Водещите световни политици търсиха отговори в Давос

Ройтерс

Световният икономически форум в Давос. Снимка: фотошотс

Ангела Меркел липсваше тази година на форума в Давос,
но оптимистичната мантра на германските лидери „можем да
се справим“ ехтеше из снежния курорт в швейцарските Алпи.

Икономическото забавяне на Китай? Подлежи на управление.
Сриващите се финансови пазари? Временно. А европейската бежанска
криза? Голямо предизвикателство, но пък такова, което в крайна
сметка ще сближи повече страните членки на ЕС. Това се казваше
на аудиторията отново и отново.
Под тънкия слой на оптимизма в стил „мога да се справя“ на
Световния икономически форум обаче се прокрадваше притеснението,
че политиците, дипломатите и централните банкери, които се
стичат всяка година на срещата на световния елит, са оставени на
милостта на геополитически и икономически сили извън техния
контрол.
Дългият списък от притеснения е оглавен от Европа, чиито
политически лидери остават дълбоко разделени по въпроса за
преодоляването на бежанската криза в момент, в който блокът се
сблъсква с редица други заплахи – от ислямски екстремизъм и
надигането на крайно десните популисти до евентуалното излизане
на Великобритания от ЕС.
От самото начало сме имали ужасни кризи в Европа, но ги
преодоляхме. Винаги обаче сме имали по една криза в определен
момент. Днес имаме пет – от „брекзит“ до „Ислямска държава“ и
какво ли не още между тях, посочва Йозеф Йофе от германския
седмичник „Цайт“.
В миналото имахме ръководство. Днес се сблъскваме с огромна
нужда от лидерство, а ни се предоставя малко, допълни той.
На фона на успокоителните послания, свързани с бежанската
криза, бяха отправени остри предупреждения от хора като
управляващия директор на Международния валутен фонд Кристин
Лагард, че Европа се намира в решаваш момент. Холандският
премиер Марк Рюте и шведският му колега Стефан Льовен дадоха на
ЕС 6 до 8 седмици да овладее ситуацията.
Недоволството преля, след като Австрия стана поредната
страна от европейското Шенгенското пространство, която представи
едностранни мерки на границата си за удържане на наплива.
Няма начин да се справиш с такъв огромен поток от хора
просто със затваряне на границата, заяви върховният представител
на ЕС по външната политика и сигурността Федерика Могерини.
Какво правите? Затваряте границата и това е проблем на съседа
ви, който затваря границата и става проблем на неговия съсед?“,
пита тя.

Много ясно ограничение

На икономическия фронт също имаше все по-засилващо се
усещане за значимостта на хората, определящи политиката.
Миналия януари, като смел признак за активност при
предприемане на мерки, Европейската централна банка (ЕЦБ),
представи изключително очакваните си стимули или т.н. програма
за количествено улеснение (QE), чиято цел е да даде тласък на
растежа и инфлацията в еврозоната, които все още не са се
възстановили от финансовите сътресения и опасенията от
разпадане.
Година по-късно, въпреки уверенията на Марио Драги, че
банката все още има „много инструменти“ на разположение, в Давос
имаше консенсус, че тя е използвала всичките си парични муниции
и че политиците не са успели да използват времето, което ЕЦБ им
е купила, за да направят икономическите реформи у дома.
Същевременно растежът е вял, а инфлацията е близо до нулата.
„Разбираме, че вероятно няма ограничения за това какво желае
да направи ЕЦБ, но има много ясно ограничение за това какво ЕЦБ
може да направи и ще постигне, посочи председателя на съвета на
директорите на банка UBS Аксел Вебер, след като Драги даде
сигнал, че ЕЦБ ще обмисли допълнително парично стимулиране.
Централната тема тази година беше „Четвъртата индустриална
революция“ – идеята, че технологичният напредък ще позволи още
по-големи равнища на автоматизация, трансформирайки световната
икономика из основи.
В отрезвяващ доклад за последиците от този напредък UBS
посочва, че той вероятно ще засили неравенството по света, а
авторите изразяват скептицизъм по въпроса дали политиците могат
да спрат тази тенденция.
На обяд под надслов „Краят на политическия консенсус“ до
голяма степен имаше единомислие, че нарастващото неравенство и
усещането, че елитът се грижи само за собствените си интереси,
разпалват все повече недоволството от утвърдените политици и
дават началото на вълна от популизъм, чието проявление са
политици като Доналд Тръмп и французойката Марин Льо Пен.
Присъстващите обаче, сред които харвардският историк Нийл
Фъргъсън и бившият председател на Европейската комисия Жозе
Мануел Барозу, почти нямат отговори за това как да се преодолее
тази тенденция освен с по-отговорно ръководство.
„Свидетели сме на упадък на властта“, посочи пред
аудиторията Мойзес Наим от Carnegie Endowment for International
Peace. „Мнението е, че всяко друго нещо е по-добро от хората на
власт,“ допълни той.

Оптимизъм за Китай

Положителното е, че съществува оптимизъм за това, че
китайската икономика се насочва по-скоро към меко, отколкото към
твърдо кацане въпреки затрудненията на управляващите там да
ръководят преминаването към по-ниски темпове на икономически
растеж.
Малцина песимисти изразиха мнение, че това, което главният
изпълнителен директор на Credit Suisse Тиджане Тиам описа на
последната сесия в събота като най-лошото начало на годината
въобще досега на финансовите пазари, е предвестник на нова
световна финансова криза.
Оптимистите обърнаха внимание на споразумението за климата,
постигнато в Париж през декември, като знак за това какво все
още могат да направят политиците на световно равнище, когато
съсредоточат вниманието и усилията си върху нещо.
Да се разчита обаче само на инерцията от споразумението
изглежда по-трудно от всякога. Очертавайки перспективите за 2016
година анализаторът на световната политика от Citi Тина Фордам
посочи, че геополитическите рискове изглеждат по-засилени,
отколкото са били през последните десетилетия, обръщайки
внимание на бежанската криза като предизвикателство“, където
всичко се събира“.
„Дори Ангела Меркел няма капацитета да се справи с всичката
тази работа,“ посочи тя.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.