СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо трупа популярност ПЕГИДА

ДПА

Германците бяха слисани от възхода на групи като ПЕГИДА и
„Алтернатива за Германия“ (АзГ), след като години наред се
опитват да заличат расисткия спомен за времето на нацизма. Дали
обаче тези обществени нагласи са били напълно изчезнали и дали
ще продължат да се засилват сега, когато Германия се бори с
миграционната криза?

ПЕГИДА – дясното германско движение, което твърди, че
ислямът превзема Европа – може би е достигнало естествените си
граници и вече не е нещо повече от движение, което няма кой знае
какво влияние извън родния си град Дрезден, казват експерти.
Един митинг през ноември привлече 10 000 поддръжници. Малко
е вероятно да има по-масови демонстрации от тази, „но аз не
очаквам да има и голям срив“, казва Рене Ян. А той би трябвало
да знае.

Ян помогна в основаването на ПЕГИДА през 2014 г., но след
това се скара с лидера й Луц Бахман и напусна движението в
началото на 2015 г.

В политиката една година е много време. Европейската
миграционна криза се задълбочава, а Германия вече прие 1 милион
души, търсещи убежище.

Организацията, която спечели най-много от враждебността към
мигрантите, не бе ПЕГИДА, а популистката партия от десницата
Алтернатива за Германия (АзГ), която настоява за спиране на
имиграцията. В социологически проучвания тя увеличи подкрепата
си от шест на десет процента.

АзГ, която първоначално бе създадена като евроскептична
партия, няма депутати във федералния парламент.
Бахман, който иска да убеди някои от симпатизантите си в
правотата на своите по-крайни възгледи, през септември казваше,
че също ще основе партия.

Двама политолози – Вернер Пацелт и Ханс Форлендер, смятат,
че той може и да си изпълни намеренията, но Ян, собственик на
фирма за почистване, отбеляза, че Бахман тихомълком се е отказал
от това, след като е бил обвинен, че се опитва да разцепи
германската десница.

„Той ще изтупа идеята от прахта, когато посещаемостта на
митингите му пак намалее“, предвижда Ян, имайки предвид
наблюденията си върху Бахман.

Станалото с ПЕГИДА затвърди мнението на много германци, че
чувството на открита враждебност към чужденците, което кара
хората да ходят на митинги и да сипят подигравки, само като се
спомене думата „имигранти“, е характерно за Дрезден и като цяло
за източните провинции, където комунизмът господства до 1989 г.
Това е зоната, където най-често има насилие срещу небели
хора.

„В днешно време никой мигрант не отива спокойно на изток.
Той знае, че това може да се окаже вредно за здравето му“,
твърди 61-годишната Анета Кахане, директор на асоциация против
расизма.

Тя свързва това поведение с ксенофобските бунтове преди 24
години, когато след падането на комунизма институциите бяха
слаби.

„В западната част на страната в продължение на 50 години
имаше имигранти и гастербайтери, а на изток тълпата се развихри.
Държавата и обществото гледаха отстрани, докато нацистите
постигаха своето“.

Кахане твърди, че „сега положението по-лошо. Има повече
нападения, повече палежи, макар и по-малко смъртни случаи“.
Това ядосва лидерите на гражданското общество в Източна
Германия. Мнозина от тях казват, че Източна Германия е
постигнала огромен напредък през последните две десетилетия и е
станала до голяма степен като Запада Германия, където
етническите малцинства са добре приемани.

Дрезден – тази перла на туризма, разположена в красива
долина, се черви от срам заради впечатлението, че е развъдник на
шовинизъм. Водещи университетски преподаватели се тревожат, че
световни имена в науката ще ги пренебрегнат заради схващането,
че чужденците ще бъдат нападани.

Карл-Рудолф Корте, 57-годишен преподавател по политически
науки в университета „Дуисбург-Есен“, подчертава, че като цяло
германското общество е „много толерантно“ и отдадено на общото
благо, а повечето германци са неподатливи на „политиката на
сплашване“.

„В сравнение с всички други европейски страни, това е съвсем
маргинално явление“, каза той за ДПА миналия месец.
Политиката на канцлера Ангела Меркел на отворени врати за
мигрантите не бе много популярна сред всички германци и сега от
Меркел зависи да покаже лидерски умения и да обедини германците
по този въпрос, допълни той.

Но за да останат изолирани антимигрантските тенденции,
традиционните партии трябваше да погледнат сериозно на
страховете на много германци, предизвикани от миграционната
криза.

„Основният въпрос, който тревожи повечето от тях, е дали се
вижда краят на миграционната вълна: Лесно можем да се справим с
милион бежанци (еднократно), но не и година след година; и също
така дали има адекватни ресурси и ще има ли конфликт между
бедните за тях?“, каза той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.