Какво ще стане – две ДПС-та? Да преброим петите колони

След като Доган си върна контрола над ДПС – по- добре ли е това за България?

Риза, Доган и Местан през януари 2013 г. по време на 8-та Конференция на ДПС. На нея Доган се оттегли и остана почетен председател, Местан оглави ДПС, а Риза остана негов заместник. И тримата са били агенти на ДС с псевдоними „Петър”, „Сава” и „Павел”. Снимка: desebg.com.

Коментатори бързо обясниха събитията в ДПС като в детска приказка и определиха кой е добрият, кой лошият. За едни добрият е Местан, а лошият е Доган. За други е обратното.
Ами ако няма добър и лош?

Някои описаха ситуацията и по друг начин – агент „Сава” детронира агент „Павел”, намесвайки агентурното минало на двамата лидери на ДПС. За някои свързаността с ДС в миналото обяснява всичко. Но и това е повърхностно. Какво следва е по-важно.

Оттук нататък могат да се появят две етнически партии, например още една нова формация като ДПС. Така ДПС ще бъде отслабено, а новата етническо-партийна формация няма да мине 4-процентната бариера на изборите. Добре ли е това или зле? Защото мнозина представят ситуацията като нещо лошо, а резултатът може да не е толкова лош. Зависи от гледната точка. Някои възприемат ДПС като зло и смятат, че сега тази партия става по-голямо зло. Но ако така ДПС вземе по-малко места в бъдещия парламент? Нали за това се бореше и Раден Кънев – „да извади ДПС от властта”.

А евентуална нова партия като ДПС – този филм вече е прожектиран. Безспорен авторитет в движението, с чисто минало и настояще, като Касим Дал, се отдели от партията и …нищо. Заедно с него основател на новото движение стана млад образован политик като Корман Исмаилов, за да стане нищото по-голямо. Тяхната партия е включена в Реформаторския блок, колкото да приюти двама такива политици. За тях останаха съмнения, че са протурска партия, в смисъл, че

прокарват политика на официална Турция

Доколко е основателно, отделен въпрос, но официални лица на Турция демонстративно им засвидетелстваха доверие, изразявайки недоверие към Доган.
Сега евентуална нова партия на изгонения Лютви Местан ще получи същия етикет, с още по-голяма сила. Какви са му шансовете при това положение?

Според много анализатори Догат изразявал руски интереси, с неговия глас говорел Путин – „Говорит Москва” и т. н. „опорни точки”, както обичат да се изразяват опорноточковистите. За тях ДПС става проруска партия.
Звучи ли сериозно – проруска турска етническа партия в България? За която гласуват 50-60 хил. български турци в самата Турция. И със сигурност ще продължат да гласуват, дори да има известен отлив. Българските турци са светски настроени и не им допадат мюсюлманските порядки и ислямизацията на Турция. Обичат България, връщат се непрекъснато, не са агресивно религиозно настроени. Ислямизацията в България идва от другаде, не от тях. Така че, ако някой очаква голям успех на една нова ДПС, по-тясно свързана с Турция, може да се излъже. В най-добрият случай, ако евентуална такава партия получи подкрепа с много пари и спечели известно влияние у нас, ще има отлив на традиционния електорат на ДПС и аха да стане така, че и двете ДПС-та да не влязат в парламента – да останат под бариерата. Това е пределно ясно …в Анкара.
Затова са тези неистови дипломатически сондажи на турския премиер и на посланика на Турция у нас. Те изпуснаха ДПС. Фигуративно казано, Доган го заби на Ердоган. Малкият Доган на големия Ердоган. Много боли. В Анкара го подцениха, като го изолираха още преди години. И мислеха че са си оплели кошницата в България, че Доган вече е бита карта.

Възможно ли е сега т. нар. реформатори да се прегърнат с Лютви Местан като „по-добрата батерия”? Възможно ли е Местан да се прегърне с Корман Исмаилов, когото до вчера се правеше, че не вижда и не го поздравяваше като го срещне? Всичко е възможно, има да гледаме тепърва сеир.

Този политически екшън не е само български, разбира се, той е предизвикан от геополитиката и глобалните центрове на влияние. Но е погрешно Доган да се смята за прост изразител на руски интереси.
Много плоско мислене демонстрират някои анализатори и политици.
За тях несъмнено у нас има Пета колона на Русия. Това, разбира се, са Гоце, Сидеров, „комунистите” и всеки, който се осмели да се изкаже за умереност в отношенията с Русия.

