Белгия и Холандия ще си разменят територия без битка

Асошиейтед прес

Холандци, облечени в традиционния оранжев цвят, са седнали на улица в Амстердам и празнуват Деня на кралицата. Снимки: Бистра Величкова

През цялата история границите са предизвиквали неизмерими
кръвопролития, вековни вражди и точещи се с десетилетия правни
спорове, което прави забележително намерението на Белгия и
Холандия за приятелска размяна на земя.

Причината за подобно великодушие? „Защото е разумно“,
обяснява Марсел Невен, кмет на белгийския град Визе.

Така е. Малко помощ обаче може би е оказал обезглавен труп.
Въпреки че Белгия ще загуби парче земя с прекрасна природа
на река Мойзе, разделяща двете страни, същевременно тя ще се
отърве от свързан с юрисдикцията кошмар, възникнал с времето,
докато криволиченията на реката са превърнали парчето земя с
размерите на 15 футболни игрища в полуостров, свързан единствено
с Холандия.

През годините, както гласят слухове, на тази територия се е
възцарило беззаконие и тя се е превърнала в рай за наркодилъри и
за сексуални приключения. А преди около три години хора,
минаващи от там, се натъкнали на обезглавено тяло. „Те уведомили
холандските власти, които обаче им отговорили, че това е
белгийска територия“, каза Жан-Франсоа Дюкхезне, полицейски
комисар в окръга Долен Мойзе.

С други думи холандците не можели да отидат там, защото е
белгийска територия, а според белгийските полицейски и съдебни
органи достъпът до там бил изключително труден. Те нямат право
да преминават в Холандия без специално разрешение, а освен това
на полуострова липсва подходящо място за лодки или екипировка,
пристигаща по вода.

„Така че се наложи да отидем до там с лодка с всичко
необходимо – прокурор, съдебен лекар и съдебна лаборатория,
правейки периодични турове по вода. Наистина не беше удобно“,
каза полицейският комисар.

А освен това, му припомни Невен, се налагаше да скачате от
лодката на брега, а за това трябваше да сте във форма.
Скоро обаче няма да има повече газене във вода, мирната
размяна ще бъде факт. „Отдавна трябваше да го направим“, каза Невен.

Подготвителната работа е свършена и парламентите на двете
страни ще могат да приключат сделката по някое време през 2016
г. близо два века след установяването на гранични постове през
1843 г., добави Невен. И всичко това с усмивка на лицата,
въпреки че Белгия ще получи само част от шлюз, построен да
улеснява трафика между двете страни.

„По същество е голяма рядкост, но може да се случи“,
коментира адвокатът Малкълм Шоу, експерт по международни
гранични спорове. Той напомни как сложната история е оформила
границите в района близо до мястото, където Белгия, Холандия и
Германия се допират, оставяйки анклави и странно виещи се
граници.

Размени на територии стават, но най-често след остри кавги.
На индийско-бангладешката граница това лято беше уреден
спор, датиращ от независимостта на Индия от бившите британски
колониалисти през 1947 г., като двете страни си размениха повече
от 150 терена.

В началото на декември се наложи най-висшият съд на ООН да
се намеси да реши спор между две централноамерикански страни.
Съдът постанови, че Никарагуа е нарушила териториалната цялост
на Коста Рика в продължителна битка за малко парче земя близо до
карибските брегове.

Белгийският военен историк Люк де Воз заяви, че разликата е
в приятелството между Белгия и Холандия.
„Това е възможно между Белгия и Холандия, защото тези страни
са поддържали много връзки от векове, а и след Втората световна
война територията не е от толкова голямо значение“, каза Де
Воз.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.