Учителската стачка се размириса на политика

Колкото и да симпатизирам на учителите, нещо ме загложди вчера, като видях центъра на София окупиран от хора, докарани с 50-ина автобуса от цялата страна (колко ли струва това и кой го плаща?), и добре изрисуваните плакати и знамена, като че ли митинга го е организирало някогашното ОФ. И най-вече – заради доволните физиономии на синдикалните лидери Константин Тренчев и Желязко Христов начело на шествието.
Множеството обиколи парламента и министерския съвет и скандираше „Оставка!”. Нещо ми замириса на всички онези площадни изпълнения, които уж демократични и уж народно недоволство, ама си бяха добре организирани.
Да. Учителите са бедни. Срам за такава държава. Трябва да им се вдигнат заплатите. Но нещо ми заприлича на рекет – 100% увеличение и това е. И никакви съкращения на учители. Е, това вече е невъзможно. Образованието има нужда да се закрият училищата с по 30 деца и с по 15 учители и изобщо да се започнат реформи, които със сигурност ще са свързани и със съкращения. Да, и аз искам на учителите да им се вдигнат заплатите не 100, ами 300%, но нещо не виждам как може да стане бързо. Трябва да си много голям социален демагог, за да твърдиш, че заплатите им могат да се вдигнат, като се съкрати от разходите на чиновниците и лукса на министрите и депутатите.
Въпреки бюджетния излишък, при рязко увеличение на заплатите рисковете за финансите на страната, за инфлация, която ще удари всички, са огромни. Това твърдят всички икономисти, освен синдикалните.
Българските синдикати от години са се превърнали в политическа маша, като не се знае кой държи дръжката й на другия край. И сега не е ясно кой се опитва да яха учителите чрез синдикатите, за да клати правителството. И съответно синдикалните лидери да осребрят добре акциите си, които се превърнаха в политически. Справедливото недоволство на учителите е възседнато от неясни политически и бизнескръгове и скоро ще се разбере кого искат да катурнат и защо.
Румен Овчаров, един одиозен министър, си отиде, за радост на повечето избиратели. Но той си отиде не защото е демагог, проводник на руски интереси и задкулисен въжеиграч. Той си отиде, защото някакво друго лоби искаше да го избута от тази територия. На негово място седна Петър Димитров, елементарен и неопитен за тая работа, но верен човек на варненската икономическа групировка ТИМ, зад която стоят и руски капитали.
Сега кого трябва да гътнат чрез учителите? Или притискат правителството, за да изкопчат нещо – някой пост за наш човек, някоя политическа сделка.
Скоро ще се види…
Тъпото в цялата ситуация е, че от правителството от самото начало се отнесоха към стачката като към политическа конспирация и така раздразниха искрено недоволните учители. Подслушаният от бТВ разговор между двамата министри издава точно това – те гледат на преговорите като на театър, който се разиграва с някаква цел и Орешарски го нарече „седянка”.
Поради конспиративното отношение на властта към стачката, добре оплетените с нея медии започнаха да пишат против учителите. Ужасно. Стана една – като пишеш против стачката си на страната на управляващите. Като пишеш в защита на учителската стачка – си на страната на нечии неясни интереси… Абе, изобщо, егати държавата…

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.