И изглежда ничия друга Пета колона няма? На Турция? Не е ли наивно да си мислим, че след като Турция е член на НАТО и сме съюзници, тя няма свои интереси у нас и няма своя Пета колона?
Намесата по случая с ДПС на външния министър, на премиера Давутоглу, на посланика в София, бяха

нечувани и невиждани в дипломацията

Посланикът събира представите на местни организации на ДПС да ги увещава да подкрепят Местан. Местан се крие в турското посолство, като че ли някой ще го убива. Премиерът Давутоглу иска среща и намеса на премиера Борисов (!) в ДПС. И това някак лежерно се приема от медии и анализатори.

Айде сега да си представим какво щеше да стане, ако външния министър на русия Лавров беше дошъл да спасява Георги Първанов да не го изключват от БСП. Руският посланик да го крие в посолството. Или да събира местни партийни лидери да ги увещава да свалят Станишев и да сложат Първанов?
Или ако хора с руски паспорти работят по църквите в България, както към мюфтийствата работят турски граждани, дори и хора с дипломатически паспорти?

Нека си преброим петите колони, да не виждаме само една. Доган е прав, че с плоска политика, каквато водят някои политици у нас, може да стане пожар. Думите му, че който иска на Балканите да си играе на пета колона, шеста колона – това е политическо бедствие, са точни.

Доган е играч, който лавира. Съобразява се с Русия като фактор на влияние. За сравнение Местан беше изразител на линия, подобна на президента Плевнелиев – ние сме твърдо с НАТО, против Русия. Може да сме, но не е нужно да го натякваш шумно.

Декларацията на ДПС в подкрепа на Турция за сваления самолет показва, че  ДПС беше извън контрола на Доган. Медии и анализатори го смятаха за кукловода в сянка, но се оказа, че Местан играе сам. Един от лидерите на движението в прав текст каза, че от година и половина Местан взима решения еднолично.
Местан беше образован и в много отношения умел политик, водеше „светска”, както той подчерта, партия (защото можеше и да е друго). Но сбърка с „генералната линия”.

Доган е като Тодор Живков,

несменяем години наред. Беше решил цивилизовано да се оттегли, от три години беше почетен председател и очевидно не е успявал да дърпа конците в ДПС. И сега се намеси радикално. Централният съвет на ДПС застана плътно зад него, не зад Местан, не зад турския посланик. По-зле ли е това или по-добре?

Отношението към Местан беше като към свален провинил се член на политбюро при Тодор Живков – снемане от всички длъжности и изключване от партията. Нищо чудно да има и други задкулисни причини за такава разправа.

Доган някога каза „Пътят към Европа минава през Босфора” и възмути обществото и политиците (1990 г.). После неговото ДПС стана желан партньор на СДС, чието първо правителство беше подкрепено с гласовете на Доган. Доган в онези времена показваше близост с Турция. Твърди се, че той лично е съдействал за предаването в турското посолство (заедно със Стоян Ганев) на списък с български агенти на разузнаването в Турция. После Костов каза че „ДПС е проклятието на България”. После Радан Кънев искаше да извади ДПС от властта.

ДПС е незаобиколим фактор. И Доган се оказа незаобиколим. Пътят на Турция към Европа в известен смисъл минава през Боянските сараи.

Впрочем – какво щеше да стане, ако вместо Доган начело на това движение имаше някой по-радикален, който да поиска в началото на 90-те години (докато българските турци още бяха афектирани от т. нар. възродителен процес) телевизии на турски, да се признае като втори офицален език, да поиска и автомония на Кърджалийска и Разградска област? Щяхме да се спретнем една малка война като в бивша Югославия. И Доган, с неговото философско образование, сложен изказ и „полиморфичен резонанс” има заслуги у нас преходът да мине без кървави сблъсъци на етническа основа. Цената на това беше изтъргувана за власт, разпределение на баницата по разни формули 3:5:8 и голяма корупция. Но всичко си има цена.

Сега България е застрашена и от външни, и от вътрешни високи напрежения. И наистина може да стане пожар. Чия „генерална линия” е по-добра?

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.