Битката с Ислямска държава в Индонезия

Карта с мечтания в бъдеще Ислямски халифат, който искат да създадат ислямистите.

Нападението, при което бяха убити четирима граждани
и четирима терористи в централна Джакарта миналия четвъртък
може да се окаже предвестник на повече насилие. То със сигурност
означава, че „Ислямска държава“, която пое отговорност, вече е
променила характера на терористичната заплаха в Индонезия след
години на предотвратени заговори.

Индонезия – страната с най-голямо мюсюлманско население в
света, има дребно джихадистко движение в сравнение с размерите
й. Много фактори досега пречеха на избуяването на радикализма:
стабилно демократично управление, малко вътрешни конфликти,
мирни съседи и толерантност към поддръжниците на ислямското
право. Страната има и ефективна полицейска структура за борба с
тероризма, създадена след атентатите в Бали през 2002 г.

Тези атентати, при които загинаха над 200 души, станаха
кулминация на терористичната заплаха в Индонезия. Атентаторите
бяха от (групировката) „Джемаа исламия“ (ДИ), обучени на
афганистанско-пакистанската граница и финансирани от Ал Каида.

Макар че тези атаки бяха извършени в името на глобалния джихад,
за повечето членове на ДИ – като и за редица други местни
екстремистки групировки – главната цел бе отмъщение за гибелта
на мюсюлмани в християнско-мюсюлманския въоръжен сблъсък в два
източни района на Индонезия – Малуку и Посо. Групировките,
участващи в тези сблъсъци в края на 1990-те години и в първите
години на 21-и век, положиха основите на широка мрежа от
джихадистки клетки, която съществува в Индонезия днес.

Арестите, последвали атентатите в Бали и приключването на
локалните войни, отслабиха и фрагментираха джихадисткото
движение. Но то не изчезна. Към средата на първото десетилетие
на този век ДИ стигна до извода, че насилието като цяло е
контрапродуктивно и пренасочи усилията си към разширяване на
членската маса чрез религиозни кампании и образование. Други
екстремистки групи, някои от тях отцепили се от ДИ, останаха
верни на джихада, но им липсваха тренировъчния капацитет,
процесът на индоктриниране и дисциплината на ДИ. От 2010 г. до
миналата седмица от десетките опити за бомбени атентати в
Индонезия нито една бомба не сработи както бе замислено, а три
самоубийствени атаки убиха единствено самите атентатори.

След това обаче се появи „Ислямска държава“ (ИД), а с нея
изведнъж възникна и възможността за индонезийски
екстремисти да ходят в Сирия и да получават военно обучение,
боен опит, идеологическо индоктриниране и международни контакти.
Понижената (терористична) заплаха отново стана сериозна.

Нападенията в четвъртък, според съобщенията, са били
организирани и финансирани от Барун Наим – индонезийски
компютърен експерт, за когото се твърди, че е в Сирия. През
август в Соло, Централна Ява, бяха арестувани трима мъже по
обвинение, че са планирали бомбени атаки срещу полицейски пост,
църква и китайски храм по указания на Наим. (Храмът е бил
определен за мишена като отмъщение за будисткото насилие срещу
мюсюлманите в Мианма.) През декември други четирима от хората на
Наим бяха задържани заради планиране на нападения срещу висши
полицейски служители и шиитски институции.

Макар че терористичната активност се засили през изминалата
година, Индонезия бе защитена от нейните въздействия заради
некомпетентността на евентуалните атентатори, както и заради
полицейската бдителност. През 2015 г. общият брой на жертвите в
резултат на тероризъм (в страната) бе само 8. През 2014 г. те
бяха 4. Терористите от заговора в Соло, например, очевидно не
успяха да улучат точно химикалите, с които да направят
експлозиви. Атентатите от миналия четвъртък можеше да бъдат
много по-смъртоносни, ако злодеите бяха по-добре обучени.

Тази слабост може да подтикне Наим или други терористи от
Близкия изток да изпратят свои кадри в Индонезия, които да
обучават местните екстремисти. И макар че атентатите в Джакарта
не причиниха толкова жертви, колкото се надяваха техните
организатори, обилното им медийно отразяване може да превърне
този почти провал в някакъв вид успех и да насърчи заговорниците
за нови атаки. Други симпатизанти на ИД в Индонезия може да
пожелаят да последват примера им с надеждата да привлекат
подобно внимание. Съперничеството между двамата мъже, за които
се говори, че се борят да оглавят индонезийските бойци в Сирия –
Барумзия и Абу Джандал, може да отекне с разрушителна сила в
Индонезия под формата на смъртоносна надпревара между техните
последователи.

Нуждата от повече превантивни мерки следователно става
належаща. Една такава необходимост е запушване на празнотите в
индонезийското антитерористично законодателство, което сега не
забранява членство в ИД или в други подобни организации, нито
участие в терористични тренировъчни лагери в чужбина. Дори
когато индонезийската полиция знае, че отделни личности активно
вербуват хора за ИД, тя не разполага със законни начини да ги
спре.

Друга необходимост е да се подобри надзорът и наблюдението
на осъдени терористи след излизането им на свобода. Подкрепящи
ИД мрежи са в състояние да разпространяват информация и да
създават контакти в индонезийски затвори, което частично се
дължи на факта, че почти всеки затворник има свободен достъп до
смартфон. Във всеки момент около 300 души са или в затвора или в
полицейски арест, очаквайки съд по обвинения в тероризъм, и
мнозина от тях продължават да поддържат редовна комуникация с
шефовете, които са на свобода. Десетки биват освобождавани всяка
година след излежаване на присъдите им и държавните власти
престават да ги наблюдават по-нататък.

Правителството трябва също да разработи програма за
депортираните, които биват връщани в Индонезия. Досега около 200
индонезийци, които са се опитали да се присъединят към ИД, са
били върнати обратно от турските власти. Около 60 на сто от тях
са жени и непълнолетни. Ако изобщо има част от населението,
която да бъде обект на такива програми, това са именно те. Тези
хора, и най-често жените, проявяват решимост да се върнат в
Сирия или Ирак, и могат отново да се опитат да го направят.

Тяхното местонахождение, поне за момента, е известно, и много от
тях имат нужда от помощ, защото са продали всичко, преди да
заминат. Социалното министерство им предоставя временно
настаняване, но липсват структурирани програми, които да ги
подпомагат по-нататък. Индонезийското правителство трябва да
работи с местните структури на гражданското общество, за да
включи тези хора в нови социални мрежи.
Най-накрая, Индонезия се нуждае да привлече млади,
компютърно грамотни индонезийци, които да разработят
антиджихадистки послания в социалните медии и онлайн, където
Наим и други радикални групи активно разпространяват
пропагандата на ИД.

Досега съчетанието от умереното индонезийско мнозинство,
добрата работа на полицията и некомпетентността на
индонезийските екстремисти помагаше за малкия брой жертви на
терористични атаки. Но при явно изявеното присъствие на ИД като
нова заплаха, правителството трябва спешно да разработи повече
програми, с които да предотврати разрастването на нейната
популярност.

БТА

*Сидни Джоунс е директор на Института за политически анализ на
конфликти в Джакарта.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.