СЕМ не само не е взел решение да спре „Деконструкция“, а дори не е обсъждал свалянето

Иво Атанасов. Снимка: от тв екрана

Питат ме упорито защо мълча за „Деконструкция”? А има ли кой да слуша? Да чуе нещата, каквито са, а не каквито му се иска? Ако се съди по предишния случай – едва ли. Цяла нощ писах във Фейсбук колко е абсурдно зрели хора да се хванат на лъжата, че СЕМ е глобил телевизионна водеща заради употребения от нея израз „циганско лято”. Напразно. Машината вече се беше завъртяла и никой не можеше да я спре. А и не искаше. На другия ден дори касиерката в супера ме укори как може да сме такива цензори. Само един приятел във Фейсбук намери за нужно да ми се извини. Всички други заживяха с лъжата. Или поне със съмнението, че при толкова публикации няма как поне нещичко да не е вярно.

Сходна е ситуацията и с „Деконструкция”. СЕМ не само не е взел решение да я спре. Той, поне откакто аз съм там, дори не е обсъждал свалянето на това предаване, а и на което и да е друго. Най-малкото защото няма това право. И сега глоба все още няма. Нашите експерти са констатирали нарушение и са открили процедура. Петимата членове на СЕМ нямаме право да пишем актове. Според Закона за административните нарушения и наказания това е отговорност на независимите от нас актосъставители. Можем да им поръчаме мониторинг на дадено предаване или медия, но не и да им внушаваме до какви заключения да стигнат. В случая са преценили, че в предаването е извършено нарушение, написали са акт и са го предоставили на БНР за евентуално възражение. След това ще го докладват на заседание на СЕМ и ако поне трима от петимата членове преценят, че аргументите са основателни, ще гласуват за глоба. А ако надделеят доводите, че нарушение на Закона за радиото и телевизията не е допуснато, актът няма да се превърне в наказателно постановление и глоба няма да има. Освен това всички наши решения подлежат на обжалване в съда и някои от тях наистина падат. В настоящия си състав сме избрани или назначени от двама президенти с различни политически корени и от две парламентарни мнозинства от различни политически пространства. Едва ли може да се намери магьосник, който да ни сплоти около политическа поръчка.

С водещите и някои участници в „Деконструкция” публикувам в един и същи сайт. Ако погледнете авторския му раздел, ще видите подредени Симов, Волгин, Андролова, моя милост, пак Симов и т.н. И обектът на публицистиката ни е един и същи – кусурите на властта, двойният стандарт на НАТО и ЕС, лъкатушенето около бежанската криза и войната в Сирия, позициите към Русия и Турция, странните амбиции на новия щатски посланик у нас и т.н. Близки сме и по патос. Но този сайт е частна медия, която ни е предоставила пълна свобода.

Не би могло да е така обаче в общественото БНР. Там можеш да отстояваш същите позиции, но не в монолог или диалог предимно със съмишленици, а в плуралистична среда. Законът задължава обществените БНТ и БНР да гарантират плурализъм на гледните точки в предаванията на политическа или икономическа тема. Ако „Деконструкция” има проблеми в това отношение, рано или късно ще се стигне до негативни последици. Волгин заяви тези дни, че предаването му е контрапункт на цялото останало звучене на радиото. Сигурно е така и аз самият съм го казвал в СЕМ, има го и в протоколите в сайта ни. Отбелязвал съм и че примерно „Алфа” тв играе компенсираща роля по отношение на целия медиен мейнстрийм, поддържащ една и съща позиция. И това го има в стенограмите. Но Законът за радиото и телевизията не се интересува от цялостното звучене на обществената медия (БНТ или БНР), а от наличието на различни гледни точки „във ВСЯКО от новинарските и актуално-публицистичните предавания с политическа и икономическа тематика” (чл. 6, ал. 3, т. 6).

Защитавал съм Волгин още когато предаванията му „Без контрол” и „Дим над водата”опъваха нервите на червените гласоподаватели. Почти нямаше среща с леви избиратели в което и да е кътче на България, на която да не са настоявали пред мен като председател или заместник-председател на парламентарна комисия да се спрат изявите му в ефира. И неизменно заявявах, макар да плащах цена за това, че политикът, за когото демократизмът е същност, а не фасада, се стреми към плурализъм, а не към спиране на предавания. Защитавам го и сега, пак на същите основания, и незапознатите могат да се убедят от стенограмите на нашите заседания, една от най-характерните от които прилагам тук (виж тук). Същевременно смятам, че той трябва да бъде по-отговорен към своето предаване. Няма защо да го подлага на риск и да лишава огромната си аудитория, задушена от доминацията на неолибералната риторика в нашия ефир, от своята различна гледна точка. Нужно е само да я отстоява в плуралистична среда, което за него и екипа му не е проблем.

Санкциите са важна част от работата на СЕМ. Всяка година събираме за хазната повече от милион от глоби и такси. Което съвсем не означава, че за всяка имуществена санкция трябва да има уволнен журналист или свалено предаване. Ето защо реакцията на БНР за евентуалната глоба е, меко казано, непропорционална. Свалянето на предаване е като спирането на медия – най-последно, а не първо средство. Вместо да посяга към най-тежката стъпка, генералният директор трябва да намери онзи подход, при който водещите да не напускат територията на законовите изисквания. Не успее ли, видимо постът му хлопа.

В цялата история на регулацията досега СЕМ (тогава НСРТ) е заличил регистрацията само на телевизия „Ден” покрай може би вече забравения Ник Щайн. Друг случай просто няма, въпреки че е имало какви ли не скандали. Ето защо и ръководството на БНР можеше да приложи някаква най-първа мярка, а не да отиде направо към крайната. Сега Волгин трябва да разчита на достатъчно масови протести, за да бъде върната „Деконструкция” в ефира. Те едва ли са възможни, но дори и да бъдат организирани, няма гаранция, че Янкулов ще се впечатли. В радиото от половин година тече друг протест, който обаче по никакъв начин не успя да му повлияе. Ето как водещият постави бъдещето на „Деконструкция” в зависимост от устойчивостта на генералния директор, което е неразумно. От друга страна обаче, тъкмо в свалянето на предаването СЕМ може да намери онова законово основание, което липсваше в мотивите на журналистите, поискали още на 10 май оставката на Янкулов, и да открие процедура по предсрочно прекратяване на мандата на генералния директор. Това е въпрос не само на воля на поне трима от членовете на регулатора, но и на прецизен правен анализ. Защото след спирането на „Деконструкция” по-нелепо от оставането на Янкулов на поста може да бъде само СЕМ да прекрати мандата му, а съдът после да му го възстанови.

Този текст няма да се хареса на онези, които бяха убедени, че мълча от гузност, а не от дефицит на смисъл да говоря. Те жадуват да открият в работата ми нещо укоримо, но позициите, които застъпвам, и начинът, по който гласувам, ги лишава от тази възможност. Затова ще дебнат следващ повод да ме обвинят, че съм станал меркантилен, безпринципен и поддаващ се на политически и други поръчки. Подобни упреци, отправени към не отвчера ясен човек като мен, подсказват само едно – как ще се държат авторите им, ако са на моето място.

От страницата на автора. Иво Атанасов е член на СЕМ, бивш депутат от БСП.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.