СофияПловдивВарнаБургасРусе

Испания каза „адиос“ на двупартийната система, какви са последствията

Изборната нощ в Испания на 20 декември приключи с
обезпокоително объркан резултат. Нито настоящият
министър-председател Мариано Рахой, чиято консервативна Народна
партия (НП) загуби 43 от своите 186 места, нито Испанската
социалистическа работническа партия (ИСРП) на Педро Санчес могат
да съставят правителство без помощта на новата, въставаща срещу
икономиите формация „Подемос“ или новата либерална партия
„Сиудаданос“. Дори това може да не е достатъчно. За съставяне на
ново правителство може да са необходими цели пет партии.

Това няма да стане бързо. Рахой ще пробва пръв, но вероятно
ще се провали, когато кандидатурата му бъде подложена на
гласуване в парламента, където неговата партия си създаде много
врагове през четирите години, в които управляваше с абсолютно
мнозинство. След това Санчес има два месеца да състави
правителство. Ако и той не успее, тогава трябва да бъдат свикани
нови избори. При положение че бюджетът за 2016 г. вече е готов,
това не е толкова ужасно, колкото звучи, но евентуален вот за
промяна може все пак да доведе до застой, който да продължи
месеци.

Резултатите в неделя потвърдиха гибелта на двупартийната
система в Испания. НП и социалистите събраха заедно едва 50
процента от гласовете – по-малко в сравнение със 73-те процента
преди четири години. Новите въставащи партии все още не са
достатъчно силни, за да ги заместят. Но и не могат да бъдат
пренебрегвани. „Подемос“ вече не е периферна протестна формация,
а партия от основното течение, която съвсем замалко не успя да
свали социалистите от мястото им на водачи на левицата.
„Сиудаданос“ на Алберт Ривера показа, че недоволството от
статуквото обхваща целия политически спектър.

Ако Испания иска стабилно правителство, единствената реална
възможност е споразумение между две или три от тези партии. В
противен случай евентуално ново правителство ще има нужда от
подкрепата на все по-войнствените и бунтовни сепаратисти от
Каталуния, които спечелиха важни места, нанасяйки още един удар
на статуквото. Най-голяма стабилност би донесла сделка за
„голяма коалиция“ между НП и ИСРП, но това би било политическо
самоубийство за социалистите. По-широка коалиция с ИСРП,
„Подемос“ и „Сиудаданос“ би позволила на новодошлите да
прочистят връзкарството и корупцията, които опетняват
политическата върхушка, но новаците нямат много допирни точки по
икономиката и Каталуния. Междувременно може да се очаква
„Подемос“ да забие нож в гърба на Санчес, ако съзре възможност
да измести социалистите и да ги направи несъстоятелни, както
стана, да речем, със социалистическата партия ПАСОК в Гърция.

Сега се повдигат за обсъждане някои много големи въпроси.
Лидерът на „Подемос“ Пабло Иглесиас иска конституционна реформа,
която да бетонира социалните права и да определи нов специален
статут за Каталуния, за да притъпи сепаратизма там. И той, и
Ривера искат изборна реформа, при която да бъде въведено чисто
пропорционално представителство – ход, който също така би
отворил вратата за екстремистки партии от левицата и десницата.
Същевременно каталунските сепаратисти искат референдум.

Конституционната реформа обаче е невъзможна без НП на Рахой,
която все пак има повече от една трета от местата в парламента –
достатъчно, за да спре каквито и да е промени. Във всеки случай
внушителните искания за големи реформи може да пропускат
същността на въпроса. Това, от което испанците имат най-спешна
нужда, са работни места. Те се нуждаят и от дългосрочни,
междупартийни договорености за пенсиите, образованието и други
подобни неща.

През последните шест години Испания послушно спазва
европейските правила за икономии и вътрешна девалвация. Това
позволява на икономиката да излезе от трудното положение, но
испанците плащат тежка цена от гледна точка на безработица
(която сега е 21 процента), висока степен на трудова
нестабилност и накърнено чувство за национална гордост. Като се
има предвид, че икономическото й производство все още е под
нивата от 2007 г., Испания се смъква в световната класация на
БВП.

Испанската издръжливост е впечатляваща, но докато
обикновените испанци страдаха, партиите от върхушката
преследваха своите интереси чрез корупция. В неделя избирателите
си отмъстиха. Сега те трябва да се примирят с резултатите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.