www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 14 декември 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Забравени българи: братът на д-р Кръстев от кръга „Мисъл“ – художник с мисионерска съдба

23 Януари 2016

 

Михаил Кръстев.

Михаил Кръстев, един от пионерите на графиката у нас, е слабо познат днес. Той е брат на д-р Кръстев от кръга „Мисъл“. Учител по изобразително изкуство с мисия, формирал вкуса на няколко поколения, на творци като Борис Ангелушев и Васка Емануилова (б.а. – първата жена скулптор у нас). Вълнуващ с обратите на личната съдба, Михаил Кръстев  е роден две години преди Освобождението, активният период от живота му обхваща двете световни войни, както и Балканските. Става съвременник и на установяването на комунистическия режим.
През 2013 г. Пламен Петров и Рамона Димова, изследователи и уредници в галерия „Васка Емануилова“, реконструират съдбата на художника, издирвайки лични свидетелства, документи и негови творби. Двамата изкуствоведи предприемат „болезнена понякога стъпка“ за роднините, по собствените им думи. Те откриват внучката на Кръстев – Христина Катранушкова-Колева и в дома й намират материални свидетелства и творби на починалия. Неговата внучка, която много обича дядо си, споделя много скъпи спомени за него и семейството, на което той толкова много е държал.

Портрет на Яворов от Михаил Кръстев.

От Берлин до Карлово

Михаил Кръстев е роден в гр. Пирот, по-късно семейство Кръстеви се мести в София (те са част от вълната бежанци след присъединяването на Пирот към Сърбия през 1878 г.). По съвет на д-р Кръстев, по-големия брат, той не прекъсва гимназия, за да се запише в новосъздаденото Държавно рисувателно училище. Първоначално той и приятелите му, художниците Асен Белковски и Александър Божинов, имали такава идея, но Кръстев поема свой път. След завършването на гимназията записва „Архитектура“ в Германия. Поради затруднения с математиката на следващата година се прехвърля в берлинската Държавна академия по изобразителни изкуства, където получава отличие за успех. По време на втората година от следването се връща в България поради здравословни проблеми на баща му, Кота Кръстев. Завръщането се оказва сбогуване с него. В България Кръстев продължава образованието си и постъпва в Държавното рисувателно училище.

Акварел от Михаил Кръстев.

Карлово е важен град за Кръстев – там той започва преподавателската си кариера. Там се запознава и с бъдещата си съпруга, на която посвещава целия си по-нататъшен живот – Анка Златерева (нея той изобразява на немалко от портретите си). Раждат им се три деца – Богдан, Ефросина, която е кръстена на майка му, и Гюрга.

Да не свалиш шапка в чест на царя

Михаил Кръстев е олицетворение на порядъчността. Отдаден на семейството и преподавателската дейност, той обаче демонстрира неподчинение в решителен момент. Годината е 1907, в Карлово. По време на молебен в чест на именния ден на цар Фердинанд той отказва да свали шапката си, нещо, за което е помолен лично от секретаря на кмета. В резултат излиза заповед за съкращаването му, която го ограничава и да преподава на територията на България. Причините за този жест не са изяснени, но известна е непопулярността, с която се е ползвал Фердинанд сред тогавашната интелигенция (за нея разбираме и от статия на д-р Кръстев).
„По това време Кръстев е станал баща за втори път и спешно се нуждае от работа, затова се обръща с молба за подкрепа от българската екзархия“, пише Рамона в книгата „Учителят. Ретроспективна изложба на Михаил Кръстев (1877-1956)“.

Портрет от Михаил Кръстев.

В резултат, през същата година преподавателската кариера на Кръстев е подновена в Българската гимназия в Солун. На следващата година той започва работа в Търновската девическа гимназия.
„Това е човек с мисия. Може би съзнателно той избира пътя на учител, за да работи за таланта на другите, вместо да дава път основно на своя“, разказва Пламен, който заедно с Рамона е посветил години от живота си за изследване на Кръстев.
Голяма част от житейския си път, на фона на множеството му странствания, Кръстев прекарва в Пловдив – цели десет години. Междувременно взима участие в няколко изложби. През 1920 г. семейство Кръстеви се местят в София и той продължава работата си като учител в I и II Девическа софийска гимназия.
Отдаден на учителското си призвание, Кръстев като че ли оставя собственото си творческо битие на заден план. Участва в редица изложби, особено след пенсионирането си, но приживе няма самостоятелна изложба. Тя се случва 57 години след смъртта му – през 2013 г., с ретроспективната изложба „Учителят.“, организирана от изследователите на живота му Рамона и Пламен.

