СофияПловдивВарнаБургасРусе

Рационалните пазари очакват побъркани икономики

Финансовата криза показа границите на моделите. Фискалната и
паричната политика са още по-малко предсказуеми

На фона на поредното обезпокоително пропадане на цените на
глобалните активи в началото на новата година, някои инвеститори
чувстват, че е дошло време да се признаят за победени. В Лондон
един водещ хедж фонд направи точно това.

На 4 януари Nevsky Capital, уважаван фонд, специализиран по
нововъзникващите пазарни икономики, създаден преди близо две
десетилетия, обяви на инвеститорите си, че пуска кепенците.
Причината? Мартин Тейлър, съосновател на Nevsky, е на мнение,
че световната икономика е подложена на толкова голям политически
риск, че „за нас е по-трудно от всякога да прогнозираме точно
макроикономическите и корпоративните променливи“.

Едно от главните безпокойства на Тейлър, според писмо,
препечатано на сайта Zero Hedge, е фактът, че събитията в Китай
и Индия все повече определят облика на световната икономика.
Проблемът е, че е трудно да се разбере как точно те правят това.
Заради „липсата на прозрачност и изопачаването“ официалните
данни за техните икономики са ненадеждни.

Политическият риск обаче е от ключово значение. Въпреки че
Nevsky бе създаден след разпадането на Съветския съюз и постигна
успехи при анализирането на действията на непостоянните руски
власти, според експертите му през последните две десетилетия
светът бе оформен от „логиката на Вашингтонския консенсус“. Сега
те се опасяват, че този консенсус – основан на вярата в
свободните пазари – се разпада.

„Никога толкова голяма част от света не е била управлявана от
лидери, при които логиката на този необикновено ограничен, но
многоглав звяр какъвто е национализмът, е най-силният коз“,
пише Тейлър. Това, казва той, „води до много непредсказуеми и
потенциално неадекватни модели на прогнозиране на резултата“.

Някои читатели ще разтъркат очи. В крайна сметка обиграните
инвеститори често обичат политическия риск; както се твърди, че
Натан Майер Ротшилд е казал за Наполеоновите войни, че
най-големите печалби често се правят, когато „има кръв по
улиците“. Следователно да чуете мениджър на фонд да се вайка за
„несигурността“ е малко все едно да чуете политик или главен
изпълнителен директор да заяви, че подава оставка, за да
„прекарва повече време със семейството си“.

Писмото на Nevsky обаче е дълбоко символично – особено през
една седмица, когато цената на петрола потъна, китайските пазари
се сгромолясаха и курсовете на валутите се променяха бясно от
едната в другата посока.

В края на краищата Nevsky не взе своето решение, воден от
открито отчаяние. Точно обратното, той осигуряваше средна
възвръщаемост от 18% годишно от създаването си – много по-висока
в сравнение с повечето конкуренти. Освен това, макар Nevsky да
обяви печалба от едва 0,4% миналата година, този резултат
изглежда почти внушителен на фона на представянето на индекса на
нововъзникващите пазарни икономики MSCI или на на хедж
фондовете, които загубиха съответно 14% и 3% от стойността си.

Нещо повече, Nevsky не е единственият, който си прибира рогата:
седем известни фонда, сред които BlueCrest, Seneca, LionEye и
Lucidus Capital, направиха неотдавна същото. Всички те обясниха
решението си малко по-различно, но посочиха един и същ водещ
мотив: пазарите стават толкова непредсказуеми, че изпитаните и
проверени стратегии търпят провал.

Това изважда на показ нещо по-важно: Тейлър чисто и просто
изразява на висок глас по необикновено въздействащ начин
страховете, които други мениджъри на активи таят в себе си.
Преди едно десетилетие повечето западни инвеститори приемаха за
даденост, че икономиките може да бъдат анализирани с
„рационални модели“. Финансовата криза от 2008 г. показа
границите на този подход. Поредицата от своенравни
правителствени намеси, на които станахме очевидци оттогава, ни
дадоха втори урок по непредсказуемост.

Сега обаче поредица политически шокове, като засилването на
напрежението между Саудитска Арабия и Иран, показват колко е
безразсъдно да се основаваме само на макроикономиката, когато
прогнозираме накъде са се запътили икономиките. Преди един век
тази същност на нещата е била разбирана добре: както изтъкна
историкът от Harvard Нийл Фъргюсън, военните конфликти са били
толкова ендемични през 19-и и началото на 20-и век, че никой не
си е и помислял, че парите и пазарите (или дори централните
банки) могат да бъдат разглеждани отделно от политиката.

Това обаче бе забравяно често през последните години на 20-и
век, когато събитията изглеждаха сравнително предсказуеми. Един
свят, чийто облик е оформен от ирационална политика и
непостоянни мерки – както на Запад, така и в Китай, а и други
страни с нововъзникваща пазарна икономика – не е нещо, с което
съвременните инвеститори са подготвени да се справят.

Разбира се, ако човек иска да бъде оптимист, е възможно да
приведе аргумента, че това е просто краткосрочно явление. Все
така вярвам, че ако „икономическите закони никога няма да бъдат
отменени“, то рационалният подход, основан на модели, рано или
късно отново ще стане актуален, подчертава Тейлър.
Просто не се надявайте това да се случи в скоро време.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.