Пеевски на фокуса на „Шпигел“ и Борисов в огледалото на обратното виждане и броене

Иво Инджев

Германското списание „Шпигел” обяви днес Делян Пеевски за „айсберга на корупцията” в България. Това, според мен, е предупреждение, че Борисов го чака съдбата на „Титаник” , ако не намери обходен маршрут.

Статията не казва нищо ново за българския читател или познавач на баналната истина, която е скандална именно с това, че е банална, но не предизвиква реакция на върха на този айсберг, обитаван от институции, като прокуратурата. Но статията същевременно е многозначителна със самата си поява в „Шпигел”.

Това списание е институция в Германия, ако не и в света. Може да бъде сравнено като престиж и влияние с британското „Икономист”. За да обърне внимание на някакъв си Пеевски , явно трябва да е имало много, много сериозна причина. А тя може да бъде само една: Германия, в която Борисов се кълне, изглежда не е готова да понесе повече все по-видимата зависимост на своя балкански съюзник от типове, като Пеевски и от всичко онова, което той символизира.

Апропо, малко отклонение от темата в света на анализа на фактите и възникващите от тях хипотези.

ГЕРБ е най-вече „баварско творение”(по линия на Християн социалния съюз и фондацията му „Ханс Зайдел”), що се отнася до външната помощ, чрез която тази партия се появи на 3 декември 2006 г. и бива подкрепяна като лично притежание на Бойко Борисов (пишещият тези редове отхвърли личната покана на Борисов да участва в онова израждане на бебето ГЕРБ в НДК).

Баварците обаче, с които особено топли отношения демонстрира дясната ръка на Борисов Цветан Цветанов, в момента са в открита политическа война с Християндемократите на Меркел, която искат да съдят заради политиката по въпроса за бежанците. В тази област Борисов упорито поддържа „баварската” линия. Тя няма как да не му „подлива вода” в отношенията с централните власти в Берлин, за които бежанската криза е въпрос на живот и смърт в политиката и управлението.

Русофилски коментатори у нас, като Андрей Райчев, от половин година насам вещаят злорадо политическия край на Меркел заради кризата с бежанците, но за тяхно путинофилско изумление тя все още се задържа начело и втвърдява дори тона срещу Путин.

Чувствителността на Меркел и нейната администрация по темата за бежанците вече е толкова изострена, че външният министър Щайнмайер, обвиняван досега едва ли не в русофилство от западни колеги, изригна срещу руската пропаганда, спекулираща с лъжата за едно уж изчезнало заради емигрантите руско момиче в Германия с език, какъвто германската дипломация не е ползвала срещу Москва от времето на студената война.

А наш Бойко в същото време припява на фронта (заедно с Орбан, както се видя онзи ден в София), който Русия се опитва да обедини в Европа срещу Меркел по начина, по който преди един век успява да насъска всички съседи срещу България през Междусъюзническата война през 1913 г. – за наказание поради прегрешения спрямо руската имперска доктрина, препъвана на Балканите по онова време от българите.

По-нататък читателят може сам да продължи разсъжденията си за евентуална връзка между публикацията в „Шпигел” (макар в нея Борисов да не се споменава) и надвисналите над „любимеца” на Меркел в България Бойко Борисов (за какъвто той сам се представяше по време на първия си премиерски мандат, когато предизвика неофициална германска реакция с предупреждение да не си прави реклама с нейното име- нещо, за което съм писал в ivo.bg без да да разкривам източника на тази деликатна за двустранните отношения информация).

За онези, които ще опонират, че намесвам Борисов, без да е споменат в статията, ще напомня, че германците не ядат картофите с калта и листата. Както всеки средно информиран българин , те също знаят, че ако Борисов искаше (или можеше, защото май е спорно кой кого държи в зависимост) би могъл за часове да реши въпроса с „най-големия айсберг на корупцията” в България, където премиерът се ползва с практически неограничена еднолична власт.

За прочита на статията в този смисъл допринасят още три обстоятелства: авторството на Франк Щир, една от звездите на сериозната журналистика в Германия, изричното оповестяване, че материалът е подготвен в София от него (познайте дали е събирал информацията си от таксиметрови шофьори и фризьорки), както и изборът на български авторитет, на когото статията демонстративно се позовава. Това е издателят на „Капитал” Иво Прокопиев, главна мишена на медиите на Пеевски по линия на медийната и бизнес конкуренцията с него.

Ако някой иска да уязви Пеевски максимално, то възприемането на оценката за него, изразена точно от Прокопиев, е възможно най-доброто средство за постигане на тази цел. „Шпигел” прави точно това по ясен и категоричен начин.

От ivo.bg

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.