www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 21 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Световен шок от цена на петрола под 30 долара за барел

20 Януари 2016

 

Ан Шейвиал
Фабрис Ноде-Ланглоа


Спадът на цените на черното злато предизвика тревога на пазарите, разклаща икономиката и режимите на страните износителки и то много по-силно, отколкото се очакваше

Сривът на цените няма край. В петък, 15 януари, петролът
сорт Брент, чиято цена е референтна за европейския пазар, спадна
под прага от 30 долара за барел. Такова нещо не се е случвало
от февруари 2004 година. От началото на 2016 година цената на
петрола се е понижила с 20%. И със 74% спрямо пика от 115 долара
в средата на 2014 година. Завръщането на Иран на пазара след
вдигането на санкциите не може да не се отрази на котировките.
До момента страната изнасяше по един милион барела дневно, което
е с два милиона по-малко, отколкото през 2001 година, когато
избухна кризата около нейната ядрена програма. При все това
връщането на иранския петрол на пазара вече бе отчетено в
значителна степен в текущите котировки. При все това саудитската
борса изгуби в неделя още 5%, дърпайки надолу всички борси в
Залива.

Спадът на цените от началото на тази година предизвика
изключително силна нервна обстановка на финансовите пазари.
Индексът Eurostoxx изгуби 10 % от 1 януари, френският индекс CAC
40 - 9 %, а американският Dow Jones - на 8%. При други
обстоятелства дилърите биха възприели спада на барела като
стимул за световната икономика. Сега обаче те са обхванати от
чувството, че сривът на цените е отражение на забавянето на
темпа на растеж на китайската икономика и развиващите се страни.
От гледна точка на Рияд, Москва, Каракас и Алжир ситуацията
наистина става сериозна. Рязката и небивала по мащабите си
петролна криза за година и половина е стопила почти четири пъти
приходите на страните, зависещи от черното злато.

Правителствата, които поставиха петрола в основата на
благоденствието си, а в някои случаи и на военната мощ и
стабилността на режимите, сега са принудени да затягат
бюджетните винтчета. Или пък да посягат на заделените средства
(резервни фондове и валутни запаси), ако ги имат. Банката Morgan
Stanley миналата седмица прогнозира цена от 20 долара за барел.
Standard Chartered вече посочва 10 долара, а такова не е бивало
от 1999 година. Повечето икономисти в прогнозите си за 2016
година предвиждаха котировките от 40-50 долара.

Преди пет години дипломатическата криза (сравнима по мащаби
с избухналата на 2 януари между Рияд и Техеран - двете водещи
страни в ОПЕК) тласна цената на барела към нови върхове. “Само
че от лятото на 2014 година играчите на петролния пазар гледат
само на основните показатели”, заключава Франсис Перен от
списание “Арабски петрол и газ”. Истината е, че световното
предлагане силно превишава търсенето и това положение ще се
запази най-малко до края на годината.

“Всички мислеха, че при цена от 50 долара за барел
производството в САЩ ще се задуши, само че то се оказа много
по-устойчиво, а някои компании дори повишиха ефективността на
добива”, отбелязва експертът от Френския институт по
международни отношения Мари-Клер Аун. Причината за това не са
само САЩ: Саудитска Арабия категорично отказва да понижи
собственото си производство, за да отстоява пазарния си дял на
фона на предстоящото увеличение на иранския износ.

Сега експертите се затрудняват да прогнозират последиците от
продължителната петролна криза. Тя може да се превърне в
“безпрецедентна възможност за реформи в страните износителки,
които осъзнаха, че икономическият им модел вече не се възприема
като състоятелен”, коментира Мари-Клер Аун. Само че каквито и да
било реформи, включващи дори и най-малки промени в
разпределението на петролната рента, могат да се окажат
взривоопасни от политическа гледна точка. По думите на Аун при
траен спад особено внимание трябва да се обърне на четири
държави, където има най-голяма вероятност да избухне
социално-политическа криза: Венецуела, Алжир, Нигерия и Русия.

