СофияПловдивВарнаБургасРусе

Новото лице на расизма в Германия

Ана Зауербрей

В Германия тези дни не липсват десни настроения, но повечето
хора внимават как правят изказванията си срещу имигрантите. Но
налице е също Бьорн Хьоке.

Миналият месец Хьоке, водеща фигура в дясната популистка
партия „Алтернатива за Германия“, изнесе открито расистка реч за
„различните репродуктивни стратегии“ на африканците и
европейците. Това не беше първият случай, в който той използва
националсоциалистически теми, но този път предизвика негодувание
дори сред собствената си партия, която поиска от него да се
откаже от членството си.

Каквото и да се случи на Хьоке обаче, готовността му да
използва открито расистки език пробуди отдавнашен страх в
Германия. Той е, според всички данни, типичен германец,
добросъвестен гражданин от средната класа – това, което наричаме
„Бидерман“. Хора като него са в основата на начина, по който
нацията ни възприема самата себе си. Ако те се обръщат към
тъмната страна, какво говори това за Германия?

В продължение на години расизмът и омразата в Германия като
цяло вървяха с ясни социални отличителни белези. В представите
на повечето хора расистите бяха хора с бръснати глави, кубинки и
татуирани с руни ръце. Те бяха маргинали в обществото, живеещи
често в социални жилища, и изкарваха пари по незаконни начини.

Нищо подобно няма при Хьоке. Като младеж той е бил член на
„Юнге унион“, младежкия съюз на Християндемократическия съюз
(ХДС), десноцентристката партия на канцлера Ангела Меркел. Той е
гимназиален учител по история в отпуска и женен баща на четири
деца. Живее в провинцията и винаги е добре облечен, макар и
никога демонстративно.

Това ли е новото лице на омразата в Германия?

Думата „бидерман“ е трудна за превод; тя има дълга и
заплетена културна история. Думата препраща към литературния
герой Готлиб Бидермайер, създаден през 40-те години на 19-и век
от интелектуалци като пародия на покорството и нелепостта сред
средната класа в тази консервативна епоха.

Измисленият герой Готлиб Бидермайер, също както Бьорн Хьоке,
е учител от провинцията. Има обаче една основна разлика:
Бидермайер изобщо не е мизантроп. Създателите му го описват като
абсолютно аполитичен; самоизразяването му се ограничава до това
да публикува слаби стихове, разпалено възпяващи растежа на
картофите.

И въпреки това от самото начало Бидермайер – и типажът,
който той олицетворява – „бидермана“, е заподозрян в
тесногръдие. В неговата спретнатост и конформизъм изглежда се
крие зародишът на принудата, онзи вид пристрастеност към
стабилността и приемствеността, който се превръща в агресия,
когато бъде заплашен.

В следвоенна Германия „Бидерменерите“ бяха (и все още са)
смятани за фактор, позволил идването на власт на Хитлер. В
същото време представителите на следвоенното поколение германци
от средната класа се оказаха стабилно центристки, леко
консервативни, но подкрепящи социалната пазарна държава и
нейната пацифистка конституция. Те приеха милионите турци, които
пристигнаха през 50-те и 60-те години, и дори балканските
бежанци от 90-те години.

Сега това може би се променя отново. Всички си задават
въпроса, уникален ли е Бьорн Хьоке? Представлява ли някого? Ще
подпали ли барутния погреб? Или е просто самотна откачалка?
Онлайн изглежда има много като него, и дори по-зле. Посред
картинките на котки, дремещи на первазите на прозорци, гледащи
към подредени градини, германските „Бидерменери“ (и
„Бидерфрауен“) се отдават на изпълнени с насилие фантазии за
„възстановяване“ на концентрационни лагери, за убиване на
имигранти с гранати, брадви, огън.

Кои наистина са изпълнените с омраза обаче, всъщност не
знаем; няма представителни изследвания, само случайни
загатвания. От лятото насам няколко германци бяха глобени или
уволнени след като изпълнени с омраза коментари, публикувани
онлайн, бяха разкрити от медиите или от активисти. Някои от тях
със сигурност изглеждат „Бидерменери“: санитар, грижещ се за
възрастни хора в Тюрингия, служител, обучаващ се за работа в
„Порше“ в Австрия. Но при по-близък оглед, много от тях вече са
имали ясни връзки с екстремизма: те са харесвали групи и са
споделяли клипове, свързани с крайната десница, дълго преди
началото на сегашното масово миграционно движение.

По същия начин много социолози проявяват тенденция да
разглеждат неотдавнашните антиимигрантски демонстрации и
засилването на показващите омраза коментари просто като
увеличаване на видимите прояви на вече съществуващи расистки
мисли, а не като признак за промяна на манталитета.

Това донякъде противоречиво впечатление се подкрепя от
проучванията. Новите допитвания показват, че подкрепата за
„Алтернатива за Германия“ е стабилна на 8 до 10 на сто. И много
от поддръжниците й не са наистина расисти, а просто им е
дотегнало от големите партии.

Всичко това не успокоява германските страхове. Липсата на
ясна диагноза е особено обезпокоителна. Това е като болка, която
не може да бъде локализирана, болка без име, която ви изнервя.
Всъщност, има скрит риск. Ако позволим на хора като Хьоке да
създадат лошо име на „Бидерменерите“, Германия може да създаде
самоизпълняващо се пророчество, като ги тласне към крайната
десница и дестабилизира германската политика. Колкото и смешен
да е изглеждал Бидерман за създателите си, колкото и опасен да е
изглеждал на следвоенните реформатори, Германия не може без
него.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.