СофияПловдивВарнаБургасРусе

Търси се нов шеф на ООН, подходящ да представлява света

Потайност, задкулисни преговори и политически пазарлъци – това
противоречи на демократичния избор, но именно така ООН винаги е
избирала най-висшия си служител. Сега страни членки и
гражданското общество призовават за по-прозрачен процес

Ирина Бокова и Кристалина Георгиева. Снимка: от тв екрана

След десетилетия на потайност и задкулисни сделки страни
членки и гражданското общество настояват за прозрачен процес за
избиране на нов лидер на ООН, така че организацията да стане
по-силно свързана и близка с хората, които се предполага, че
представлява.

Безспорно е, че вторият мандат на генералния секретар на ООН
Бан Ки-мун приключва през декември 2016 г., което означава, че
ООН търси следващия си шеф.

Спорен е начинът, по който се заема постът – обикновено чрез
тайни преговори между петте световни сили. Този път другите
страни искат да имат думата по въпроса.

Поддръжници на реформата казват, че един по-отворен процес,
при който да се представи ясно описание на длъжността, списък с
изискваните качества и кратък списък с кандидатите, ще доведе до
избирането на лидер, който може да укрепи позицията на
генералния секретар и системата на ООН като цяло.

Повечето защитници на реформата бързат да изтъкнат, че не
искат да подкопават наследството на предишните генерални
секретари, но че един по-прозрачен процес може да даде по-голяма
легитимност на поста и да предостави възможност на шефа на ООН
да устоява пред световните сили.

Пакистанската адвокатка по правата на човека и активистка
Хина Джилани, която е част от Старейшините – група от независими
глобални лидери, сформирана от бившия южноафрикански президент
Нелсън Мандела, каза, че един силен генерален секретар може да
изпълни задължението да подкрепя човешките права, дори това да
означава да се противопостави на националните интереси на
страните.

„Секретар, избран чрез процес, който включва повече
участници, би създал усещането в ООН, че той наистина
представлява интересите на хората – не непременно хората, а
интересите на хората“, каза Джилани пред ДПА.

„Той е длъжен да действа… като отива отвъд интересите
на държавите членки, но в интерес на световния мир, затова би
трябвало да е един от тези, които подкрепят този принцип.“
Изпълнителният директор на Дружеството на ООН за
Великобритания и съосновател на кампанията „Един за седем
милиарда“ Натали Самарасингхе каза, че сегашната система не е
изградена така, че да осигури шеф на ООН, който е подходящ да се
справи с глобалните предизвикателства.

„Мисля, че хората приемат, че такава голяма организация като
ООН има стандарти като описание на длъжността, график и кратък
списък с кандидати, а когато чуят, че няма, те се чудят: „Но
защо? Какво стои зад това?“, каза Самарасингхе пред ДПА.
„А това в крайна сметка създава разделение между хората и
ООН.“

Според Устава на ООН генералният секретар се избира от
Общото събрание, което включва всички 193 държави членки, по
препоръка на Съвета за сигурност.

На практика това означава, че петте членове на съвета, които
имат право на вето – Китай, Великобритания, Франция, Русия и
САЩ, вземат решение за някой кандидат при тайни преговори и
представят името му пред събранието.

Пазарлъците често включват обещания от кандидатите и техните
страни за търговски сделки, политически услуги и назначения за
ключови постове в ООН.

Великобритания и Франция подкрепят реформата, но Китай,
Русия и САЩ не са толкова склонни да се правят основни промени в
процеса.

Заместник-постоянният представител на Естония в ООН
Мина-Лийна Линд, чиято страна е част от група държави,
призоваващи за нов процес, каза, че световните сили са подложени
на все по-голям натиск за прозрачност, което е резултат от
това, че самият свят става по-прозрачен благодарение на
демокрацията и използването на социалните медии.
„За някои страни, някои постоянни членове, системата досега
беше идеална“, каза Линд.

„Но после те също започнаха да осъзнават, че всъщност има
нужда от малко промяна, за да се приспособи ситуацията към
сегашното време, към 2015 г. и към очакванията.“

Линд каза, че е оптимистично настроена за настоящите
тенденции, включително приетата през септември резолюция на
Общото събрание, в която се отправя искане към Съвета за
сигурност да уведомява страните за критериите за подбора и
състоянието на процеса.

В писмо от 15 декември Съветът за сигурност пое ангажимент
за прозрачен процес, включително да разпространи имената на
кандидатите сред другите държави членки и обеща да отправи
„своевременно“ своите препоръки за поста.

Самарасингхе каза, че един по-добър процес също така ще
доведе до назначаване на най-способните хора на ключови
длъжности в ООН, което в крайна сметка може да задвижи
обновяване на системата на ООН.

„Това би било символ, че реформата е възможна, а аз мисля,
че то може с времето да окаже влияние върху други методи на
работа и да донесе подобрения в Съвета за сигурност“, отбеляза
тя.

Тези, които искат да реформират процеса, са съгласни, че
способностите на кандидатите би трябвало да са най-важните
критерии за избор.

Освен това мнозина изтъкват, че е крайно време жена да заеме
най-висшия пост в 70-годишната организация, която е имала за
лидери осем мъже. „При равни други условия мисля, че има логика да се предпочете жена“, каза Джилани.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.