Венецуела - под зависимостта от китайските пари

Страната ще успее да избегне фалит благодарение на помощта
на Китай, който й е предоставил 60 милиарда долара от 2009
година. Венецуела е блестящ пример за “петролното проклятие”:
икономиката й напълно зависи от суровината. Черното злато почти
изцяло осигурява износа и създава две трети от бюджетните
приходи. Корупцията, безстопанствеността и недостигът на
инвестиции сериозно удариха по петролната манна през последните
години, макар че страната притежава най-големите в света запаси
от черно злато. Експроприациите, национализациите и контролът
над капиталите от епохата на Уго Чавес подкопаха доверието на
инвеститорите и разрушиха местната икономическа структура.
Инфлацията, основният симптом за една болна икономика, достигна,
според данни на централната банка на страната, 141%!

Структурният дисбаланс би могъл да се коригира само при цена на
барела от 100 долара. Само че в условия на рязък спад на цените
финансовото положение само се влошава. Валутните резерви се
свиха до 14,8 милиарда долара, което е минимум от 2003 година.
“През тази година страната ще трябва да върне на кредитори 9,5
милиарда долара”, припомня икономистът Кристофър Дембик. Затова
в края на годината на Каракас ще му останат не повече от 5
милиарда долара. “Катастрофално положение”, заключава експертът.
Не е изключено да се наложи Китай отново да подаде ръка на
съюзника.

Алжир - още две години условно

Ситуацията за Алжир и неговия президент Абделазиз Бутефлика
категорично не е по-добра. Резкият спад на цените на петрола е
тежък удар за страната на фона на сложната политическа
обстановка и тя повече не може да си затваря очите за
изключително силната си зависимост от износа на въглеводороди.
Сега на тях се падат 90% от износа и 60% от приходите в бюджета.
Някои алжирски политици говорят за “временна криза” в опит
да успокоят населението. Те имат основание да правят това:
години наред правителството купува общественото спокойствие с
преразпределение на петролната рента. Съвсем неотдавна
централният банкер на страната Мохамед Лаксаси открито заговори
за влошаване на държавните финанси.

Валутните резерви значително са се свили: от 185 милиарда
долара до 152 милиарда долара от септември 2014 година до юли
2015 година. Салдото на външнотърговския баланс вече е с голям
минус. Освен това властите решиха да ограничат вноса на техника
и цимент през 2016 година. Значително се сви стабилизационният
фонд (в него отиваха част от приходите от износа). От 74
милиарда долара през 2014 година “през 2017 година той може да
се стопи до едва 10 милиарда долара”, прогнозира Стефан Алби от
BNP Paribas. Според редица експерти дефицитът в бюджета през
2015 година, а и през 2016-а е на равнище 10% от брутния
вътрешен продукт (БВП). Страната разполага със средства, за да
се задържи на повърхността още две години.

Правителството на Абделазиз Бутефлика планира съкращения в
бюджета за 2016 година, които ще засегнат преди всичко
инфраструктурни проекти и, което е още по-сериозно, енергийните
субсидии. От 1 януари тази година населението на страната плаща
повече за бензин заради вдигането на налозите върху горивото,
които важат освен това за газа и за електричеството. Непопулярна
мярка, която освен това не помага особено да се заздрави
бюджетът, отбелязва Стефан Алби. На енергийните субсидии, както
и преди, продължава да се пада една трета от всички разходи в
бюджета.

“Обществеността не е готова за икономическите реформи, а
политическият елит - още по-малко”, коментира Луис Мартинес от
международния център Ceri. Ако цените на петрола останат толкова
ниски, а резервите се стопят, то “ситуацията ще стане
катастрофална след две години”. Страната е изправена пред две
решения: или да натрупа дългове, както през 90-те години на
миналия век, или активно да се захване с диверсифициране на
икономиката си, което предполага мащабни и потенциално
скъпоструващи от политическа гледна точка реформи.

