Накъде ще тръгнат латвийските шпроти?

Рибната промишленост на Латвия трябва да спре да се надява на руския пазар

Латвийските шпроти бяха предпочитано мезе за водка в СССР. Худ. Татяна Бурдина

С помощта на държавата и Европейския съюз работещите в рибната промишленост на Латвия все още се опитват да изправят глава. Мнозина продължават да очакват, че руският пазар ще се отвори за тях в скоро време. Експерти от отрасъла обаче предупреждават: няма нито един сигнал, който да сочи, че тези надежди са основателни. Дори да стане чудо, то пазарът на съседната свръхдържава вече няма да бъде такъв, какъвто беше преди за латвийските производители, защото покупателната способност в Русия съществено е намаляла.

Ръководителят на предприятието Karavela Андрис Бите разказа, че през последните години именно заради успеха на руския пазар латвийските дружества от рибната промишленост са се разраснали, но подчертава в същото време, че упреците за неспособността на дружествата от сектора да се пренасочат са несправедливи.

„Дълги години в Русия нашата рибопреработвателна промишленост се ценеше – това важеше и за нашите продукти, и за нашите марки. Отрасълът печелеше добре. Разбира се, че такова положение, когато има пазар, на който си в доминиращо положение – независимо дали това е Русия или Америка – те замайва. На мен обаче не ми харесва, когато се отправят упреци: е-е-е, та нали отдавна се усещаше, че ще настъпят проблеми в сътрудничеството с Русия. Само че, ако руснаците купуваха в големи обеми, то защо ние да не им продаваме? Само защото назряват проблеми?“, задава риторичен въпрос Бите.

Той поясни, че много предприятия не са били мотивирани да търсят нови пазари за продукцията. Производствените мощности бяха натоварени, хората имаха работа, плащаха се данъци и се получаваше печалба.

„Алтернативни пазари търсеха само тези, които бяха принудени да правят това. И ние търсехме, а тъкмо поради тази причина сега нашето предприятие по-лесно преживява случващото, добавя Бите. Руският пазар на Karavela създава близо 15% от оборота, а със загубата му приходите са намалели, но пък компанията не е на минус. Наложило се асортиментът да бъде преориентиран и по-активно да се продава в други страни.

Русия е повлияла само частично на обема на продажбите на рибна продукция на предприятието. По-сериозни проблеми възникнали заради срива на националните валути на такива страни като Казахстан, Узбекистан и Азербайджан.

„Целият средноазиатски район заедно с Русия и Украйна миналата година гарантира близо 40% на оборота ни. Сега доставките до Русия са спрени напълно, с Украйна всичко на практика спря, защото там настъпи ад и никой няма пари. В Средна Азия обемите на реализираната продукция рязко се свиха, веднага след като валутите се девалвираха и всички вносни стоки поскъпнаха. На хората им трябва време, за да свикнат с новите цени“, отбелязва Бите.

Шпроти в Япония

Президентът на Латвийската асоциация на заетите в рибната промишленост Дидзис Шмитс подчерта, че засега е трудно да се прогнозира доколко успешна ще бъде борбата за развитието на износа на нашите шпроти извън пределите на традиционните им пазари. В момента обемът на пласмента им е относително добър – шпроти се изнасят в 55 страни. Едно от направленията е Китай, за който много се говори. Интересно е обаче, че в Япония, където експортът се обсъждаше по-малко, латвийските рибни консерви се продават значително повече и всяка година се очертава изразена тенденция на растеж.

„По-подробно ще могат да се обсъждат резултатите след две години. Що се отнася до Китай, то всичко зависи от готовността на китайците да променят хранителните си навици. Сега виждаме огромен потенциал, заможните граждани на Китай се увеличават повече от всякога, опитват се да открия всичко ново за тях, включително и европейското“, отбелязва Шмитс.

Зелена светлина за сардините

Ръководителят на асоциацията на заетите в рибната промишленост на Латвия призовава представителите на отрасъла да помислят за нови възможности за развитие на производството, които дава Балтийско море. Например наред с хамсията и салаката, могат да се преработват сардини, които сега станаха много популярни продукти в Западна Европа, САЩ и Канада.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.