и да се забавляват, се отказват от всичко това.

„За шепа хора нещата вървят добре, дори по-добре от преди,
но за хората като мен последните години бяха много тежки“, казва
Лиджия Фернандеш, на 47 години, домакиня, с която се срещнах в
едно кафе в Посуело де Аларкон.

Лиджия Фернандеш е родена в Бразилия. Преди 10 години се
установява в Испания. През 2012 година тя изгубила работата си в
хотел в Мадрид и трябва да оцелява, чистейки апартаменти срещу
половината от парите, с които тя е разполага преди време. „Нямам
избор“, казва тя.

На покрита автобусна спирка на улицата е поставен
предизборен афиш на Народната партия на Мариано Рахой. От него
премиерът на страната, чийто мандат изтича, защитава
равносметката от постигнатото: „Един милион създадени работни
места“ за 2014 година. В същото време опозицията, като се
започне от „Подемос“ („Podemos“ или в превод от испански „Ние
можем“), която е антилиберална, и се стигне до Обединената
левица (еколози и комунисти), за да се мине през Испанската
социалистическа работническа партия), настоява за спешни
социални мерки.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.