Нигерия - приоритет за икономическия подем

В условия на спад на котировките Нигерия заложи на
възстановяването на растежа. Дошлият на власт през май миналата
година президент на страната Мухамаду Бухари обяви тройно
увеличение на инвестициите. Целта е да се ускори
диверсифицирането на икономиката. От 2000 година най-голямата
африканска производителка на петрол успя да намали зависимостта
на икономиката си от черното злато, което пък допринесе за
развитието на частния сектор и зараждането на средна класа.
Освен това в голяма степен става дума да се навакса
пропуснатото, подчертава Марк Фризо от Societe generale. По-рано
инвестициите бяха много малко - под 5% от държавните разходи.
Фризо се опасява, че по този проблем няма да се премине от думи
към дела, още повече че приходите в бюджета са намалели два пъти
за три години до 7% от БВП. Толкова ниска стойност на
показателя е един от главните проблеми на страната.

Управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ)
Кристин Лагард, която бе на посещение в Нигерия през декември
миналата година, настоя за по-широка основа на данъчното
облагане, която в момента е една от най-слабите в света. Засега,
за да подсигури финансово инвестиционния си план, правителство
предвижда да се върне на международните пазари. Последната
емисия държавни облигации бе през 2013 година. Планът е
рискован, защото ставките значително нараснаха, отбелязва Марк
Фризо. За да запази валутните си резерви (сега те са на
исторически минимум) и да избегне прекомерното обезценяване на
националната валута, Нигерия въведе контрол върху обмяната и
ограничи вноса.

Саудитска Арабия - безпрецедентен дефицит

Нещо не е наред в петролното кралство. Богатата Саудитска
Арабия се нуждае от цена 90 долара за барел, за да балансира
бюджета и приключи 2015 година с дефицит, който е 15% от БВП.
Огромната й валутна обезопасителна възглавница (близо 600
милиарда долара) може да се изпари само след пет години, твърди
МВФ. През есента Standard & Poor’s понижи кредитния рейтинг на
страната. Такава безпрецедентна ситуация принуди кралството да
вземе мери. В началото на годината Рияд обяви че ще ореже
щедрата система за субсидиране (10% от БВП), благодарение на
която потребителските цени са много ниски. Колкото и
парадоксално да изглежда на фона на спадащите цени на петрола
литър бензин поскъпва с 50%. Държавата намекна и за частична
приватизация на националната петролна компания Saudi Aramco и
въвеждане на ДДС. Макар тук да не става дума за строги икономии,
по същество това си е истинска революция за 30-те милиона
саудитци, които са свикнали активно да се облагодетелстват от
петролната рента. “В условия на социални ограничения и
демографски натиск кралството не може рязко да свие дотациите”,
пояснява Режи Галан от Societe generale. Рияд покрива дефицита
със средства от валутните резерви и нови дългови облигации
(според данни на МВФ за една година дългът на страната е
нараснал с 6,7% до 17,3% от БВП). Икономическият растеж ще бъде
около 2% тази година срещу средно 5,3% от 2011-а до 2014 година.
Диверсификацията на икономиката става средносрочна цел.

Русия - свиване на социалните разходи

Русия планира да съкрати държавните разходи с 10%.
Всеки ден на правителството му се налага да коригира
разчетите. Към края на първото тримесечие финансовото
министерство ще трябва да представи коригиран бюджет за 2016
година, чийто дефицит не бива да превишава 3% (такава задача
постави през декември президентът Владимир Путин).
Първоначалният проект се ръководеше от цена на петрола от 50
долара за барел (средната му стойност за миналата година), което
е много по-високо от сегашното равнище от 30 долара.

“Драматичното движение на петролните котировки, което виждаме
през последните седмици, особено през последните дни, създава
твърде сериозни рискове за изпълнението на бюджета”, заяви
премиерът Дмитрий Медведев. И тъй като над половината от
постъпленията в руския бюджет идват от петрола, при
перспективата за цена на един барел от 40 долара държавата може
да бъде лишена от 1,6 трилиона рубли или от 2 % от БВП. Дори и
този сценарий обаче (той беше написан миналата седмица) може да
се окаже несъстоятелен. За да се справи със ситуацията,
правителството планира да намали държавните разходи с 10%,
икономисвайки 700 милиарда рубли, и да задейства приватизационна
програма, която ще засегне по-специално Роснефт и Алроса. Като
се имат предвид сегашните пазарни условие бизнес средите се
съмняват в ефективността на тези източници на приходи.

БТА




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com