Екзекуциите в Саудитска Арабия са достойни за „Ислямска държава“

Ще престане ли сега Западът да угодничи на богатите на петрол монарси?

Екзекуция в Саудитска Арабия. Снимка: от тв екрана

Екзекуциите несъмнено бяха безпрецедентен саудитски начин за посрещане на Нова година, макар и не толкова зрелищен за обществеността колкото зарята в Дубай, която съвпадна с пожара в един от най-хубавите хотели в емирството.

***

Саудитският кървав парад с отсичане на глави, общо 47, включително и на начетения шиитски духовник шейх Нимр Бакр ан Нимр, последван от оправдание на екзекуциите чрез Корана – бе
достоен за „Ислямска държава“. Вероятно точно това бе целта.

Защото тази необичайна кървава баня в земите на сунитската монархическа династия Ал Сауд явно бе предназначена да разгневи иранците и останалия шиитски свят, разпалвайки с нова сила един
конфликт на религиозна основа, за което толкова много усилия положи самата „Ислямска държава“.

Единственото, което липсваше, бе видеозапис на обезглавяванията. Макар че 158-те отсичания на глави в кралството през миналата година бяха изцяло в тон с уахабитските проповеди на „Ислямска държава“. (Това, което Шекспир някога написа в своята прочута трагедия) „Макбет“ – „кръв за кръв“
несъмнено се отнася за саудитците, чиято „война срещу терора“, както изглежда, сега оправдава всяко количество пролята кръв – както сунитска, така и шиитска. Но колко ли често ангелите на
Най-милостивия Бог се явяват на саудитския вътрешен министър, престолонаследника Мохамед ибн Найеф?

Защото шейх Нимр не беше просто един обикновен стар
духовник. Той е прекарал дълги години като богослов в Техеран и
Сирия, беше почитан шиитски лидер на петъчните молитви в
Източната саудитска провинция, човек, който странеше от
политически партии, но ратуваше за свободни избори, и редовно бе
арестуван и измъчван, както сам казваше, защото бе противник на
сунитското уахабитско правителство в Рияд. Шейх Нимр заявяваше,
че думите са по-мощни от насилието. Странното твърдение на
властите, че последната кървава баня изобщо няма религиозни
основания – с аргумента, че сред обезглавените имаше както
шиити, така и сунити – бе класически пример от риториката на ИД.

Та нали ИД сече главите на сунитски „изменници“ и на
сирийски и иракски войници сунити с такава готовност, с каквато
избива и шиити. Главорезите от „Ислямска държава“ биха се
отнесли към шейх Нимр точно по същия начин , по който с него се
отнесоха саудитците, макар и без пародийния псевдолегален
съдебен процес, „отпуснат“ на шиитския богослов и разкритикуван
от Амнести интернешънъл.

Тези убийства обаче са нещо много повече от израз на
саудитската омраза към един духовник, който приветства кончината
на бившия саудитски вътрешен министър – бащата на Мохамед ибн
Найеф, престолонаследника принц Найеф Абдул Азиз Ал Сауд – с
надеждата, че той ще бъде „гризан от червеите и ще се мъчи като
в ада в гроба си“. Екзекуцията на Нимр ще разпали с нова сила
бунта на хусите в Йемен – съседната страна, в която саудитците
нахлуха и бомбардираха през последната година в опит да унищожат
шиитското влияние там. Тя разгневи и шиитското мнозинство в
управлявания от сунитска династия Бахрейн. А самите ирански
духовници вече заявиха, че (сегашните) обезглавявания ще доведат
до свалянето от власт на саудитското кралско семейство.

Тя също така ще изправи Запада пред най-неудобния за него от
всички близкоизточни проблеми: продължаващата нужда да
раболепничи и да угодничи пред богатите автократични монархии от
Залива, като в същото време деликатно изразява своето
безпокойство от гротескното клане, чрез което саудитските
съдилища току-що се разправиха с враговете на кралството.

Ако ИД бе отразяла глави на сунити и шиити в Ракка – особено
тази на непокорен шиитски свещеник като шейх Нимр – можем да
бъдем сигурни, че Дейвид Камерън щеше да излива възмущението си
в Туитър от такъв отвратителен акт. Но човекът, който свали
наполовина британското знаме (в знак на траур) при смъртта на
предишния крал на тази абсурдна уахабитска държава, сега ще
използва уклончиви думи по повод последното рязане на глави.

Колкото и на брой сунитски мъже от Ал Каида също да са
загубили главите си, посечени от саудитските палачи, във
Вашингтон и в европейските столици ще си зададат въпроса: не се
ли опитват саудитците да провалят ядреното споразумение с Иран,
принуждавайки своите западни съюзници да подкрепят дори тези
последни престъпления? В нелепия свят, в който те живеят, и в
който младият министър на отбраната, нахлул в Йемен, силно
недолюбва вътрешния министър, саудитците все още обират лаври от
(обявената от тях) „антитерористична“ коалиция от 34 предимно
сунитски страни, замислена като легион от мюсюлмани, противници
на „терора“.

Екзекуциите бяха, разбира се, безпрецедентен саудитски начин
за посрещане на Нова година, макар и не така публично зрелищни
като спектакъла с фойерверките в Дубай, които се състоя край
горящата фасада на един от най-изисканите хотели в емиратите,
обхванат от пожар. Отвъд политическите последици, обаче,
възниква един очевиден въпрос, който следва да бъде зададен – в
самия арабски свят – за сама увековечаващата се саудитска
династия: полудели ли са управниците на кралството?

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.