Нова година в Лом, Нова година в Рим…

Снимка: Иван Бакалов

Нова година в Лом, Нова година в Рим… Избери си сам.
През 1903 г. Ярослав Хашек пропътувал от Никопол до Русчук и прекарал нова година в Лом. Описал града като студено и пусто място в онова време. Иначе за красотите на природата по българския бряг на Дунав и за Русчук се изказва много ласкаво. С разказа-пътепис „От Никопол до Русчук“ завършва книгата на Хашек „Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости“.

На някой хрумвало ли му е, че може да посрещне Нова година в Лом? Освен на самите ломчани, някои от които работят по Испания, Италия и сега за празниците се връщат в града си оттам, накъдето отиват да карат Нова година туристите?

Има традиционалисти, които празнуват край домашната трапеза, има и и неукротими пътешественици, които всяка Нова година прекарват някъде по чужбина или в някоя хижа, хотел в малко градче, на морето. Мераклии за Лом не се е чуло. Но, виж, за Рим…
Ето как е в там…

Сега е друго време и пътеписите изглеждат по съвсем друг начин. Например един или няколко фотоалбума във Фейсбук, кратки описания – и отдолу валят лайкове, ах и ох.
Какво може да се каже накратко за Рим на Нова година, в сегашния фейсбук-стил?
По-добре е от лятото. През лятото е жега, асфалтът пари, разходките из безкрайно дългия град са трудни. В Рим е най-хубаво през пролетта и есента. А през зимата е поносимо хладно. Миналата Нова година точно на 30 и 31-и декември беше необичаен студ, няколко градуса под нулата, чак висяха ледени висулки от някои римски фонтани. В Рим по улиците нямаше мотористи. Направо да се чудиш – те обичайно са повече от автомобилите. Но от студа се бяха изпокрили и излязоха след 1 януари, като се стопли.
Тази Нова година обаче мина топло, доста по-топло от София.

Римляните на мотоциклети

Те са навсякъде. С онези прочути мотори „Веспа”, най-разнообразни модели от 60-те години до сега. На всяко по-голямо кръстовище, като светне червено, се струпват по 20-30 мотопеда.

Римлани на мотоциклети. Снимка: Иван Бакалов

Когато светофарът даде зелено, те тръгват първи, преди колите, като някакъв конвой. Непрекъснато се провират край тях, сякаш тръгва колона от рокери, войскова част. Но това не са рокери, нито легион с войници, това са обичайните римляни…
Има и големи, и малки модели „Веспа”, по-ретро, по-модерни, някои са с големи като куфари кутии зад задната седалка, в които се събира цяла кръгла пица за 4 души. Впрочем дали за 4 или за 8 е относително… Попитали една блондинка, която в пицарията чакала пица за вкъщи – „На 8 парчета ли да вия нарежем или на 6?” „На 6, че 8 не мога да изям”, отговорила блондинката.
В Рим блондинки не се виждат много, но красавици по улиците се срещат често. Много от тях не са местни. Тук се стичат от цяла Италия, и от цял свят, и туристи, и емигранти пришълци. Все пак е Рим. Вечният град.

Виа Апиа – най-старата улица в света

На пръв поглед не й личи. Влиза в Рим някъде от юг-югоизток. Около нея се е развивал град хиляди години. Оттук, от юг, в Рим са влизали господари и роби, войски, коли със зърно или вино, животни за прехрана на римляните. Всички пътища водят към Рим. Този е най-старият.
Тук там останали парчета от старата улица. Редуват се Виа Апиа Нуова, Виа Апиа Антика, не можеш я обиколи. Като излизаш от Рим по Виа Апиа, в покрайнините настрани се виждат останки от древните римски водоснабдителни канали, високи руини.

Снимка: Иван Бакалов
Снимка: Иван Бакалов
Снимка: Иван БакаловРимски просяк. Снимка: Иван БакаловХарактерната римска чешма отпреди век. Снимки: Иван БакаловКоприва расте като бурен край стена по Виа Апиа. Има и магданоз и босилек. Град с дълбоки културни пластове. Дори бурените са културни растения. :) Снимка: Иван БакаловМраморни плочки с пословици на латински и римски мъдрости. Снимка: Иван БакаловКапучино без кафе и без мляко - няма разлика на външен вид и на вкус. Снимка: Иван БакаловСтар модел Снимка: Иван БакаловБезброй видове грапа. Тук не смятат винпромските ракии за менте, а домашните за истински. Снимка: Иван БакаловСъкращението SPQR - Senatus Populusque Romanus  означава Сенатът и римският народ, още от древния Рим. Намира се навсякъде по капаците на уличната канализация, на сувенири и др. Снимка: Иван БакаловСнимка: Иван Бакалов

Към централните части на Рим Виа Апиа е типична римска улица, но като си помислиш колко народ е вървял по нея, колко века…
На едно местенце по Виа Апиа, близо до метростанция „Фурио Камило”, има паркче, оградено от всички страни с тухлена ограда, с входове. Млък оазис в квартала. По-наблюдателният пътешественик ще забележи покрай стената на паркчето, на ръба с тротоара, покарали бурени. Януари, на Нова година. И не какви да е бурени – коприва, босилек и магданоз. Културен град. И бурените им културни растения…
Толкова много старини, че неволно ти се натрапва мисълта – хората, израсли тук, имат друго съзнание, друг манталитет, друго отношение към света.

