СофияПловдивВарнаБургасРусе

Външнополитическите кризи се трупат, но Обама няма да поема много рискове

Ройтерс

Президентът Обама дава интервю за телевизия Ей Би Си. Снимка: Белия дом

Готвейки се за последното си послание „За състоянието на
съюза“, което ще отправи днес, президентът на САЩ и неговите
помощници твърдят, че той няма „да спре часовника“ на външната
си политика и че действа решително за справяне с трупащите се
кризи по света.

Но бивши високопоставени американски служители и експерти,
запознати с мисленето на Белия дом, казват, че президентът
изглежда през последната година на президентството си ще води
политика, насочена към сдържане на такива заплахи и към
избягване на военни ангажименти на САЩ.

Това, добавят те, на практика гарантира, че най-сложните
геополитически предизвикателства ще останат за наследника на
Обама. Това вероятно ще даде „храна“ на президентските кандидати
от Републиканската партия, които ще побързат да се възползват
от външнополитическите проблеми на Обама, за да атакуват чрез
тях фаворита на демократите – Хилари Клинтън, която бе държавен
секретар по време на първия му мандат.

„Ислямска държава“ вече разпростря смъртоносното си влияние
в Близкия изток и отвъд него с последните си атаки в Париж и Сан
Бернардино, извършени или вдъхновени от джихадистката
групировка. Северна Корея стъписа света миналата седмица с
четвъртия си предизвикателен ядрен опит. Талибанските бунтовници
печелят нови територии в Афганистан. Пекин продължава да
демонстрира сила пред съседите.

Русия продължава да действа необуздано в сепаратисткия
конфликт в Украйна и отправя предизвикателство към американското
влияние в Близкия изток с военната си интервенция в
гражданската война в Сирия – конфликт, който критиците на Обама
сочат като доказателство за нецеленасочената му външна политика.
Повечето външни анализатори са съгласни с твърденията на висши
представители на администрацията, че голяма част от глобалния
хаос се дължи на сили, които са извън контрола на Обама.

Експертите обаче са склонни да приемат и критиките, че
кризисният „мениджмънт“ на Обама често е колеблив и че
политическите му недомислия или са разпалили конфликти, или са
допринесли твърде малко за ограничаването им в места като Сирия,
Ирак и Украйна.

„Това е президент, който не е склонен да поема рискове,
който прокарва червени линии, но не ги отстоява силово“, каза
Аарон Дейвид Милър, бивш съветник за Близкия изток в
администрации на републиканците и демократите. Няма много
склонност към „героични инициативи“ в оставащата част (от
мандата)“, добави той.

Обама встъпи в длъжност през 2009 г. , приветстван от
поддръжниците си като „лидер на промените“, който обещаваше да
върна у дома американските войски от дългите, непопулярни войни
в Ирак и Афганистан. В първата си реч при поемането на поста той
обеща да допринесе за „нова епоха на мир“, включително чрез
привличане на мюсюлманите, отблъснати от крайните според тях
действия на предшественика си Джордж Буш в глобалната му „война
срещу терора“.

След като арабският свят бе разтърсен от народни въстания, в
посланието си „За състоянието на съюза“ през 2011 г. Обама
тържествено обяви подкрепа за „демократичните стремежи на всички
народи“. Впоследствие обаче Арабската пролет придоби грозно
лице, като изправи Обама пред един по-нестабилен, но не и
по-демократичен отпреди близкоизточен регион.

ОГРОМНИ ПРЕПЯТСТВИЯ

Неотдавнашни анкети сочат, че над половината американци не
одобряват начина, по който Обама се справя с външната политика,
а две трети са недоволни от отговора му на „Ислямска държава“ и
терористичната заплаха.

Администрацията на Обама категорично отрича, че се занимава
само със сдържане на очевидно неразрешими конфликти. Като пример
за успех тя може да се позове на ключовото ядрено споразумение
с Иран, историческото дипломатическо затопляне с Куба и
всеобхватното международно споразумение за борба с климатичните
промени. Според висш служител на администрацията всички те ще
бъдат изтъкнати в президентската реч във вторник. Той успя също
така да постигне важен Азиатско-Тихоокеански търговски пакт, но
го очаква тежка битка да го прокара през Конгреса.

Обама все още може да използва президентските си пълномощия,
за да изпълни отдавна даденото обещание да затвори военния
затвор в Гуантанамо, а може и еднолично да разхлаби още повече
половинвековното икономическо ембарго срещу Куба.
„Президентът е целеустремен към един силен финал на неговата
външнополитическа програма, – каза пред Ройтерс висш служител
на администрацията. – Не зная за никаква стратегия на сдържане
(на конфликтите)“.

Обама продължава да твърди, че целта му е да унищожи
„Ислямска държава“ в Сирия и Ирак, но има сериозни съмнения, че
неговата комбинация – разчитане на местни партньори, въоръжени
от САЩ, прецизни операции на американски спецчасти, коалиционни
въздушни удари и финансови санкции – ще се окаже достатъчна.
Търсенето на дипломатическо решение на сирийската гражданска
война също се натъква на огромни препятствия и сирийският
президент Башар Асад, за когото Обама каза през 2011 г., че
„трябва да си ходи“, почти сигурно ще надживее неговия мандат (в
Белия дом).

„Всичко това подкрепя тезата за опити за „сдържане“ през
2016 г., докато някой друг наследи проблемите“, каза Фредерик
Хоф, бивш съветник на Държавния департамент за Сирия през първия
мандат на Обама, а сега на работа в мозъчния тръст
„Атлантически съвет“.

Нежеланието на Обама да се въвлича в нови конфликти си
остава сърцевината на неговата външна политика и според критици
други световни сили за възползват от това.
Китай демонстрира растяща настъпателност в Южнокитайско
море, пренебрегвайки американските критики срещу изграждането на
(изкуствени) острови, без да вижда някакви последствия.
Американският съюзник Саудитска Арабия показва готовността си
през главата на Обама да екзекутира висш сунитски свещеник,
провокирайки вражда с Иран, пред която Вашингтон изглежда
безсилен.

Обявената от Северна Корея миналата седмица четвърта от 2006
г. насам експлозия на ядрено устройство поставя нови въпроси за
доктрината за „стратегическо търпение“ на Белия дом, която
първоначално си поставяше за цел „сдържането“ на Пхенян, без да
го провокира.

„Съмнявам се, че президентът би тръгнал да извлича
политически капитал от това. Какво би могъл да направи той през
последната си година?“, каза Бони Глейзър, висш консултант за
Азия в Центъра за стратегически международни проучвания във
Вашингтон.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.