Защо крият лошите новини в Германия, а направиха кампания със снимка на удавено дете?

Къде отидоха феминистките?

Площадът в Кьолн, на който са извършени масови посегателства от мигранти върху жени. Снимка: от тв репортаж

От няколко дни информацията обикаляше в интернет, без да може действително да бъде потвърдена: имало ли е наистина масова вълна от сексуални нападения над жени в Кьолн в нощта на свети Силвестър, извършени от мигранти или банди от чуждестранен произход? Трябваше този слух да се раздуе достатъчно, за да бъдат признати събитията от властите и медийната система да се съгласи да отрази феномена, чийто нарастващ мащаб не спираме да констатираме заедно с нарастването на неопровержимите свидетелства. В това можем да видим още едно доказателство за склонността на медийно-политическия комплекс да филтрира по един или друг начин лошите идеологически новини, компрометиращи

легендата за съвместното съжителство на многообразието.

За да не развие населението лоши чувства спрямо него, се неутрализират, доколкото е възможно, лошите новини и нарастват предупрежденията срещу евентуални амалгами. Събитията се свеждат до произшествия без политическо значение и се коментират с възможно най-голяма предпазливост.

Далеч сме от интерпретацията на сърцераздирателната снимка на малкия Айлан Кюрди, който лежи мъртъв на плажа, предизвикала огромно вълнение в западните страни, още повече че медиите се отдадоха тогава безпрепятствено на сеанс по вменяване на масово чувство за вина, сякаш това малко създание с толкова жестока съдба само по себе си олицетворяваше мигрантската криза.

В този момент амалгамата беше позволена: всички мигранти са Айлан Кюрди. Всеки сегмент от обществото трябваше да отстъпи пред хуманитарния императив, за което трябва да напомним формулата на Ели Халеви, който виждаше в “организацията на ентусиазма” отличителен белег на тоталитаризма.

Малко като се замислим, новината за нападенията в Кьолн представлява абсолютно обратната страна на големия разказ за отварянето към другия, в който той е възпят като изкупител. Подканят западните общества да прегърнат една различност, която може да ги възроди отвън, още повече че тя била богатство.

Вече виждаме, че тя може също да приеме

лицето на агресивно варварство,

в което организирани банди възнамеряват да наложат своето присъствие в територията с най-архаичната и най-примитивната военна техника, тази на превземането на жените, на които се показва, че се установява нова власт и тя вече ще се упражнява над тях.

Това е ужасяващ цивилизационен регрес, който се сблъсква с най-интимните ни ценности. Така жената се превръща отново във военна плячка, благо, което може да бъде взето. Не може да се говори за обикновено престъпление. Дали става дума за организирани банди или не, не е най-важното. Трябва да се говори за брутална офанзива, в която съзнателно или несъзнателно искат да покажат на домакина кой е новият господар на къщата. Очевидно не трябва да се пренася отговорността за тези нападения върху всички мигранти, което ще бъде колкото невярно, толкова и жестоко и глупаво. Но очевидно сред тях има значителен брой млади мъже, които пристигат в Европа със

завоевателно и хищническо поведение.

Отричането на културите, което предполага, че са достатъчни няколко юридически правила, основани на човешките права, за да се позволи на хората от различен произход да живеят заедно, води до политика на престъпна безотговорност. Независимо дали го искаме или не, не всички култури са взаимозаменяеми и могат да влязат в сблъсък. Една политическа общност е също  така общност на нравите. Независимо какво мисли Ангела Меркел и останалите лидери в Западна Европа, не можеш да вкараш в една страна стотици хиляди хора с чужди нрави, без да предизвикаш културен шок или, ако предпочитате, сблъсък на цивилизациите.

На фона на тази агресия се чу унизително желание за подчинение. Кметицата на Кьолн Хенриете Рекер прикани жените да адаптират своето поведение спрямо новодошлите. Те трябвало да пазят най-малко ръка разстояние, за да не възбуждат мъжете, които все още не са свикнали със сексуалната свобода, характеризираща западната модерност.

Сексуално освободените жени ли са виновни за агресията, на която са подложени?

Ще ги прикани ли утре Хенриете Рекер да се забулят, за да покажат, че зачитат новите правила на мултикултурното целомъдрие и че са добродетелни? Тук, повече от всякога, мултикултурализмът се проявява като изопачаване на задължението за интеграция.

Питаме се какво още е нужно, за да разберат западните общеста до каква степен мултикултуралистката утопия ги тласка към катастрофа. Може би техните политически елити вярват, че са въвлечени в неизбежен процес, за добро или лошо, и се задоволят със стремежа да ограничат неговите катастрофални последици. С пълно право, дори и понякога да го правят със смущаваща бруталност, някои малки нации в Европа предпочитат да затворят границите си пред мигрантската вълна, още повече че спектакълът на масовата имиграция към Западна Европа с нищо не може да ги убеди в добродетелите на мултикултурното общество.

Но не им позволяват. Познаваме доктрината за ограничения суверенитет, която по времето на Брежнев даваше известна автономия на страните под негова власт, без да им позволява да се освободят от Източния блок и от принципите на социализма. Неотдавна Германия я въведе отново спрямо малките нации от Източна Европа, които не искаха да се огънат пред

германския хуманитарен империализъм,

сякаш Германия искаше да изчисти миналото си, като се пожертва в настоящето. Както изглежда, всяка нация трябва да бъде въвлечена в тази идентичностна промяна в цивилизационен мащаб.

Пазачите на новия мултикултурен режим не искат да повярват, че водят бодро нашите общества към нещо като непризната гражданска война, примесена със сблъсък на цивилизациите. Може би тези думи са малко преувеличени – или не. Едно нещо е сигурно обаче: тревогите на европейските народи няма да се успокоят с предположението, че рано или късно мултикултуралисткият режим ще роди рай на многообразието. Социалните напрежения ще растат. Което ни води до първия въпрос на политическата философия, а именно елементарната сигурност на членовете на обществото. Тази на европейските жени очевидно не е осигурена.

Превод от френски: Галя Дачкова

От Гласове.
–- ––

*
Авторът Матю Бок-Коте е доктор по социология и доцент в HEC в Монреал, Канада. Изследванията му засягат главно мултикултурализма, промените в съвременната демокрация и националния въпрос в Квебек. Постоянен сътрудник е в “Журнал дьо Монреал” и Радио Канада.Заглавието е на e-vestnik.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.