Киоко Кавай от Япония: Българите са симпатични, но хитруват
13 Октомври 2007
“Преди да дойда тук, мислех, че българите са малко несимпатични, без усмивка. Mного се зарадвах, защото се оказа, че не е така”, разказва 28-годишната японка Киоко Кавай. Тя е в страната от 2 години по програма за доброволци на Японската агенция за международно сътрудничество (JICA), която от години има офис и в България.
Киоко преподава японски език в 18-то училище в София и се опитва да въведе учениците в дебрите на йероглифите и японската култура. Върши работата си с удоволствие, но не може да коментира учителската стачка, защото като доброволец е тук да помага, а не да коментира държавната политика. Въпреки че след десет месеца се връща в Япония, тя твърди, че винаги ще чувства България близо до сърцето си.
Ето как звучи българската история на японската учителка Киоко Кавай.
Дойдох тук преди 2 години, защото ме изпратиха от JICA. Преди това не знаех, че в България има нужда от японски преподаватели и не очаквах да дойда точно тук. За да станеш преподавател по японски, трябва да издържиш изпит. Когато има резултат, получаваш писмо. В моето пишеше, “Киоко Кавай ще отиде в България да преподава японски в 18-то училище”. Бях шокирана, защото не знаех нищо за страната. Но реших да дойда. Имах обучение, три месеца трябваше да уча български език. В България първо живях един месец със семейство българи и ходех на курс по български. Семейството беше много симпатично.
В началото доста неща ми се сториха странни, като маниер, като поведение на хората. Не е като в Япония. Например, когато си купуваш нещо в магазина и трябва да ти върнат ресто, 10 стотинки, те ти казват “Ето, заповядай” и направо ти хвърлят стотинките, което не е добре.
Всички ме питат дали съм китайка или виетнамка. Когато им кажа, че съм японка, започват да се държат по-добре. Но това според мен не е приятно, защото ние също сме азиатци. И няма разлика между китайци, японци и виетнамци. Те мислят, че в Япония е по-добре, повече им харесва. Но аз не мога да приема, че правят такава разлика и съжалявам за това. Желая хората да контактуват като граждани на света, без да имат предразсъдъци за страни, народ, раса.
Тук в междучасията учениците пият, ядат и трупат боклук. После чистачката идва да почисти. В Япония няма чистачки, учениците трябва да чистят сами и затова се опитват да поддържат стаята чиста. Искахме да убедим децата и тук да правят така, но не можем да променим системата в училище, само преподаваме японски и им показваме японската култура. И като им разказваме за японските училища, те не слушат много сериозно и само казват “А-а, така ли?”.
В 18-то училище повечето деца започват да учат японски език от осми клас. Още са много млади, и мисля, че в повечето случаи родителите решават, че децата им ще учат японски. И чак когато започнат да учат, виждат колко е трудно… Така са част от учениците, на другата половина им е много интересно, харесва им и се справят много добре. Без значение дали учениците ще усвоят отлично японски език, бихме искали след нашите уроци тези деца да съхранят в себе си нещо от начина на мислене, традициите на японците. Ще бъда наистина щастлива, ако след време нашите ученици използват в животa наученото в часовете ни.
В японския йероглифите и граматиката са най-трудни, произношението е лесно, като в българския, както се пише, така се и чете. Йероглифите, които обикновено използваме, са около 2000. Но тук в училище не се учат толкова много. В осми клас са около 100, в девети – 150, десети клас – 300. Целта е те да вземат изпит по японски, който дава сертификат за владеене на ниво.
От Япония най-много ми липсват приятелите и семейството. Липсва ми и
японската храна. Тук има суши барове, но има малка разлика с японското суши, а и няма обикновена кухня. Иначе харесвам мусака, каварма. Вашата кухня е добра за японците, но не мога да ям шкембе чорба, например. Или пача. На една Нова година имаше пача, и понеже изглежда като желатин, аз мислех, че това е нещо сладко, като торта. Когато го опитах, се оказа ужасно.
