Армията не иска да разгони кишиневския Майдан

Независимая газета

Протест в Кишинев. Снимка: ЕПА/БТА

В Кишинев вчера се състоя най-многолюдната акция от години
насам. В митинга участваха хора от целия спектър на гражданското
общество, независимо от политическата ориентация.
Протестиращите настояха за оставка на правителството и избори на
нов парламент до април. Десноцентристката „Гражданска
платформа“ ДА (Достойнство и истина) предложи да бъде избран
народен президент и разпрати декларация в този дух по западните
посолства с молба за подкрепа. Изявления на представители на ЕС
и САЩ показват, че Западът не е подкрепил идеята за предсрочни
избори в Молдова, тъй като би могло да ги спечелят проруски
сили.

* * *
Създаденият вчера Комитет за национално спасение се очаква
предимно да организира все повече акции, които според
протестиращите ще принудят властите да обявят нови избори, за да
изведат Молдова от кризата.

Ще припомним, че от 6 септември в Молдова се провеждат
масови протести. Предизвика ги кражбата на 1 милиард евро от
местни банки, след което през 2015 г. правителството на Влад
Филат бе пратено в оставка, а премиерът – арестуван.

Управлението пое кабинетът на Юрие Лянка, но и той не се задържа
дълго заради подозрения в корупция. После дойде нов премиер –
Валериу Стрелец, съпартиец на Влад Филат. Нищо не се променя,
решиха хората и излязоха на улиците. Стрелец си замина. Щом
обаче за пореден премиер бе предложен олигархът Влад Плахотнюк,
обвиняван, че фактически контролира цялата молдовска власт,
започнаха масови протести, които продължават и днес.

След като трите най-големи държавни банки в страната бяха
окрадени, европейците си промениха мнението за Молдова, прочула
се преди това като „история на успеха в програмата „Източно
партньорство“. Шефът на Съвета на Европа Турбьорн Ягланд я
нарече „страна, превзета от олигарси“. Подкрепи го и населението
на Молдова, което настоява днес за власт без олигарси и сочи за
техен тартор Влад Плахотнюк, купил според депутата Богдан Църдя
достатъчно парламентаристи за образуване на мнозинство. Тези
дни въпросното мнозинство създаде правителство, за което
гласува, без да е представен списък на министрите, нито
програма.

При все това Западът приветства създаването на правителство,
без каквото страната не може да прави реформи, а няма да получи
и пари от МВФ.

САЩ имат интерес в Молдова да бъде съставено проевропейско
правителство и са готови да го подпомогнат, заяви след посещение
в Букурещ помощник-държавният секретар на САЩ по европейските и
евроазиатските въпроси Виктория Нюланд. „Молдова направи важна
стъпка към преодоляване на политическата криза, като одобри
правителство и обяви европейския си избор за основен приоритет“,
гласи мнението на румънския президент Клаус Йоханис.

Въпреки всички протести молдовската власт започна да работи.
Междувременно демонстрациите продължават; в тях участват и
доста на брой млади хора. Както посочват по митинги те самите,
дошли са от чужбина – от гурбетлък, „за да дадат рамо на
протестиращите“. Според кишиневски журналисти, това са най-вече
гастарбайтери от Русия, където по официални данни се трудят
близо 700 000 молдовски граждани.

Вицепрезидентът на „Гражданска платформа“ ДА (Достойнство и
истина) Василе Нъстасе направи на вчерашния митинг един важен
извод: „Народът не е против някой от векторите – западния или
източния. Народът е против правителството и тук целият свят
трябва да ни подкрепи“.

Шефът на Центъра за стратегически изследвания и политически
консултации „Политикон“ Анатол Църану говори вчера на митинг на
платформата ДА и предложи да бъде излъчен народен президент
(мандатът на действащия държавен глава изтича през март).
Съответната декларация бе разпратена до посолствата на страните
от ЕС и на САЩ с молба да бъдат подкрепени авторите й.

„Западните страни разбират какво става в Молдова, виждат кой
е дошъл в правителството. Там обаче смятат, че предсрочни
парламентарни избори може да вкарат в парламента партии,
ориентирани към Русия. Това са на първо място социалистите и
„Нашата партия“. Хората им може да излязат повече от депутатите
на платформата ДА, която иска европейски курс на развитие за
страната. Макар тази платформа да е популярна сред населението“,
обясни Църану за „Независимая газета“ защо се смени нагласата
на западните служители, подкрепяли по-рано борбата на президента
и народа срещу олигарсите. По думите на експерта, днес „в
Молдова за пръв път виждаме ситуация, в която обществото е
единно, въпреки различните политически възгледи и етническа
принадлежност“. Според Църану, това би могло да се използва за
сплотяване на нацията и подобряване на отношенията между Кишинев
и Приднестровието. Днешното единство обаче обхваща само
отношението към властта.

Вчера протестиращите дадоха на властта картбланш, като
настояха за предсрочни избори до април. Молдовското МВР обаче
остави засега в Кишинев засиленото полицейско присъствие и
охранява всички правителствени сгради. При все че полицаи,
разговаряли с пишещия тези редове, увериха, че няма да тръгнат
срещу народа си. Нито пък ще тръгне войската. Наскоро министърът
на отбраната Анатол Шалару заяви, че ще сложи ред в страната и
ще стане неин спасител. На другия ден обаче си взе думите назад.
Без да обясни впрочем, че изходът му е бил подсказан от
собствените му офицери.

Когато министърът пое навремето своя пост, двайсетина висши
офицери подадоха оставка. Един от тях обясни пред „Независимая
газета“: „Не искаме да служим в армия, която се занимава с
политика“. Ако обаче полицаите и войниците не разпръснат тълпата
от недоволни, може да го направят румънците, тревожат се хората
в Кишинев. Споразумение между армиите на Молдова и на Румъния
дава на румънските войски правото свободно да се движат из
територията на съседната страна, ако това е необходимо. Какво се
подразбира тук под „необходимост“, знаят само подписалите този
документ.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.