СофияПловдивВарнаБургасРусе

Град Диарбекир навремето имаше мечти

Безредици в Диарбекир. Снимка: от тв екрана

Градовете, мисля си, също имат мечти като хората. В
многобройни пътувания от Одрин в най-западната част на страната
до югоизточните градове Газиантеп, Мардин и Диарбекир съм
попадала на тези мечти.

Диарбекир, който е сцена на въоръжени сблъсъци от юли,
където владее климатът на войната, е един от тези градове, чиито
мечти бяха разбити като стъклени замъци.

Бизнес съветът на Диарбекир, съставен от 22 институции,
включително Търговско-промишлената камара, Диарбекирската
търговска борса и Търговската и занаятчийска камара, представи
неотдавна доклад пред вицепремиера Мехмет Шимшек и министъра на
развитието Джевдет Йълмаз в Анкара.

Какво значение има един бизнес доклад, ще попитате, в
обстановка, в която невинни деца умират едно след друго, където
всекидевният живот е замрял заради полицейския час, където 300
000 души са били принудени да напуснат домовете си за три
месеца?

Всъщност, както един приятел, писател от Диарбекир, ми каза,
Бизнес съветът на Диарбекир се опитва да излее чаша вода върху
огъня в региона.

Докладът посочва, че в град Сур, окръг Диарбекир, над 360
магазина са затворени, търговските дейности почти напълно са
спрели, а и без това високата безработица е скочила още повече.

Туристическият сектор, който имаше големи очаквания миналия
юли, след като древните крепостни стени на Диарбекир и градините
Хевсел бяха включени в списъка на Световното културно
наследство на ЮНЕСКО, също е в застой.

Освен петзвездните хотели в Диарбекир, над 20 хотела в Сур
също са затворени. Докладът казва, че нивото на заетост в тези
хотели по време на мирния процес е било 80-85 процента, а в
момента тази цифра е нула.

Спомням си какви проблеми с настаняването имаше Диарбекир,
когато за първи път посетих града в края на 1990-те години.
Доколкото си спомням, съществуваше само старият хотел
Кервансарай в Сур. Сега ремонтираният Кервансарай е петзвезден
хотел.

При друго посещение в града много преди мирния процес
ръководителят на Търговско-промишлената палата Кутбетин Арзу ми
каза, че Диарбекир е започнал отново да произвежда коприна –
едно напомняне, че някога градът се състезаваше с Бурса в
производството на коприна.

Той обясни как са използвали еврофондове, за да съживят
производството на копринени пашкули, които са достигали 300 тона
през 1960-те години. Каза също, че се опитват да съживят
туризма чрез възстановяване на крепостните стени на Диарбекир.

Арзу беше по-късно депутат от Партията на справедливостта и
развитието и министър на земеделието за три месеца във
временното правителство. Говорихме по телефона, след като
представиха доклада си в Анкара. „Толкова много мечти имаше град Диарбекир“, му казах аз.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.