Като преподавател открих някаква хитрост в учениците, като преписване и т.н. Не знам за другите преподаватели, но според мен това не е добре. А учениците не мислят, че е лошо. Веднъж бях дала домашна работа и един ученик беше накарал друга ученичка да я напише вместо него, но аз разбрах по почерка, че това не е негова работа. И му казах, че ще му напиша двойка. А той ми каза: “Госпожо, моля, ви, извинявайте, аз повече няма да правя така”. После обаче пак се случва. Затова аз обикновено им казвам, че това е все едно един убиец да каже на полицаите “Аз няма повече…”. Много харесвам българите, много са симпатични като хора, гостоприемни и добри. Но за съжаление мисля, че има хора, които хитруват. Като например такситата менте и т.н.
Когато говоря за оценката, учениците са много сериозни, но ако няма да оценявам, може би не слушат толкова. Сега вече свикнаха, но в началото беше малко трудно. Сега много съжалявам, аз също понякога бях лоша ученичка, в часовете слушах музика, пишех си бележки с приятелките, но като преподавателка не мога да го приема това. И сега много съжалявам за моите преподаватели.
Миналата година имахме ден на японската култура в училище. В България има и други доброволци, които правят такива мероприятия. В 18-то беше само с ученици, не използвахме други доброволци. Имаше японска пиеса, японски песни и танци, бойни изкуства и чайна церемония. Имаше специално място за калиграфия, оригами, кимона. В Япония се правят всяка година такива неща, но учениците сами ги организират, без помощта на учителите. И тук учениците искат, но още не са готови да се справят сами. И тази година учениците от класовете по японски език в 18-то училище предимно сами подготвят празника на японската култура. Естествено те използват миналогодишния опит. Надявам се традицията на годишните Празници на японската култура да продължи и след като ние си тръгнем от вашата страна.
Ходих на много места в България, природата е много хубава. Харесаха ми Родопите, ходих на Чудните мостове, в Белоградчик, Сребърна. Но навсякъде има много боклук, особено в София. Много ми харесват старинните неща, а вие имате доста нови. Ходих в Созопол, в Слънчев бряг но там е като в чужбина, не е като в България, не е автентично, има много чужденци. Повече харесвам планината.
Разбирам малко български, затова нямам проблем да пътувам някъде. Но за туристите, които не знаят езика, мисля, че е много трудно, защото няма табели. Когато пътувах до Пловдив за първи път, още не знаех толкова много български и нямаше табела “Пловдив”. Автобусът спря и аз попитах, дали това е Пловдив и жената само поклати глава настрани. Аз реших, че това означава “не” и си седнах. Но жената се сети и ми каза: “Това означава “да”, тук е Пловдив”. Затова навсякъде трябва да има табели, показващи къде се намираш. Трябва да има хотели, хостели на повече места, защото има много хубави неща, които могат да се разгледат. Ако услугите са добри, сигурно ще има и доволни туристи. Освен това трябва да се направи нещо за пушенето. Тук е пълно с пушачи, навсякъде се пуши, а не би трябвало.
Да живееш повече от две години в чужда страна е много ценен опит. В Япония също мога да преподавам японски на чужденци, но има голяма разлика, защото те живеят там. След 10 месеца ще си тръгна тъжна, защото се разделям с всички - приятели, ученици, колеги. Чувствам България страна много близо до Япония, макар че е далече. Бих искала да се върна тук като турист.
Записа: Нели Томова
 |
|
Моля, админа да изтрие горното
Кольо, браво. Този ...........отгоре ни излага като нация.
................
казват ти неща за поумняване,но не би иначе сме много умни,но нямаме обясненния за бедността достатъчно доказателство са разсеяните ученици на японката и името на първия под чертата: коцкар
Госпожа Киоко е златен човек. Дано повече и по-често идват такива като нея, за по-дълго време. Но бих искал да и кажа, че нещата които не са и харесали са нещо ново за България. Истина е, че за една високо цивилизована нация като Япония, няма значение каква е системата.
Kyoko Anne is now justifiably famous!!
