СофияПловдивВарнаБургасРусе

Путин потрива доволно ръце пред перспективата за Брекзит

Много вероятно е референдумът на Дейвид Камерън за
членството на Великобритания в Европейския съюз да се състои
някъде през 2016 г. Независимо от факта, че двете съответни
кампании „за“ и „против“ още не са започнали сериозно, редица
световни лидери, включително Барак Обама и тези на повечето
страни от Европа и много държави от Общността на нациите (бел.
ред.: бившата Британска общност) тихомълком призовават Дейвид
Камерън и неговата Консервативна партия да се обявят срещу
„Брекзит“.

Въпреки икономически неграмотните основни постулати на
кампанията на противниците на членството – че Брекзит уж ще
позволи на Великобритания да „запази глобалната си роля“ – е
поразително, че много малко страни, да не кажем никоя, се
обявяват за излизане на Великобритания от ЕС. Това вероятно е
така, защото значителен брой държави са вложили време и ресурси
да договорят търговски споразумения с Европейския съюз, от който
Великобритания е толкова важна част.

Благодарение на упоритата работа на много британски
служители в Брюксел, ЕС в момента води преговори за всеобхватни
споразумения за свободна търговия с Австралия, Нова Зеландия,
Япония и САЩ. Такъв договор вече беше постигнат с Канада.
Мисълта, че тези страни биха се поблазнили от възможността да
договорят сепаративно търговско споразумение с Великобритания,
или пък че Великобритания ще си осигури преференциални търговски
условия, напускайки най-големия общ пазар в света, е абсурдна.
Британците трябва да се замислят над факта, че единственият
лидер, който може да спечели от британското напускане на
Евросъюза, е Владимир Путин. Има няколко причини да се мисли
така.

Първо, геополитиката. Несъмнено дестабилизацията на ЕС е
външнополитически приоритет за руския президент. ЕС и
ценностите, които той поддържа – основни (човешки) права,
свобода на медиите, равенство и върховенство на закона – са
антитеза на Евразийския съюз, който Путин желае да изгради. Едно
напускане на Великобритания би отслабило Европа военно и
политически, като в същото време би дало на крайнодесните
националисти в цяла Европа пример за следване. Крайнодесни
политически партии във Франция, Дания, Швеция и другаде вече
поставят въпроса защо и тези страни, подобно на Великобритания,
да не договорят едно половинчато (членство), както и референдум
за него.

Второ, така необходимите санкции на ЕС срещу Русия е
по-вероятно да бъдат отменени, ако Великобритания напусне.
Решителността на някои страни членки на ЕС вече е подкопана.
Великобритания е един от най-силните застъпници в Европейския
съвет, и то съвсем правилно според мен, за строги санкции срещу
Русия заради незаконното й нахлуване и продължаващата окупация
на Източна Украйна.

Трета причина, поради която Путин би се радвал на
евентуалното излизане на Великобритания от ЕС, е, че тя подкрепя
силно една независима европейска енергийна стратегия. За Путин
е икономически и стратегически жизнено важно страните от ЕС да
останат зависими от огромните руски доставки на газ и петрол,
които той отдавна използва като външнополитически инструмент.
Дори и при сегашното консервативно правителство Великобритания
подкрепя активно амбициозните цели на ЕС за възобновяеми
енергийни източници, за енергийна сигурност и енергийна
ефективност. Москва продължава да използва държавната газова
компания Газпром като канал за финансиране с милиони долари на
лобисти из цяла Европа, на които се плаща да спъват и да забавят
плановете на Европейската комисия за т. нар. „енергиен съюз“,
главната цел на който е ЕС да стане по-независим от руския газ.

Не е случайно, че приносът на Европейския парламент за тази
стратегия стана обект на саботаж през декември от крайнодясната
евродепутатска група ЕНС (Европа на нациите и свободата), водена
от Марин льо Пен, за чиято партия Национален фронт се твърди,
че получава пари от Москва. Льо Пен с открита гордост посети
Кремъл много пъти и заедно с Найджъл Фараж открито приветства
руските „постижения“ и „силното ръководство“ на Путин.

Евродепутатите от ЮКИП (бел. ред.: партията на Фараж) и техните
крайнодесни партньори систематично гласуват в Европарламента
против санкциите на ЕС срещу Русия.

Льо Пен сравнява евентуалния Брекзит като „падането на
Берлинската стена“. Тя дори каза пред един британски вестник
миналия месец, че „един Брекзит би бил чудесен – изключително –
за всички европейски народи, които копнеят за свобода“. Не се
съмнявам, че Путин е съгласен с нея по този въпрос.

Предстои една година, пълна с предизвикателства. Вместо
фокусиране върху бежанската криза, руския експанзионизъм и
заплахите за сигурността, поставени от „Ислямска държава“, много
ценни часове от срещите в Брюксел ще бъдат посветени на
желанието на Дейвид Камерън да отвърже още повече Великобритания
от ЕС, което в крайна сметка може да се окаже ненужно
упражнение за решаване на вътрешнопартийни проблеми.

Много британски евроскептични консерватори напоследък се
изказват за военна интервенция в Сирия с аргумента, че
Великобритания трябва да застане рамо до рамо със своите
съюзници. Въпреки това обаче те и ЮКИП сърдито отхвърлят
призивите на британските съюзници за оставане в ЕС, определяйки
ги като намеса във вътрешните британски работи. Това е
демагогия. Крайно време е те да приемат факта, че единственият
световен лидер, подкрепящ британското излизане от ЕС, е Владимир
Путин.

БТА

*б. ред.: Ги Верхофстат е бивш премиер на Белгия и настоящ
председател на групата на Алианса на демократите и либералите
(АЛДЕ) в Европейския парламент.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.