Държавата на бабаитите

Българските атентати. Нов вид тероризъм, нашенски патент

Фотограф на в. „Зов“ е заснел побоя във Враца, довел до смъртта на 18-годишния Тодор

Много насъбрана омраза има у нашия народ. Много яд…
И тотално опростачване…
И, вижте реакцията на очевидците наоколо, много сеирджилък…
Тази снимка от убийството на 18-годишното момче от Враца от двама братя, при която ясно се вижда как единият държи ръцете на жертвата, а другият го налага до смърт с бокса, е потресаваща, тя е синоним на българската липса на нормалност дори в елементарни дози, тя е документ за тоталното оскотяване и липсата на капчица човешко днес у доста българи.
Вижте леденото спокойствие, усетете „делничността“ на извършваното от тези двама братя бабаити, все едно това е обичайна тяхна практика…
Да, народ от бабаити.
Да, атентатите на бг-арогантността и бабаитлъка, които стават в България всеки ден…
Някъде прочетох и думите на кмета на Враца Калин Каменов. Той изрича една присъда не само над Враца, но и над Бургас, където ученик преби възрастен мъж заради забележка да не държи приятелката му мръсните си обуща на седалката на автобуса, на цяла България: „Това е ежедневие. Това е начин за решаване на проблемите тук!“
О, Господи! Какво става наистина с България, а, г-не Божидар Димитров? Нали ние сме най-великите, най-готините, най… Да, „най-великите“ сме, за да манипулирате народа, да му създавате фалшиво самочувствие, да замитате проблемите, да наричате хора като мен “ българоубийци“? За да можете необезпокоявани да си пълните и без това вече отдавна препълнените джобове и гуши… А кой всъщност е българоубиец?
Да, ние наистина сме „най-…“, ама “ най-…“, нали?
Бабаитлъкът и арогантността – норма на поведение…
Спокойствието да убиваш, спокойствието пред очите ти да убиват… Е, това вече е оня край, нали?
Но има и още нещо.
Лично аз бих попитал журналиста, снимал този български позор – дали се гордеете със своето „попадение“? И нима тази Ваша снимка не е коствала живота на това дете? Времето, в което сте я правили може би е щяло да спаси един живот? А така щяхте да спасите и целия свят…
Защото е казано:“ Ако спасиш един човек, значи си спасил целия свят…“
Една снимка, една цяла спасена вселена…
Колко малко е нужно, нали?
Малко ли…
Всъщност на нас, българите, все това май ни липсва – да, онова, съвсем мъничкото. Което прави голямата разлика между нас и нормалния свят. От когото, искаме или не искаме да си признаем, сме далеч, ама толкова далеч…
Защото с омраза, с яд не се живее. Живее се с любов…
А ние вече се превърнахме в страната на омразата. В която всеки мрази всеки. И себе си дори…

От страницата на Димо Райков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.