Абе КОльо, ти май връзкар го раздаваш. Казваш на админа да изтрие нещо и той го прави
То е защото не знаете каква тъпотия беше написано.
Леле каква е грозна
Мисля че госпожица Каваи е напълно права и би било чудесно,ако успеем да научим нещо от нейните думи.Защото България, а също и Япония си имат своите добри и лоши страни.Ние не трябва да виждаме само добрите страни и ако се появи някой,който ни разказва за лошите ни страни,не бива да му се сърдим или да го упрекваме по някакъв начин.Трябва да сме му благодарни,защото благодарение на него ще знаем върху какво да поработим и с какво да допринесем за оправянето на съответния проблем(Например боклуците и др.).Ето защо искам да благодаря на госпожица Каваи и се надявам нейните думи да достигнат до колкото може повече хора! Thank you Miss. Kawai!!
Госпожица Kawai е толкова деликатна за това което иска да каже за България, че ако някой който не знае нищо за тази страна, прочете това което е казала, и през ума няма да му мине, че става въпрос за страна потънала в корупция, престъпност от всякакъв род и тъпота. Не е споменато нищо за наркоманията, за проституцията, за трагедията на по-голямата част от населението, най-вече на болните и старите.
Патриот ти си идиот.
Киоко Кавай е страхотен преподавател и много добър човек...Наистина ще е добре да идват повече доброволци като нея..Тя ми преподава вече трета година и мога да кажа, че е отдала всичко от себе си, за да ни научи и затова съм и много бладодарна...
Познавам г-ца Кавай вече две години и мога да кажа, че тя е много добър човек и чудесен учител. А че има българи, които хитруват, това го знаят всички.
Даже е спестила някой истини и преживелици ...
Браво на г-ца Кавай,защото благодарение на нея научаваме много за езика и културата на Япония!!! Има много вярни неща в нейните думи, така че по-добре да се замислим върху тях !!!Пожелавам ви успех в бъдещите начинания!!!
Мисля , че е много хубаво да има такива хора като госпожа Кавайвъпреки вси4ки недостатъци на бьлгарите ни харесва и искрено се надявам ,4е тя ще остане с много хубави спомени от престоя си тук . В общуването си с хора като нея ние само можем да извле4ем полза, защото 4рез нейните знания и опит и ние се обогатяваме и виждаме 4уждото мнение за нас-самите ,което по свое-му не е малко ,нали? :) Хубаво е да контактуваме с такива хора, защото 4рез тях ние сьщо трупаме опит :) и освен това наистина има неща ,които ни правят разли4ни,но трябва да се стремим кьм обединение, защото хората в днешно време са се отдале4или един от друг,но аз вярвам все пак ,4е разликите не са 4ак толкова големи...нека уважаваме труда на другите и не забравяме да им благодарим... :)Така 4е ,госпожа Кавай заслужава едно голямо БЛАГОДАРЯ!! :)
страшна си мацко!!че сме хитри,хитри сме..това всички си го знаем,но е добре хората да чуят мнението на човек, който е живял само 2 години в България и който вижда нещата от друг ъгъл :) можем само да се вслушаме в съветите й и да се замислим ...
KWAI SENSEE RULLLZZZZZ
Пишете на кирилица! Админ.............ne q haresvah, no postepenno spe4eli simpatiite mi. Tq stra6no mnogo se starae, dava vsi4ko ot sebe si da ni nau4i. O6te ne razbiram kak uspq da svikne s atmosferata tuk v Bulgariq. Bravo na vas, Kawai Sensei.
Вие българите,като сте толкова умни,защо сте толкова бедни?
Защото, както много добре го е казал Артър Кларк: "Няма никакви доказателства за това, че интелектът играе каквато и да е роля в оцеляването."
"Чувствам България страна много близо до Япония, макар че е далече. " Това изречение наистина ми стопли душицата...
Някой има ли информация за курсове по японски в Пловдив? По възможност с японски преподавател. Ще съм задължен за каквато и да е помощ. Мерси!
kawaii onna