Фидел Кастро – последната суперзвезда в политиката

Предаността, която вдъхва Кастро, означава, че Куба ще продължи по своя уникален път дълго след като той си отиде

Кубинският президент Фидел Кастро на посещение в театър „Карл Маркс“ в Хавана на 26 юли 2005 г. Въпреки че той вече не е начело на Куба, революцията не е отменена и системата не се е разпаднала. Снимка: Ройтерс

За първи път от почти 50 години Фидел Кастро не контролира Куба. И въпреки очакванията, системата не се е разпаднала, народът не е въстанал, а революцията не е отменена. В момента анализаторите си задават въпроса дали това ще продължи. Дали Раул Кастро ще промени пътя на революцията. И ще влезе ли страната в процес на „преход“?

Каквото и да мислим за Фидел Кастро, той е един от малкото, вкусили славата да станат приживе част от историята и от легендите. Той е последната „суперзвезда“ на международната политика и е част от цяло поколение митични революционери – Нелсън Мандела, Хо Ши Мин, Патрис Лумумба, Амилкар Кабрал, Че Гевара, Карлос Маригела, Камило Торес, Мехди бен Барка. След Втората световна война те се захванаха с политиката с надеждата да променят света на неравенството. Това беше едно поколение, което смяташе, че комунизмът обещава светло бъдеще, а несправедливостта, расизмът и бедността могат да бъдат изкоренени за по-малко от десетилетие.

От 1960 година САЩ наложиха на Хавана унищожително търговско ембарго и водят срещу страната идеологическа война. Въпреки това малката държава на Кастро с малко повече от 100 хиляди кв. км и 11 милиона жители достигна високи нива в областта на образованието, здравеопазването, медицината и спорта, които предизвикват завист дори в развитите страни.

Куба вече не зависи от никоя империя – нито от Испания, нито от САЩ, нито от Съветския съюз. Краят на СССР не сложи край на революцията. Кончината на Кастро също няма да сложи нейния завършек.

Някои анализатори предричат, че смъртта на Фидел ще накара властта да рухне, както това се случи в Източна Европа след падането на Берлинската стена. Те грешат. В Източна Европа една система, наложена отвън и ненавиждана от населението, се разпадна за много кратко време. В Куба, без значение какво твърдят противниците на Кастро, предаността към революцията от по-голямата част от народа е безспорна. А това е преданост, която се основава на национализъм, произтичащ от историческата съпротива на империалистическите амбиции на Съединените щати.

Куба следва уникален път на развитие, въпреки търговското ембарго, наложено от САЩ. Дори развитите страни завиждат на страната за високото равнище на образованието, здравеопазването, медицината и спорта. Снимка: Ройтерс

Сега, след като е вече напълно независима, Куба започна втори политически живот, присъединявайки се към международната левица в широката офанзива срещу неолиберализма. В новата геополитическа ситуация кубинската революция все още е важен ориентир за милиони въпреки своите недостатъци – икономически трудности, некомпетентност на администрацията, корупция по ниските етажи на властта, недостиг на хранителни продукти, спиране на тока, транспортни проблеми, ограничения на някои свободи.

Това е особено вярно за Латинска Америка, където след изборната победа на Уго Чавес във Венецуела през 1998 година с избори дойдоха на власт прогресивни кандидати: Кирхнер в Аржентина, Лула в Бразилия, Васкес в Уругвай, Торихос в Панама, Превал в Хаити, Бачелет в Чили, Моралес в Боливия, Ортега в Никарагуа и Кореа в Еквадор. Ситуацията е напълно нова.

До неотдавна военен преврат или пряка интервенция на САЩ бързо слагаха край на всякакви изгледи за реформи. Защо това вече не е така? Без съмнение, защото след войната в Персийския залив през 1991 година САЩ пренасочиха геополитическите си приоритети към Близкия изток, или по-точно към неговия петрол. В Латинска Америка тази промяна на политиката доведе до разцвет на леви експерименти и не позволи те да бъдат смачкани в зародиш.

Заради здравето си, на 31 юли 2006 година, Фидел Кастро отстъпи властта. Оттогава Раул Кастро и неговият екип очертаха три приоритета: храна, транспорт и околна среда. Три сфери, където недостатъците, липсите и проблемите във функционирането са структурни и водят до широко разпространено недоволство. Започна всеобща дискусия как да се направи икономиката по-ефективна и как хората да бъдат накарани да не бягат от задълженията си и да не са безразлични.

Откритият дебат се води на фона на местните избори, които ще бъдат последвани от общи избори през пролетта на следващата година. Дали Фидел Кастро ще се кандидатира в своя район – Сантяго? Ако не го направи, това ще означава, че не желае да бъде преизбран за президент.

През май следващата година Куба може да има нов държавен глава. Но това няма да е знак за края на Фидел Кастро, който без съмнение ще продължи да упражнява дискретно влияние върху линията на революцията: линия, която е много вероятно да не следва китайския, нито виетнамския модел, а да продължи по уникалния кубински път.

*Инясио Рамоне е главен редактор на сп. „Монд дипломатик“ и съавтор заедно с Фидел Кастро на книгата под печат „Фидел Кастро: Моят живот“.

(По БТА)

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.