Си Цзинпин реформира в своя изгода китайските въоръжени сили

Китайски балистични ракети. Снимка: чайна-дифенс

Най-голямата военна реформа в Китай започна с
целенасочен отзвук от Мао Цзедун. В края на 2014 г. президентът
Си Цзинпин посети южното градче Гутян, където преди 85 години
Мао за пръв път изложи доктрината, че Народната освободителна
армия (НОА) е въоръжените сили не на правителството или на
страната, а на Комунистическата партия. Си подчерта същото пред
събралите се висши офицери: НОА все така е армията на партията и
тя трябва да поддържа „революционните си традиции“ и да остане
абсолютно вярна на политическите си господари. Думите му бяха
въведение към разгърналите се през последния месец широки
реформи в НОА, които засягат почти всяка военна институция.

Тези промени се правят с две цели – да се укрепи контролът
на Си върху въоръжените сили с численост 2,3 милиона души, чийто
висш ешелон е смущаващо корумпиран, и китайската армия да стане
по-боеспособна, с ръководство, способно да разчупва бариерите
между съперничещи командвания, които отдавна сковават усилията
за модернизацията й. Беше нужно дълго време след срещата в Гутян
за разгръщане на тези реформи, но това отразява както
значението им, така и трудността им.

Самата китайска армия отдавна признава, че изостава. Тя може
и да притежава куп нови оръжия – например, тъкмо е започнало
изграждането на втория й самолетоносач – но не успява да ги
използва ефикасно заради остарели командно-контролни структури.
Преди да настъпи каквато и да било съществена промяна в тази
област обаче, Си сметна за необходимо да затвърди контрола на
партията над армията, за да няма съпротива срещу реформите му и
НОА отново да затъне в блато от корупция.

Реформите следователно започват с основния инструмент за
партиен контрол, Централната военна комисия (ЦВК), чийто
председател е Си. На 11 януари ЦВК обяви, че четирите щаба на
китайската армия – организациите, които отговарят за набирането
на войници, набавянето на оръжия, осигуряването на логистика и
политическия надзор – са били реорганизирани, персоналът им е
бил намален и те са били присъединени към комисията. На времето
това бяха най-могъщите организации в китайската армия, които
работеха почти като отделни феодални владения. Сега те се
превърнаха в отдели на ЦВК.

Власт на партията!

Политическата централа бе органът, чрез който партията
държеше армията под око и следеше за това военнослужещите да са
в час с маоистките текстове и последните партийни повели.
Загубата на автономния й статут би могла да се приеме като знак,
че ролята на партията се понижава. Нищо подобно. Сега
партийната ЦВК (има и една държавна, но със символични функции)
ще може по-добре да следи какво се случва. 15-те нови отдела на
този орган ще включват не само отдели по политиката, но и по
логистиката, управлението на личния състав и борбата с
корупцията. Си вече взе корупцията на мушка и хвърли десетки
генерали в затвора.

Втората реформа беше да различните служби да станат
по-равнопоставени. Досега сухопътните сили имаха превес. Това си
беше чудесно, когато главната задача на китайската армия беше
да защитава страната от нашествие през сухоземните й граници (до
80-те години на миналия век Съветският съюз бе смятан за
най-голямата заплаха). Сега обаче Китай има военни амбиции в
Южнокитайско море и отвъд него и иска да е равностоен съперник
на американските военноморски и военновъздушни сили в западната
част на Тихия океан. Неотдавна в редакционна статия на официоза
на НОА „Всекидневник на Освободителната армия“ въоръжените сили
бяха подиграни за „сухопътно-центричната си нагласа“.

В добавка към командванията на ВМС и ВВС сега бе създадено
отделно командване за сухопътните сили, които до неотдавна
ръководеха всичко. На 31 декември ЦВК също така обяви
създаването на командване на космическите войски и кибервойната,
както и командване на балистичните и крилати ракети (което
допреди това беше Втора артилерийска войска, част от сухопътните
сили). Има и ново обединено командване с цялостен контрол над
различните служби, малко като американския Съвет на
началник-щабовете.

Промени се готвят и в регионалните командни структури. Китай
беше разделен на седем военни окръга. Те бяха влиятелни и
относително самостоятелни – споделянето или обмена на войски и
техника бе нещо рядко. Сега, според хонконгския вестник „Саут
Чайна морнинг пост“, броят им ще бъде намален на пет. Войниците
ще се набират и обучават от различните служби преди регионалното
им дислоциране. Това ще осигури по-голям централен контрол над
окръзите.

Китай говори за военна реформа от десетилетия, но промените
настъпваха с ледникова скорост. Противопоставянето в редиците на
въоръжените сили е ожесточено. „Ако реформата не се извърши
правилно, тя може да засегне стабилността на въоръжените сили
или дори на цялото общество“, написаха Сун Къцзя и Хан Сяо от
Университета за национална отбрана. (Статията бързо бе свалена
от сайта на „Всекидневника на освободителната армия“.)
Уволнилите се войници може да създадат смутове – Си иска
числеността на войските да бъде съкратена с 300 000 души. На
държавните предприятия е наредено да заделят 5 процента от щата
си за съкратени ветерани.

Новите реформи са по-обхватни, отколкото очакваха повечето
западни наблюдатели след конференцията в Гутян. Те обаче пак са
непълни. Сухопътните сили все още имат последната дума по някои
назначения (например всичките петима ръководители на новите
регионални командвания са генерали от сухопътните сили).

Китайската армия традиционно дава по-висок статут на бойните
поделения, отколкото на комуникациите, логистиката, транспорта и
тем подобни, което е неподходящо във време, когато информацията
и комуникациите са решаващи при воденето на война. Реформите не
правят почти нищо за коригиране на това пристрастие. Освен това
много от подробностите им остават неясни. Например никой не
знае откъде ще дойдат съкращенията на войските или кои поделения
ще бъдат включени в новото командване на космическите войски и
кибервойната.

Първият резултат от реформите вероятно ще е объркване сред
войниците докато новата система сработи. Американският
анализатор на китайската армия Денис Бласко казва, че никой не
може да е сигурен в резултатите, докато не бъдат изпробвани на
бойното поле. В целия този мрак само един човек със сигурност е
получил каквото е искал: Си Цзинпин.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.