Челен опит: Румънски затворници „пишат“ книги за намаляване на присъдите

Асошиейтед прес

Мерките срещу корупцията и измамите в Румъния през
последните години породиха внезапен и неочакван литературен бум
– затворници публикуваха стотици научни трудове на теми,
вариращи от футбол, недвижими имоти и Господ до скъпоценни
камъни.

Това е почти подвиг за затворниците, които нямат достъп
до книги или до интернет, често дори без маси в килиите си.
Съобщения, че една книга от 212 страници е била написана за 7
часа, само увеличиха подозренията, че невероятните трактати
често са написани от от друг или са плагиати.

Според румънските закони присъдите на затворниците могат
да бъдат намалени с 30 дни за всеки „научен труд“, който
публикуват, а научната стойност на труда е въпрос на преценка на
съдията. Затворниците плащат на издателски къщи да публикуват
трудовете им – макар че те не могат да бъдат открити в никоя
книжарница.

Законът датира от ерата на комунизма и е създаден за
затворени интелектуалци, които не са способни за физически труд.
Квалифицираните работници са имали възможност да работят, за да
намалят присъдите си.

Докато доскоро бяха публикувани само няколко такива
книги, през 2014 г. броят им нарасна до 90, а през 2015 г. скочи
рязко до 340.

Прокурорите разследват дали богати затворници с много
връзки не са плащали на университетски преподаватели –
привличани да одобряват темите за книгите – или на други хора да
напишат трактатите вместо тях.

Прокуратурата съобщи за случай с книга от 212 страници,
написана от неидентифициран затворник за по-малко от 7 часа,
както и за книга от 180 страници, написана за 12 часа.
Лаура Стефан, анализатор от мозъчния тръст Експерт
форум, който пропагандира прозрачност и добро управление, казва,
че „научните трудове“, излизащи от румънските затвори, са
резултат по-скоро на богатството и влиянието на затворниците,
отколкото на литературния им талант.

„Това, което виждаме, е резултат от високото положение
на хора, свършили в затвора. Тези много влиятелни хора са също и
богати и могат да си позволят да имат добри юридически
съветници, адвокати, които да ги научат как да използват
законите“, каза тя за Асошиейтед прес.

„Качеството на трудовете е ниско, а някои от тях са
направо копирани.“
Обвиненията в плагиатстване срещу министри и влиятелни
фигури са обичайни в Румъния, макар че рядко са предмет на
разследване. През 2012 г. университетски експерти установиха, че
бившият премиер Виктор Понта е плагиатствал докторската си
дисертация от 2003 г.
Министърът на правосъдието Ралука Пруна призова законът
да бъде отменен по бързата процедура.
„Забелязвам много голямо увеличение (на публикациите) за
много малко време. Ясно е, че процедурата не е била приложена
стриктно“, каза Пруна за Асошиейтед прес.

Тя е за нов закон, приравняващ писането на книга с
дейности като рисуването и театъра, които заедно ще бъдат
вземани предвид при решението за предсрочно освобождаване.
Книгите са обикновено тясно специализирани или пълни с
фотоси и оскъден текст и биха останали незабелязани, ако не бяха
на широко известни автори – включително бившия премиер Адриан
Нъстасе, собственик на футболен клуб и телевизионен магнат – или
заради факта, че са писани на леглото в затворническа килия.

Нъстасе, който бе плодовит автор преди двете присъди за
корупция, написа две книги, докато беше в затвора. Той отказа да
бъде интервюиран за тази статия.

Художничката график Марина Попович, която бе осъдена
заедно с Нъстасе през 2012 г. за пране на пари и съучастие в
злоупотреби, приветства закона и каза, че той позволява на
високообразованите затворници да творят.

„Като човек, който е бил активен, аз исках да правя
нещо, а не да си губя времето“, заявява тя, държейки книгата си
„Цветни скъпоценни камъни“. Тя казва, че й е бил осигурен
контролиран достъп до компютър, и твърди, че е написала книгата
си сама. Освободена през 2015 г., тя обяви, че е била
несправедливо осъдена и ще подаде жалба в Европейския съд за
правата на човека.

Журналистът и бивш сенатор Сорин Рошка Станеску изтърпя
9 месеца от присъдата си от 2 години и 4 месеца за използване на
поверителна информация и създаване на организирана престъпна
група. Той написа три книги за румънската преса и румънския
политически живот и сега чете лекции за корупцията, ширеща се в
румънските медии. Той също твърди, че е написал сам книгите си.

Но едва ли е изненада, че при толкова трудни условия –
затворниците разчитат на семействата и приятелите си да
фотокопират страници от книгите за справки и нямат бюра в
килиите си – и при факта, че повечето от затворниците пишат за
пръв път, има подозрения, че някои от тях просто са наели други
да пишат за тях.

Собственикът на футболен клуб Стяуа Джиджи Бекали
наскоро призна, че не е написал четирите книги, които излязоха с
неговото име, на теми от планината Атос до „милосърдната любов
и изкуплението“. Бившият евродепутат беше осъден на 3 години и 4
месеца през май 2013 г. за корупционни замени на парцели,
отвличане и уреждане на мачове. Той не отговори на запитванията
за интервю.

Депутатката Габриела Ангел, която посещава лекциите на
Станеску за корупцията в медиите, смята, че законът е лош.
„Не е правилно да се намалява нечия присъда на базата на
книга, която може да не е написал той. Те могат да пишат, но не
трябва да им се намалява присъдата за това“, казва тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.