Полша – наказана в ъгъла

Полша има проблем с Брюксел. На 13 януари Европейската
комисия започна официална оценка за това дали промените в
Конституционния съд и обществените медии, прокарани от воденото
от евроскептичната партия „Право и справедливост“ (ПиС) ново
полско правителство, нарушават върховенството на закона.

Комисията има нови правоприлагащи правомощия; в най-лошия случай
може да бъдат временно спрени правата на Полша за гласуване в
ЕС. Този ход няма „нищо общо с политиката“, заяви първият
заместник-председател на комисията Франс Тимерманс. Но изглежда,
че има вероятност за големи политически вторични последици.
Откакто дойде на власт през октомври, ПиС засилва контрола
си върху службите за сигурност и държавната администрация. През
декември тя прокара закон, който изисква Конституционният съд да
взема решения с мнозинство от две трети. Нов медиен закон
доведе до уволнението на ръководителите на полските държавни
радио и телевизия; бивш депутат на ПиС е новият шеф на
телевизията.

Умерените кръгове са разтревожени. Предизвикващият
разделение лидер на ПиС Ярослав Качински се движи като „слон в
стъкларски магазин“, казва Ришард Петру, който оглавява новата
либерална партия „Новочесна“ /Модерна/. След изборите
„Новочесна“ увеличава подкрепата си според социологическите
проучвания; в едно от тях наскоро тя се нареди пред ПиС с почти
30 процента. Хиляди хора в Полша излязоха по улиците, за да
протестират срещу медийния закон. Мнозина виждат прилики с
нелибералния път, по който върви Унгария, откакто Виктор Орбан
стана министър-председател през 2010 г. Когато ПиС загуби
изборите през 2011 г., Качински каза, че един ден ще построи
„Будапеща във Варшава“. На 6 януари Орбан и Качински проведоха
тайна шестчасова среща в Южна Полша.

Засега ЕС подхожда внимателно. Председателят на Европейския
съвет Доналд Туск, който беше министър-председател на Полша
между 2007 и 2014 г., предупреди, че една пресилена реакция на
Брюксел може да има обратен ефект. Всъщност европейските критики
срещу засилването на контрола на ПиС вече предизвикват
враждебна реакция от правителството, а това може да създаде
политически главоболия на ЕС.

Отношението между Полша и Германия, изградено при предишното
правителство и основаващо се до голяма степен на факта, че
Германия купува много полски износни стоки, е подложено на
напрежение. Едно списание изобрази на корицата си германската
канцлерка Ангела Меркел като Адолф Хитлер под заглавието „Отново
искат да надзирават Полша“. На 10 януари външният министър
Витолд Вашчиковски повика германския посланик заради
предполагаеми „антиполски“ коментари, направени от германски
политици. В отворено писмо до германския еврокомисар, който пръв
спомена процедурата за върховенството на закона, правосъдният
министър Збигнев Жобро намекна за Втората световна война и
заяви, че когато германци говорят за надзираване на Полша, това
извиква „възможно най-лошите асоциации“ у поляците. Качински
каза на събрание на привърженици, че никакви думи, „особено от
германски уста“, няма да попречат на ПиС да върви по пътя към
справедливостта.

Полското правителство омаловажава значението на официалната
оценка. Полските въпроси би трябвало да се решават в Полша,
заяви миналата седмица министър-председателката Беата Шидло. В
политически план правителството няма за какво толкова да се
тревожи. То има стабилно парламентарно мнозинство, а едни твърди
действия на ЕС само ще увеличат неговата популярност сред
собствените му националистически избиратели. Скептици
отбелязват, че Унгария, която е доста по-напред от Полша по пътя
на нелиберализма, никога не е понасяла сериозни последици от
Брюксел. Това е така отчасти защото ЕС нямаше механизмите за
наблюдение на върховенството на закона, с които разполага сега,
когато Орбан укрепваше своята власт. Но комисията все още
обмисля как да използва новите си правомощия. Нейният преглед на
действията на новото полско правителство може да се окаже
по-голямо изпитание за ЕС, отколкото за ПиС.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.