Ребелу де Соуза – телевизионна звезда става президент на Португалия

Франс прес

Марселу Ребелу де Соуза. Снимка: от тв екрана

Колоритен преподавател по право, предопределен за водач на
португалската десница, Марселу Ребелу де Соуза се наложи като
основен фаворит за вчерашните президентски избори в
Португалия благодарение на популярността, която си спечели
като телевизионен политически коментатор.

На 67 години, този мъж с искрящ поглед – една от
най-влиятелните личности през четирите десетилетия на демокрация
в Португалия – се издигна до висшия пост в държавата, след като
в края на 90-те години на миналия век пропусна шанса да оглави
правителство.

Определян като „двойнствена и противоречива“ личност, живял
“ в центъра на португалския политически живот, откак се помни“,
Ребелу де Соуза е „един от най-ярките примери за силата на
медиите в Португалия“, обобщава неговият биограф Витор Матуш.
Роден на 12 декември 1948 г., той носи името на Марселу
Каетану, който бил свидетел на сватбата на родителите му и
станал приемник на министър-председателя Антониу Салазар преди
падането на диктатурата през 1974 г. Баща му, лекар по професия,
бил министър и колониален губернатор в правителството на
Каетану.

Блестящ ученик, който от най-ранна възраст мечтаел да
управлява страната, Марселу Ребелу де Соуза се самоопределя
„човек, изградил се да бъде надежда на /диктаторския режим/, но
решил друго“.

Респектиращ хроникьор

Докато следва право в Лисабон, той се сближава с
най-умерените среди на режима, настояващи за по-голяма
либерализация, и се отдалечава от наставника си Марселу Каетану,
който е виден професор по право.

Дипломирал се със среден успех 19 от общо 20 точки, през
1973 г. свръхактивният младеж участва в учредяването на
седмичника „Ешпресу“, превръщайки се в един от
най-респектиращите хроникьори, поддържащ обтегнати отношения с
цензурата.

С идването на демокрацията той участва в основаването на
десноцентристката Социалдемократическа партия (СДП) и става
депутат в Учредителното събрание, без да изоставя академичната
си кариера.

В началото на 80-те години Ребелу де Соуза влиза в
правителството като държавен секретар, а после министър по
парламентарните въпроси. Десет години по-късно участва в първата
си голяма изборна надпревара – за кмет на Лисабон, която губи.

Този „свободен електрон“ в португалския политически живот,
критикуван за склонността си към интриги и за липсата на
лоялност, се връща на авансцената през 1996 г., когато поема
управлението на СДП, тогава в опозиция.

Под негово ръководство партията на няколко пъти се въздържа
при гласуването на държавния бюджет, давайки възможност на
тогавашното социалистическото правителство на малцинството да
довърши мандата си.

„Хората го обичат“

Ревностен католик, разведен, баща на две деца, той постига
важна победа, когато на първият референдум за узаконяване на
абортите печелят противниците на предложението.

При все това, няколко месеца преди парламентарните избори
през 1999 г. той се оттегля след провала на проекта му за дясна
коалиция.

Още на следващата година „професор Марселу“, дебютира като
телевизионен политически коментатор, чието красноречие и
„крилати фрази“ събират всяка неделна вечер пред екраните
нарастваща аудитория от предани зрители.

„Хората го обичат, защото Марселу е забавен“, но критиците
му осъждат „безотговорната лековатост“, с която преминава от
политически коментар към икономически или спортни новини,
обяснява неговият биограф.

Единствен кандидат на десните сили на вчерашните
президентски избори, той ухажваше избирателите от центъра,
обявявайки се за представител на „лявото крило в десницата“ и
повтаряше до безкрай, че няма да е „контравласт“ на новото
социалистическо правителство.

Обвиняван от противниците си, че е подкрепял политиката на
строги икономии, водена от десницата след 2011 г., Ребелу де
Соуза се разграничи от бившия премиер Педру Пасуш Коелю, който в
крайна сметка го подкрепи с половин уста, след като веднъж го
нарече „политически ветропоказател“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.