Пица и паста без глутен, капучино без кафе

Да, вече и това има в Рим. Какво става с този свят… Почти навсякъде по избор можеш да пиеш капучино от заместител на кафе – цикория, със соево мляко. Или друг заместител на млякото. Същия бухнал римски каймак на капучиното, дори на вкус е почти същото.

Капучино без кафе и без мляко – няма разлика на външен вид и на вкус. Снимка: Иван Бакалов

И в много пицарии можеш да си поръчаш паста и пица без глутен. Модата в здравословното хранене е превзела заведенията. Традициите не са това, което са. Може би един ден хората ще се чудят как така в древността са яли пица и паста с глутен и са пили капучино с мляко…

Допия фила и стар „Фиат”

В Рим паркират навсякъде, но не и по тротоара като в София. На улицата няма място за толкова коли, затова паркират на втори ред на платното, там където е достатъчно широко и не запушва движението. Това паркиране си има име – казват му допия фила. Много е разпространето и паркирането на пешеходна пътека. Някъде можеш да видиш дори пешеходна зебра, която не е боядисана към края до тротоара, защото е имало паркирана кола, като са минавали бояджиите. Паркирането на пешеходна пътека пък се казва „суле стише”.

Стар модел „Фиат“ на повече от 40 години. Снимка: Иван Бакалов

За допия фила и суле стише римските катаджии не са толкова строги и си затварят очите. Но иначе глобите се ужасни. Влизаш в затворена улица с моторче дни наред и един ден получаваш известие за 1000-2000 евро глоба – камера те заснела многократно.
В Рим се срещат често стари модели Фиат 500 – Чинкуеченто. Легендарен модел като моторчетата „Веспа”. Можеш да видиш и последния модел, и модел отпреди 40 години. По-рядко се виждат и по-големи модели „Фиат” отпреди 40 години. Както у нас се срещат стари лади. Да се чудиш – в Италия коли много, не са скъпи, защо ли някой още поддържа кола модел от средата на 70-те?

В полунощ по площадите

По Нова година всяко заведение на всеки исторически площад е окупирано не само от туристи, но и от местни, римляни, които са решили да посрещнат точно тук настъпването на новата година. Все пак не е невъзможно да си намериш маса и пътьом, без резервация. Зависи къде.

Едно непретенциозно, но вълнуващо историческо място е площад Кампо Де Фиори. Не е толкова прочуто като някои други площади, но е особено място. Тук е изгорен Джордано Бруно. В средата на площада на пиедестал има висока негова статуя, с качулка, като джедай. По-точно като монах, но прилича на джедай от филма „Звездни войни”. През деня тук е пазар до обяд, вечер площадът се напълва плътно с млади римляни, пият, пушат и ухажват младите римлянки. Пълен е и за Нова година. Може да обиколиш няколко площада, докато стигнеш дотам.
Например минаваш първо през Фонтана Ди Треви, който почти година беше в ремонт. Тук е пълно с народ, денем и нощем. Онзи фонтан, прочут от филма „Сладък живот” на Федерико Фелини, със сцената, в която ослепителната блондинка Анита Екберг нагазва във водата и вика след себе си смутения Марчело Мастрояни, да нагази и той. Площадът е окупиран, глъч и очакване преди полунощ.
По-нататък е Пиаца Навона. Тук има приготвени фойерверки за полунощ, има карнавална украса, околните заведения са пълни с народ, на самия площад няма толкова много хора.

Смартфон като пътеводител и селфи с непознати

Придвижването в този район на града става по характерните тесни стари римски улички. Нещо ново във вечния град е, че като попиташ някого накъде е площад еди кой си, почти в половината случаи ще попаднеш на чужденец турист.

Площад Кампо Де Фиори в полунощ. Снимка: Иван Бакалов

И той няма да ти откаже помощ – вади от джоба си смартфон с карта, поглежда и казва – „Ей оттук, по тази уличка и направо…” Странното е, че и местни римляни вече вадят смартфон с карта, като те упътват.
Другата особеност е, че в новогодишната нощ попадаш на местни или туристи, които на двойки и тройки обикалят улиците облечени като за карнавал, с дълга стойка за селфи. И като минеш край тях, те канят да си направят селфи с теб. После продължават нататък из тесните римски улички.
Точно в полунощ на Кампо де Фиори избухват такива тътени, сякаш започва Третата световна война. В двата края на площада гърмят бомби, излитат фоейрверки, народът се радва, снима се, селфита, поздравяват те непознати, а ти се оглеждаш как така не падат стъкла от прозорците наоколо, при такива гърмежи…

ИStoRии
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.