Аномалията се бои най-много от алтернативата

Иво Инджев

Ройтерс определиха през април 2014 г. точната диагноза, която е изходната база лечението на страната ни, ако има желаещи да се заемат с него: „България отдавна е аномалия в Европа – член на ЕС и НАТО, но близка с Русия

Вместо лечение обаче тук прибегнахме до „народната медицина” , т.е. до популисткото гласуването за политика ( и неговата аномална политика, по определението на Ройтерс), който най-ярко, категорично и безусловно отговаря в лично качество на заглавието на световната агенция.

Поставен в условията на стресиращ тест, например от „шамара” на Лавров от 13 октомври миналата година ( призовал Борисов да се срамува за свое изявление пред Американската търговска камара в София), нашият аномален премиер не само не се засегна, а стори поклон, заявявайки , че Лавров е „най-добрият дипломат в света”.

За да няма съмнение, за да не си помисли някой, че този абсурд е случайност, Борисов повтори преклонението си пред шамаросващия го руснак в превъзходна степен, наричайки го „изключителен дипломат”.

Конкретният повод, по който Ройтерс бяха определили България като аномалия в Европа беше гърченето на София между съюза със Запада и останките от Съюза на съветските социалистически републики, възкресени от Путин и станали контрастно видими след агресията му в Крим. А междувременно се случиха още много събития, която, за съжаление, потвърждават политическата оценка на световната агенция.

С не по-малко настървение от онова преклонение пред Лавров нашият премиер прие шамара и на самия Путин със закриването на „Южен поток”. Сто пъти на какво ли не равнище от обкръжението на Путин му заявиха, че проектът е зачеркнат, обаче нашият премиер отново и отново повтаря, че с радост би го строил, само да му разрешат (от Брюксел). Хвърля се в потока за “кръста”, който се надява Путин отново ду му хвърли (като в карикатурата на Комарницки).

И ето, че Турция уцели един руски самолет, а Борисов отново стреля в десетката при възникването на хипотезата Москва да реанимира любимия на Пеевски „Южен поток”, за да уязви Турция, както унизи година по-рано България и готовия на всичко неин премиер, стъпил на очакванията за милиардите инвестиции в полза на предопределените подизпълнители.

С Турция Борисов може да се скара, при това броени дни след демонстрацията на домакинска близост с турския му колега Ахмет ( както и него фамилиарно нарече в българския телевизионен ефир на малко име) , но с Путин-не. Този път изборът е между Русия и Турция и Борисов прояви повече категоричност с реверанса си към Русия от шикалкавенето при избора между Брюксел и Москва по повод санкциите заради руската агресия в Украйна.

Издадоха го руските медии, които обясниха триумфално отстраняването на лидера на ДПС Местан от ментора му Доган като победа на Русия срещу Турция на българска територия- територия, на която, както добре знаем, нищо важно не се случва без личната благословия на Борисов. Същият явно е играл по свирката на Пеевски, който е дирижирал процеса по отстраняването на Местан. Въпрос на време е тази дълбоко пазена тайка, сравнима само с неразривната дружба на Борисов с Първанов , да бъде окончателно дешифрирана.

Защо това все още не се случва в големите западни медии, които се ограничават с някой и друг присмех, като публикацията в „ Курие ентернасионал” за Борисов, като „идиот, който звъни посред нощ”?

Причината Борисов да бъде щаден от влиятелните медии на Запад (в Русия закачките с него са още по-редки, направо са забранени), при неговата конкуренцията на полето на главоболния популизъм с проруски залитания от страна на властите в Словакия и Унгария (а вече и при проблемния за западните демокрации случай в Полша, който поне не страда от путинизъм), е да не му се обръща внимание. Таксуват го като поносима дреболия, като общо-взето послушния (заради еврофондовете) български премиер, който прилича на слон в стъкларски магазин, стъпкал всяка своя крехка алтернатива, прокарвайки магистралите на личното си влияние с мълчаливото съгласие на щедрия Брюксел.

Ако преди Борисов мачкаше алтернативите с брутални намеси в чужди партии, то сега е прегърнал тактиката на прегръдките с всички за пред хората, които могат да си въобразят, че в България има някакъв опонент, от който да изкласи въпросната алтернатива на „статуквото Борисов”. Руската пета колона го поощрява с аплодисменти за неговата „диалогичност” и направо за прераждането му. То и се привижда от факта, че премиерът се отказа напълно от ролята на антикомуниста и се завърна в лоното на съгласието с онези, които, по думите му ( от едно друго предизборно време, когато беше важно да обърка антикомунистите и да открадне вота им), са убили многострадалния му дядо именно политически причини.

Е, добре, открадна онзи вот. Вот так!

Дали ограбените в своите очаквания от него са в състояние сега да прозрат аномалията, за която ги светна световната агенция Ройтерс още преди близо две години? Проумяването на аномалната реалност е онова, от което Борисов се страхува най-много, за да не му се появи реална конкуренция и по този начин да падне неписаното табу да бъде критикуван в презрително смълчаните западни медии. Тукашните им подобия са му основното публично оръжие срещу опасността от възникване на алтернатива, а задкулисния му „мотиватор” Пеевски все по-трудно може да бъде скрит в тази „скрита картинка”, в която двамата мастити съзаклятници вече не се побират.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.