Братя Кръстеви и кръгът „Мисъл“

Отношенията между братята Кръстеви не са били обект на изследване, за тях няма и достатъчно запазени свидетелства. Със сигурност е ясно, че Михаил Кръстев не само е живеел в културния контекст, създаван от кръга „Мисъл“, но и се е познавал с част от членовете му. Наистина, за това не са останали много свидетелства, но сред тях е една поздравителна телеграма. Тя е изпратена от Пейо Яворов по повод сватбата на Кръстев.
„Ние съдим по фактите“, не можем да правим просто някакви хипотези“, казва Пламен за възможните хипотези за отношенията на Кръстев с брат му и кръга „Мисъл“.
Кръстев живее във време, в което се е формирал културния живот на една млада държава и е дал много от себе си, за да допринесе за изграждането на естетически усет на формиращата нация. Междувременно останалите свидетелства за творчеството му говорят за автентичен талант, отдал се на култивирането на таланта на другите.

Портрет на Петко Ю. Тодоров от Михаил Кръстев.

От малкото по обем (поне запазено) творчество на художника най-голям дял жанрово заема портретът, след което - пейзажите. Преобладават акварелните и графични творби. Запазена е една единствена картина с маслени бои - портрет на майка му Ефросина, която „художника на малкия формат“ често рисува. Художникът рисува през целия си живот портрети за периодичния печат на личности като Антон Страшимиров, Гео Милев, Елисавета Багряна, Димчо Дебелянов, Йордан Йовков и др.
В книгата-изследване на Кръстев, изкуствоведът Любен Домозетски отбелязва, че изкуството ни „не се състои само от върхове“ (както изкуствознанието ни и ние сме свикнали да мислим), своето значение имат и други личности извън „митологемите“, които са оставили отпечатък. И действително, Михаил Кръстев е личност със своето важно, макар и почти невидимо присъствие в нашето изкуствознание, както и с вълнуваща човешка съдба.

Живот в дати

1 юли 1877 г.  Михаил Котев Кръстев е роден в гр. Пирот.

1878–1879 г.   Майка му и баща му, Кота и Ефросина Кръстеви, се установява в столицата на Княжество България, София.

1897 г.  Михаил Кръстев заминава за Берлин и постъпва в Държавната академия за изобразителни изкуства (Universität der Künste Berlin). В края на година получава от директора на висшето учебно заведение Антон Александър фон Вернер похвален лист за успех и напредък.

Михаил Кръстев (с шапката) със свои ученици.

1899 г.    Пристига вестта за влошеното здравословно състояние на Кота Кръстев. Михаил се завръща в България, без да е завършил образованието си. Скоро след това почива баща му.
3 ноември 1899 г.   Михаил Кръстев започва учителската си дейност в Карловското мъжко класно училище.

1 октомври 1901 г.   Кръстев постъпва като студент във втория випуск на Държавното рисувално училище в специалния курс по живопис на Ярослав Вешин (1860–1915). След двегодишен курс на обучение получава удостоверение за правоспособност като преподавател по рисуване.

1905 г.   Сключва брак с Анка Златарева. От съвместния им живот се раждат Ефросина, Богдан и Гюрга.

1907 г.  Художникът не сваля шапка по време на честване на именния ден на Фердинанд I (1861–1948) в Карлово. Това довежда до освобождаване от работа и забрана да упражнява професията на учител на територията на България.

1 септември 1907 г.  Назначен е от Екзархията за преподавател в Българската гимназия в Солун.

1908–1909 г.   Михаил Кръстев преподава в Търновската девическа гимназия „Митрополит Климент”.

1910–1910 г.   Учителства в Търновската девическа прогимназия.

Септември 1910 г.    Семейството на Анка и Михаил Кръстеви се установява в Пловдив, където живеят десетилетие. В този период преподавателят работи в Мъжката гимназия в Пловдив (1 септември 1910 до 31 август 1915) и в Пловдивската държавна девическа гимназия (1 септември 1915 до 31 август 1920). Междувременно взема участие в няколко изложби: II Обща художествена изложба на дружествата на „Съвременно изкуство” и „Художниците на България” (25 декември 1914 до 11 януари 1915 г.), II годишна Художествена изложба на Дружеството на Южнобългарските художници, Пловдив (1915 г.) и в VI Художествена изложба (4 до 26 януари 1920 г.).

1920 г.    Семейство Кръстеви се местят в София. В столицата художникът работи като учител във II Софийска девическа гимназия (1 септември 1920 до 14 септември 1925 г.) и в I Софийска девическа гимназия (15 септември 1925 до 15 февруари 1931 г.).

След 1931 г.  Михаил Кръстев се пенсионира и има възможност да развива по-активна творческа дейност. Участва в IХ Обща художествена изложба (1935 г.), Х Юбилейна Обща художествена изложба (1926–1936), ХIV Обща художествена изложба, ХV Обща художествена изложба и ХVI Обща художествена изложба (1942 г.).

2 април 1956 г.  Умира в София.




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com