Йоханис, „синдромът Кока-Кола“ или защо спи Румъния

Клаус Йоханис. Снимка: от тв екрана

В Кишинев проевропейците са твърде корумпирани, за да
останат на власт, а русофилите чакат удобния момент, Украйна е
на път да се провали, караницата между Турция и Русия донася още
един конфликт в Черно море, докато Румъния се прави, че не
вижда какво се случва около нея.

Западът от своя страна е изправен пред дилема и не знае дали
трябва да се помири с Русия, игнорирайки анексирането на Крим,
или е по-добре да пожертва Украйна и Молдова в полза на един нов
международен ред. Вече съществува един модел, изпробван от
Кока-Кола, за помиряване на всички страни поред: наскоро
представителите на Кока-Кола в Киев се извиниха, след като
публикуваха в интернет карта, на която Крим е част от Руската
федерация; последва на 30 декември нова карта, на която
полуостровът принадлежи този път на Украйна, но руските
потребители на Кока-Кола изразиха недоволство и обявиха голям
бойкот, така че последваха нови извинения от страна на
компанията Кока-Кола на 5 януари и последна карта, на която Крим
отново принадлежи на Русия.

Русия знаеше още преди анексирането на Крим, че ще
функционира този „синдром на Кока-Кола“, който подслажда баланса
на Запада и обръща наопаки демократичните мечти в Киев, Кишинев
или Тбилиси. Румъния, без да е докосната от този синдром, все
пак изглежда парализирана от страха да бъде ангажирана в
трудните процеси, които ще реконфигурират региона. Не иска да
поема никакви допълнителни ангажименти, не я интересува ролята
на регионален лидер, към която се стреми само тогава, когато не
може да я постигне. И нищо не може да я помръдне от летаргията.
Вербалните акробатики от последните години изчезнаха и
заедно с тях се изпариха и всички амбиции за външна политика на
страната, което ни показва, че става въпрос за една фалшива
интрига, зад която не стои по-трайна структура, а само липсата
на вдъхновение на националните лидери.

Клаус Йоханис говори една година след поемането на
президентския си мандат за „привилегированите отношения с
Молдова“, за „подкрепата към европейския път“ на Кишинев, която
винаги ще бъде „константа“ във външната политика на Румъния, но
не можа да даде нито един пример за оказана помощ на молдовците.
Йоханис не само, че не използва по никакъв начин оста
Букурещ-Кишинев, а дори системно я пренебрегваше в период, в
който Молдова можеше да има възможност да се откъсне от
заразената зона, в която се намираше, ако беше получила помощ.
Не става дума за пари в това уравнение, а за формула за оказване
на подкрепа от страна на Румъния за ключовите области, които не
работят на другия бряг на река Прут.

Никой не може да премести Молдова от нестабилното
пространство, в което се намира, никой не може да превърне
всички молдовци в евроентусиасти и никой не може да превърне за
една нощ старите и болни съветски институции във функциониращи
органи. Ако обаче Кишинев беше един от основните му приоритети,
тогава Букурещ щеше да подаде рамо на стабилността на тази малка
и уязвима страна.

Клаус Йоханис и неговите съветници можеше да се възползват
от факта, че Русия отпусна ремъка на Молдова, тъй като беше
твърде заета през 2015 г. да държи в шах Украйна и да дирижира
военните действия в Сирия. Румънският президент предпочете да
остави Кишинев да се оправя сам, макар да виждаше, че затъва в
криза, която би могла да промени изцяло съдбата му, знак, че в
дневния ред на Йоханис Молдова е останала само показна цел.
Говори за това, но не прави нищо.

„Синдромът Кока-Кола“ се разпростира към Румъния, дори
страната да спи и да не иска да знае, че около нея
пространството се превръща лека-полека в един надут пояс,
оцветен в цветовете на руското знаме: на север Украйна е
раздирана от продължителен конфликт, на изток Молдова се
превръща в една разкъсана държава, на запад Унгария остава вярна
на Путин, на юг Сърбия стеснява връзките с Москва, а България
отдавна е нерешителна.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.