СофияПловдивВарнаБургасРусе

Защо Турция и Израел отново се помиряват

Турция и Израел се помиряват не защото взаимно се харесват, а защото балансът в региона го изисква. Защо Турция и Израел предприемат стъпки за преодоляване на кризата? Каква беше мотивацията? Нека се опитам да обясня.

Геостратегически промени: Трябва да се върнем отново към 1 март 2013 г. В онзи ден, когато четирима представители на американската администрация кацнаха в Аман, инструктирани от президента Барак Обама да проведат тайни преговори с Иран, историята вече бе поставила Тел Авив и Анкара в една и съща кошница. Стана ясно, че Израел, който смята Иран за най-голямата заплаха за националната сигурност, и Турция, която в исторически план винаги е била в съперничество с Техеран, няма да играят едни срещу други.

Затова и при посещението си в Израел същия месец Обама накара израелския премиер Бенямин Нетаняху да се извини на Турция. „Помирете се; започвам ориентирани към Иран действия в региона; ще имате нужда едни от други“, каза същия ден Обама. Нарастващото влияние на Иран в региона беше най-важната причина за помирението.

Сирийската криза: През 2013 г., когато стана ясно, че кризата ще се разгърне заедно с възхода на Иран, двете столици започнаха своя „невидима“ връзка. „Турция ни смята за своята забранена любов. Това, което тя иска, е да правим любов, но никой да не разбира за това“, ми сподели бивш израелски дипломат през октомври 2013 г. Турция, която искаше върховенството в Сирия да бъде в ръцете на близките до нея сунити, и Израел, разтревожен от присъствието на Иран, който изпрати Хизбула и специалните си сили в Сирия, за да попречи на падането на режима на Асад, започнаха да флиртуват зад кулисите, докато на сцената напрежението изглежда продължаваше.

Руският ефект: Защо невидимото сътрудничество стана видимо? Ако едната от причините е фактът, че в дневния ред на Турция известно време няма да има избори, то другата е Русия.

Фактът, че Москва разбърка военния баланс в региона, след като Турция свали руски самолет на 24 ноември, окуражи Анкара и Тел Авив да обявят своето сътрудничество пред света. Обезпокоени от нарушенията на Русия, двете столици най-вероятно са преценили, че това ще изпрати послание на Москва.

Феридун Синирлиоглу: Едно име от турска страна изигра много важна роля в процеса. Той стои зад най-голямата тайна в Анкара. Синирлиоглу, „най-силният заместник-външен министър в последно време“, както го определи един турски дипломат, беше най-големият архитект (на процеса). В най-активните дни на Ахмет Давутоглу като външен министър, турски представител ми сподели, че Синирлиоглу е „човекът, на който премиерът Ердоган се доверява най-много във външното министерство“. Помислете си за влиянието му върху външния министър Мевлют Чавушоглу.

Петрол: Носят се приказки за природен газ, които не схващам. До каква степен резервите на природен газ, които бяха открити преди пет години от Израел в Левиатан, са реализуеми на фона на големите доставки в региона, финансовите проблеми, пред които е изпарвена Нобъл енерджи – компанията, която държи правата над резервите, правните спорове в Израел, въздействието на най-новите находки на Египет и т.н.

Въпросът се отнася до петрол. Израел е купувачът на петрола, който Турция пренася от Северен Ирак, заобикаляйки администрацията на Багдад.

Вашингтон: Фактът, че Турция желае да поддържа близост с израелското лоби (в САЩ), ускори помирението.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.