Смътни надежди за Гърция и Европа

Всичко зависи от толерантността на Ципрас и от отношенията с кредиторите

„Съдбата ни е като излято олово, не може да се
промени, нищо не може да стане“, бе написал в един свой стих
поетът Йоргос Сеферис.

Думите му са олицетворение за песимизма през 2015
г., регистриран в проучването на социологическата агенция Капа
Рисърч.

71,5 на сто от гърците смятат, че положението им
през току- що изминалата година е било лошо. За 69,5 от тях
2015-а е била „година на надежди и на разочарования от
политиците“.

2015-а опроверга това, което някои очакваха, а
именно, че има дрг път извън меморандума за помощ от
кредиторите. В това са убедени 63,8 на сто от анкетираните. 62,6
на сто пък казват, че това е била „година на падение“. Дали
2016-а ще донесе надежди?

24,5 на сто са убедени, че „нищо няма да се
промени“. 55,1 на сто предричат, че „нещата ще се влошат“.
Мнозина са на мнение, че 2016-а ще е продължение на изминалата.

За първи път от 2000 година насам, Новата година изглежда също
така лоша, като тази, която изпратихме. Очакванията за бъдещето
са повлияни от разочарованието на обществото от миналото.
Най-много обаче тревожи фактът, че гръцкото
общество е пристрастено към най-лошите сценарии за страната.
61,1 на сто от гърците оценяват като много
възможно подновяването на сценариите за излизане на страната им
от еврозоната.

Един на всеки двама прогнозира политическа
нестабилност и вярва, че коалиционното управление на двете
партии СИРИЗА и Независими гърци, няма да издържи, и че ще е
нуждо да бъде съставено друго правилество от сегашния парламент.
Един на всеки двама не изключва дори нови избори.

В прогнозите за 2016-а се допускат всички
сценарии, като се започне от вероятността да бъдат орязани
депозитите до горещ инцидент със съседна държава или
терористичен акт. Добрите сценарии са малко и те стоят настрана.
А те са, че Гърция може да излезе на пазарите /14 на сто са
убедени в това/, да дойдат големи чужди инвестиции /11,8 на
сто/, да падне безработицата /6,2 на сто/, да бъдат намалени
данъците /1,7 на сто/.

Въведеният капиталов контрол е знак за
аномалия и отклонение от образеца за западна държава.
Отклонението на гръцкото общество от ядрото на Европа е много
по-дълбоко и то се вижда от връзката на гърците с еврото. На 1
януари 2016 г. се навършиха 14 години, откакто страната въведе
еврото.

Годишнината е „горчива“, тъй като над
половината от гърците заявяват, че страната е била ощетена от
еврото.

През 2009 г., в началото на стръмния път,
само 32,2 на сто са вярвали, че еврото ще ощети Гърция и
гърците. Тогава 64,6 на сто са били убедени, че страната е имала
полза от въвеждането на общата европейска валута. Сега този
процент е паднал до 42,2 на сто.

Картината за Сизифовата 2015-а година няма да
е пълна, ако към нея не бъдат прибавени и главните действащи
лица.

На върха на списъка на политиците се открояват
три имена, повлияли в най-голяма степен на процесите в
страната. Това са Алексис Ципрас /премиер и лидер на СИРИЗА –
70,4 на сто смятат така/, Янис Варуфакис /бивш финансов министър
– 39,7 на сто/, и /бившата председателка на парламента/ Зои
Констандопулу /20,7 на сто/.

Има и още трима, оставили съдбоносен
отпечатък върху политическия облик на първото правителство на
левицата. Това са Панайотис Лафазанис, бивш енергиен министър,
най-горещ привърженик на националната валута, напуснал СИРИЗА и
оглавил впоследствие новата партия Народно единство. Той е
поставен на осмо място сред политиците, като влиянието му се
оценява едва на 5,6 на сто.

Непосредствено след него са подредени
претендентите за лидерския пост в партията Нова демокрация
Евангелос Меймаракис и Кириакос Мицотакис.
Влиянието и на двамата е изчислено съответно
на 4 и 3,7 на сто. А това е знак, че главната опозиционна партия
не е била активна като намеса и участие в критичните събития в
страната през изминалата година.

Показателно е, че Андонис Самарас, който се
оттегли от лидерския пост в партията на консерваторите в нощта
преди референдума на 5 юли, не фигурира в списъка с имената на
политиците.

Единствената надежда остава националното
богатство – природната среда и историята, които от времето на
пътешествениците на 19 в., са били привлекателен полюс за
мнозина.

Бежанците събуждат човечността на нацията,
особено, когато съдбата им се съпоставя с процесите в други
европейски държави, но в същото време те напомнят за световното
безредие, за наличието на неуправляем хаос, който не може да
бъде озаптен от нито една национална или наднационална сила,
/например, САЩ, ЕС или НАТО/.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.