СофияПловдивВарнаБургасРусе

Коледа в Лункавица: песни и маски за „прогонване на лошите духове“

Франс прес

Коледен ритуал в Лункавица. Снимка: от тв екрана

Странни силуети, облечени в овчи кожи и с ужасяващи маски на
главите се появяват ненадейно по улиците на Лукавица: в
навечерието на Коледа младежите от това село в Източна Румъния
се дегизират като „мошои“, за да „гонят лошите духове“.

Организирани в групи по двайсетина души, те отиват от къща
на къща, като изпълняват песни и танци, в които се преплитат
езически и християнски елементи.

„В Югоизточна Европа много коледни песни са синтез между
древни култове към слънцето и християнски химни“, оповестяващи
раждането на Христос, посочва пред АФП етнологът Дойна Исфанони.
„Човекът се обръща към божественото с надеждата, че този
ритуал ще пречисти дома му и че неговата молитва за по-добър
живот ще бъде чута“, добавя тя.

В Лункавица песните са под ритъма на оглушителния шум на
огромни чанове, всеки от които тежи повече от два килограма.
Чановете са прикрепени на коланите на „мошоите“, които трябва да
подскачат, за да ги карат да звънят.

Ако домакините са доволни, те предлагат на младежите
плодове, лакомства или малко пари.

„Мошои“ /производна дума от „мош“ – румънската дума за
старец или дядо/ „възкресява представата за митичен прародител,
който идва на помощ на човека, като прогонва враждебните сили“,
обяснява Исфанони.

Това фантастично същество „има двойна функция: от една
страна то е предназначено да пази, а от друга страна – да
изразява изобилие чрез костюма“, който е богато украсен,
подчертава тя.

Този древен ритуал, оцелял при комунистическия режим, когато
дядо Коледа беше „забранен“ в Румъния, за малко щеше да изчезне
през 90-те години на миналия век, преди да бъде съживен от
Георге Трандафир, местен учител ентусиаст.

„Още от моето детство се влюбих в тази традиция. Когато
видях, че има риск тя да се загуби, започнахме да изработваме
костюми, маски и чанове, за да ги дадем на децата“, насърчени да
участват в конкурси и празненства, споделя Трандафир.

„Аз съм на 60 години, скоро ще напусна този свят, но в
никакъв случай не трябва да се остави да умре тази традиция,
това е най-хубавото в Лункавица“, добавя той, като уточнява, че
този ритуал привлича много туристи.

17-годишният Разван Йон, един от членовете на ансамбъла от
„мошои“ под ръководството на Трандафир, доизкусурява костюма,
който ще носи вечерта на 24 декември.

С червен вълнен конец той отбелязва контура на очите и на
устата на своята маска, изработена според традицията от тиква,
чиято извита дръжка образува носа.

„След Свети Никола, на 6 декември, всяка вечер ние се
събираме в дома на един от нас, за да подбираме ленти, панделки
и рога на овен“, които ще украсяват маската, обяснява той.

Подобно на него, неговият баща, неговият дядо и неговият
прадядо са прекарвали вечерите си през декември в подготовка за
празника на „мошоите“.

Костюмите се предавани от поколение на поколение и думите на
песните са на старинен румънски, но днешните „мошои“ използват
с лекота Фейсбук, за да се мобилизират и да обявят програмата на
репетициите.

На територията на Румъния ритуалите за Коледа, носещи общото
наименование „колиндат“, са различни, но включват често костюми
и маски, наподобяващи животни като мечки, коне или кози.
Тези костюми включват също растителни елементи или минерали,
свързани с древните занимания на човека.

За разлика от много други традиции, които малко по малко са
изчезнали, „колиндат“ е устойчива, действаща традиция, включваща
десетки песни, изпълнявани от групи младежи“, подчертава
Исфанони, която обръща внимание на „оригиналността на песните
като стихосложение и метафори“.

Признавайки ценността му, ЮНЕСКО вписа през 2013 г.
„колиндат“ в списъка на нематериалното културно наследство.
17-годишният Михаица Флоря, горд от това, че олицетворява
„мошоите“, подчертава важността да се „запази една традиция,
която винаги е съществувала“. И добавя: „още повече, че
момичетата много ни се възхищават“.

БТА

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.