Три страха дърпат надолу световните пазари

Проджект синдикейт

Обикновено нагласите за януари са той да бъде добър месец за
фондовите пазари – новите пари се вливат в инвестиционните
фонoове, а разпродажбата, свързана с данъците, затихва в края на
годината. Макар данните за възвръщаемостта на инвестициите в
САЩ всъщност да сочат, че печалбите през януари исторически са
били малко по-добри от месечната норма, ширещият се мит за
положителния „януарски ефект“ направи слабостта на фондовите
пазари по света тази година още по-шокираща.

Песимистите обаче имат право, въпреки че понякога
преувеличават магията на януари. Според статистиците на Reuters
тази година започна с най-големия спад за първата седмица на
Уолстрийт за повече от столетие, а месечното понижението от 8%
на световния индекс MSCI направи представянето на януари по-лошо
от 96% от месеци, за които има статистика. И така, колко точно
притеснени за световната икономика трябва да бъдем?
Три опасения изглежда сега влияят на пазарната психология:
Китай, петролът и опасенията от рецесия на американската или
световната икономика.

Китай със сигурност е достатъчно голям проблем, който до
края на десетилетието може да изкара извън релси световната
икономика и фондовите пазари. Видяхме това през първите четири
дни на годината, когато неочакваният спад на китайските борси
предизвика януарска световна финансова суматоха. Китайският
фондов пазар обаче не предизвиква чак такива последици за
останалата част от света. Истинските опасения са, че китайските
власти или агресивно ще девалвират китайската валута или, което
е по-вероятно, ще изгубят контрол върху нея чрез непреднамерено
лошо управление, което ще доведе до опустошителен отлив на
капитали.

Такъв сценарий изглеждаше доста вероятен за няколко седмици
през лятото и отново се появи като заплаха през първите две
седмици тази година. До края на януари обаче пазарът отново
оцени ситуацията в полза на стабилността на Китай. Това
спокойствие може да бъде нарушено пак, ако китайските резерви в
чуждестранна валута отчетат нова голяма месечна загуба, а
усилията на властите да управляват контролирано икономическото
забавяне на страната ще останат най-големият източник на
основателно безпокойство за финансовите пазари за много години
напред. Съдейки обаче по пазарното поведение през втората
половина на януари, страховете, свързани с Китай, отслабват,
поне засега.

Това не може да се каже за второто голямо притеснение на
пазарите: сриващите се цени на петрола. От момента, в който
инвеститорите спряха да се безпокоят за Китай, през втората
седмица на януари, фодновите пазари по света започнаха да
отчитат понижения (и възстановяване от време на време) в синхрон
с цените на петрола. За разлика от основателните тревоги за
Китай, „настроението“ на пазара изглежда просто погрешно схваща
връзката между петрола и световната икономика. По друго време,
но не и в краткосрочен план, връзката между цените на петрола и
фондовите пазари би трябвало да бъде отрицателна, не положителна
– и е почти сигурно, че ще се окаже точно така в бъдеще.

Когато цените на петрола се сриват с 10% дневно, това
очевидно носи сътресения в краткосрочен план: кредитните
спредове при ресурсите и свързаните сектори се „взривяват“, а
кредитираните инвеститори са принудени да разпродават активи при
по-ниски цени, за да отговорят на искането за допълнителни
депозитни гаранции. За щастие изглежда паниката на пазара
отслабва, като цените на петрола достигат по-ниската част от
търговския диапазона от 25-50 долара, което винаги е изглеждало
адекватно на сегашните политически и икономически условия. Сега,
когато цените на петрола се стабилизират на едно разумно
дългосрочно равнище, световната икономика и компаниите, които не
са свързани със суровините, би трябвало за извлекат ползи.
Ниските петролни цени повишават реалния доход, стимулират
харченето за несуровинни стоки и услуги и водят до увеличаване
на печалбите на компаниите, използващи енергия.

Въпреки тези очевидни ползи обаче повечето инвеститори сега
изглежда вярват, че спадащите цени на петрола вещаят срив на
икономическата активност, което ни довежда до третия страх,
бродещ из финансовите пазари тази зима: рецесия в световната
икономика или САЩ.

Опитът сочи, че цените на петрола не са особено надежден
водещ показател за икономическата активност. Всъщност, ако
движенията на цените на петрола имат въобще някаква съотносимост
при икономическите прогнози, то тя е като противоположен
показател. Всяка световна рецесия след 1970 година е била
предсказвана от голямо увеличение на цените на петрола, докато
всяко поевтиняване с над 30 % е било следвано от ускоряване на
растежа и по-високи цени на акциите. Ширещото се мнение, че
сривът на цените на петрола е предвестник на рецесията е ясен
пример за убеждението, че този път е различно – убеждение,
което обикновено обхваща финансовите пазари в най-високите и
най-ниски точки от цикъла на подеми и спад.

И най-накрая, каква роля играят спадовете на фоновите пазари
като показател за рисковете от рецесия? Може да бъде цитиран
великият икономист Пол Самюелсън, който отбелязва саркастично
през 60-те, че фондовият пазар „е предсказал девет от последните
пет рецесии“. Това обаче е един не много успокояващ отговор.
Макар пазарите често грешно да предсказват икономическите
събития, финансовите очаквания могат понякога да окажат влияние
на тези събития. В резултат на това понякога реалността може да
бъде принудена да се приближи към очакванията на пазарите, а не
обратното.

Този процес, известен като „рефлексивност“, е мощна сила на
финансовите пазари, особено в периоди на нестабилност или криза.
В случаите когато рефлексивността работи чрез потребителското и
бизнес доверието, тя не би трябвало да бъде проблем сега, тъй
като сривът на петролните цени е мощна противоотрова за
понижаването на фондовия пазар. Потребителите печелят повече от
евтиния петрол, отколкото губят от поевтиняването на акциите,
така че нетният резултат от неотдавнашните финансови вълнения
върху потреблението би трябвало да са положителни, а по-голямото
потребление би трябвало да се отрази на приходите на
компаниите.

По-голямо притеснение е начинът на работа на рефлексивността
вътре в самата финансова система. Фалитите сред малките
енергийни компании, които са с ограничена икономическа значимост
сами по себе си, създават напрежение в световния банков сектор
и намаляват наличността на кредити за здравите компании и
домакинства, които иначе биха се възползвали от по-евтиния
петрол. Страховете от девалвация на китайската валута, която не
се случи (и вероятно никога няма да се случи) имат същия
„охлаждащ“ ефект върху кредитирането на развиващите се пазари.
Същевременно банковите регулаторни органи продължават да затягат
стандартите за кредитиране, въпреки че икономическите условия
подсказват, че трябва да бъдат смекчавани.

Накратко, нищо в състоянието на световната икономика не
намеква, че са неизбежни или дори вероятни голямо забавяне или
рецесия. Фаталната комбинация от сбъднали се прогнози и грешни
решения може да доведе до приближаване на икономическата
реалност до мрачното настроение, което доминира на финансовите
пазари.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.