25 години след комунизма Ленин е навсякъде в Русия

Франс прес

Мумията на Ленин. Снимка: от тв екрана

Как да стигнете от парк „Петдесетгодишнината от
Октомврийската революция“ до площад „Октомврийски“ в Москва,
където се извисява огромна статуя на Ленин? Тръгвате по ул.
„Крупская“ (съпругата на Ленин) или ул. „Мария Улянова“ (майката
на Ленин), после по бул. „Ленин“, който пресича ул. „Дмитрий
Улянов“ (брата на Ленин).

Около 25 години след рухването на СССР и комунистическия
режим Ленин, починал на 21 януари 1924 г., запазва значителното
си присъствие в Русия, където хиляди улици и паметници
продължават да почитат паметта на човека, повел Октомврийската
революция от 1917 г. и основал съветската държава.

„В това здание на 19 юли 1918 г. Владимир Илич Ленин е
участвал в събрание на партийни организации от заводите в район
„Замоскворечие“, се чете на паметна плоча в центъра на руската
столица. Малко по-нататък друга плоча напомня, че „Владимир Илич
Ленин е говорил от този балкон пред отряди от работници
комунисти от районите Ярославъл и Владимир, заминаващи за
фронта“.

На входа на всяка метростанция пише: „Метро Ленин“.
Официалното име на мрежата се е запазило като в съветската
епоха: „Московски метрополитен В. И. Ленин, носител на орден
„Ленин“ и ордена на Трудовото Червено Знаме“.

Въздействие върху колективното подсъзнание

След падането на СССР и на комунизма първият президент на
Русия Борис Елцин не посегна на Ленин, макар по това време той
да беше широко отричан като създател на репресивната и
тоталитарна съветска система. Приемникът на Елцин в Кремъл
Владимир Путин, при чието управление се наблюдава реабилитиране
на съветското минало, последва примера му.

„Хората свикнаха и идеологическият аспект, свързан с името
на Ленин, изчезна. Това присъствие обаче въздейства върху
населението и се записва в колективното подсъзнание. Така Ленин
се възприема като историческа личност, положителна фигура от
миналото ни“, казва директорът на московския център за
социологически изследвания „Левада“ Лев Гудков пред АФП.

Според осъществено през 2014 г. допитване на държавния
център за проучване на общественото мнение ВЦИОМ около 63
процента от населението е заявило, че одобрява запазването на
паметниците в прослава на Ленин, а 19 процента са изразили
желание тези паметници да се премахнат.

Хората, живели в съветския епоха, гледат с удоволствие – или
огорчение, според случая – на тази устойчивост на съветското
минало и на комунистическата идеология.

„Тези паметници ме смущават. Би трябвало всичко това да
отиде в музея“, казва Виктор Дзядко, 60-годишен московчанин,
който не крие враждебността си към болшевишкия революционер.
По-младите, от своя страна, изглежда са доста далече от това
минало. „Наблюдава се растящо безразличие. Ленин не говори нищо
на младите поколения, които имат съвсем смътна идея за него
като основател на съветската държава“, продължава Лев Гудков.

Това потвърждава и 22-годишна студентка по геология Ирина,
която срещаме в метростанция „Библиотека Ленин“, където мозайка
с лика на Ленин наблюдава потока от пътници. „Не обръщам особено
внимание на тези изображения на Ленин. Това не е част от
грижите ми“.

Със сходно безразличие гледа на това и 20-годишният студент
Саня Поляковски: „В съветската епоха всички тези паметници имаха
идеологическа функция, но днес са само свидетелства от
историята ни“.

Малко шизофренична топонимия

„В съвременната топонимия в Русия има нещо шизофренично“,
отбелязва журналистът и бивш съветски дисидент Александър
Подрабинек, давайки за пример пътя между Москва и Санкт
Петербург, наричан „пътя за Ленинград“, и факта, че Санкт
Петербург, който върна името си от времето преди революцията, по
куриозен начин е център на район, който все още носи названието
Ленинградска област.

Балсамираното тяло на Ленин продължава да се пази в мавзолея
на Червения площад пред стените на Кремъл – най-емблематичното
място в страната, на метри от гроба на Сталин.

Трябва ли тялото на Ленин да бъде извадено от мавзолея и да
бъде погребано? Въпросът изниква редовно на дневен ред, но
руските власти досега се въздържат да вземат решение. На въпрос
във връзка с темата през 2010 г. Владимир Путин отговори
благоразумно: „Всяко нещо с времето си. Когато настъпи моментът,
руският народ ще реши какво да се направи“.

Въпросът добива още по-голяма актуалност предвид това, че
догодина Русия ще отбележи стогодишнината от Октомврийската
революция.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.