Между генерал Луков и генерал Джуров

Организацията на евреите в България „Шалом” излезе за пореден път с декларация против организирането на т. нар. Луков марш на 13 февруари. Шествието с факли се организира традиционно вече години наред от Българска национална партия, в него по-рано бяха нещо като съорганизатори или поне активни участници ВМРО, но сега се ослушват. Хора от „Атака” също са били активни участници в този марш. Винаги е имало по някоя декларация срещу него от организацията на евреите, от Българския антифашистки съюз, и антифашистки организации от чужбина са изпращали писма до кмета на София и др.

Причината е, че генерал Луков, когото превъзнасят като велик национален герой и жертва, е бил обикновен фашист, един от доверените на хитлеристка Германия, и неин коз в политическите боричкания в България, с когото и цар Борис си е имал проблеми. Луков е бил шеф на откровено профашистката организация на легионерите. Героичния му облик се изразява най-вече в това, че е убит от атентатори комунисти, мъж и жена, пресъздадени на екран във филма „Черните ангели”. И затова върли антикомунисти го развяват като знаме.

Неотдавна мина честването на 100-годишнината от рождението на генерал Добри Джуров, бивш член на политбюро на ЦК на БКП и военен министър дълги години, в миналото партизанин, командир на бригада „Чавдар”. Пред Военния клуб агитка от 30-ина души причакваше идващите на честването пенсионери, преграждаше им пътя, крещейки „убийци” и не ги пускаше да влязат.

Мнозина поставят знак за равенство между фашиста генерал Луков и комуниста генерал Джуров. Между фашизма и комунизма. Така се разграничават от хората, които опростяват нещата – генерал Луков е добър, Джуров е лош. Или обратното.

Спорът е много дълъг, но… За Луков организират редовно шествия и никой не ги обезпокоява, освен някоя декларация. За Джуров пенсионери организираха едно единствено честване на 100-годишнината му и екзалтирани глишевчета се опитаха да спрат пенсионерите. При това Джуров е не по-малко сложен образ от Луков. Той е един от хората, направили възможно свалянето на Живков на 10 ноември. Без негова намеса това беше под въпрос и преходът можеше да се случи болезнено. На честването му със сигурност са отишли и хора, благодарни за това, че е участвал в свалянето на един 33-годишен диктатор. Има пък и такива, които го ненавиждат точно затова.

А сравненията между комунизъм и фашизъм винаги са подвеждащи (ето тук едно добро сравнение). У нас след дълги години режим антикомунистическите настроения стигат до екзалтация, но след дъжд качулка. След като комунизмът беше разглобен, се навъдиха много антикомунисти. И те забъркват исторически каши.

Комунистите у нас са били антифашисти по време на войната, но сега ги обявяват единствено за терористи. Те не са били по-различни от френската или полската съпротива. Впрочем, има разлики. В Полша, Франция и др. партизанските движения са леви и десни, всякакви. В България само комунисти, по някой земеделец и евреи са излезли на нелегално движение. Останалите партии си траят, а в Народното събрание са приемали фашистки антиеврейски закони. Затова е толкова сложна българската история.

Например френският Народен съд е издал 6000 смъртни присъди, включително на бивши министри и премиери. Там има избити без съд и около 20 000 души. Това не е за оправдание на българския Народен съд, ами за сравнение, да се види, че не е някакво изключение за следвоенна Европа, която търси възмездие. Сега мнозина сякаш страдат от амнезия, че България беше съюзник на Хитлер и обяви война на САЩ и Великобритания, за ни сринат тук с бомбардировки.

А мнозина сега поставят пък знак за равенство между късния соц, от 70-те и 80-те и сталинизма от 30-те и 50-те, което е друго недоразумение. И, разбира се, го превръщат в политическа борба – примерно сегашната БСП или Орешарски (десен икономист) са представени сякаш връщат комунизма и ще забраняват късите поли (а те май политкоректните искат да ги забранят, да не дразнят мюсюлманите).

Модерно е да си антикомунист, като Бойко Борисов. Той смята Живков за колос с българската история (по собствените му думи), а иначе е против „комунистите”. И комунистите са всеки, който не е с Костов или ГЕРБ. Така бойкоборисовци наследиха някогашното екзалтирано СДС и прибраха електората му.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.