Оланд разстила червен килим пред някогашни „парии“

Франс прес

Франсоа Оланд като Че. Челна страница на в. Либерасион

Дипломатическо отваряне и плодоносни сделки осигуриха на
Франция посещенията на иранеца Хасан Рохани и на кубинеца Раул
Кастро – визити, които дадоха на Париж възможност да тръгне към
нормализация на отношенията с две бивши „страни парии“ на
международната сцена.

Военни почести за пристигналия тези дни ирански президент
Рохани, спускане по булеварда „Шан-з-Елизе“ с кортеж, ескортиран
от френската Републиканска гвардия, за брата на кубинския
„Лидер Максимо“ – с всяка от двете държави се отваря нова глава.
Икономическите санкции срещу тях не са вдигнати изцяло, но
Франция безспорно се стреми да вземе преднина, и то най-вече
пред САЩ.

Париж се надява по-точно на изгодни привилегировани връзки с
Хавана и Техеран. Съответно Рохани не пропусна да напомни за
чувствата си към Франция, споменавайки случая с Нофл-льо-Шато –
община край Париж, където в края на 70-те намерили убежище
аятолах Хомейни и обкръжението му, включително сегашният ирански
президент.

Друга връзка: „Иран се разви като модерна страна, изпращайки
множество студенти във Франция“, обяснява Тиери Ковий, експерт
по иранистика в Института за международни и стратегически
отношения (ИМСО).

А Куба „винаги е будела някакви, минимални поне, симпатии у
френската левица“, твърди политологът Филип Бро и напомня, че
„голяма част от социалистическите кадри от 1980 г. насам са
посетили Куба“. Самият втори социалистически президент на Петата
република Франсоа Оланд също посети Хавана през май 2015 г. и
разговаря там с Фидел Кастро.

Освен желанието за възстановяване на една социалистическа
традиция, смята Паскал Бонифас – директор на ИМСО, тук личи
главно стремеж Франция „да извлече ползи от евентуалното
отваряне“ към един потенциален партньор в Латинска Америка.

Димна завеса над човешките права

Но въпреки че проправиха път към сключване на договори,
по-специално с Иран, тези посещения бяха посрещнати и с критики,
засягащи въпроса за човешките права.

На 28 януари например, в деня след пристигането на иранския
президент, 65 френски парламентаристи призоваха в статия Франсоа
Оланд „да демонстрира пред Хасан Рохани твърдост и
последователност“.

Съответно френският лидер припомни колко е „привързана
Франция към човешките права“, включително в Иран – страната,
която екзекутира най-много непълнолетни в цял свят според
„Амнести интернешънъл“, и е „сред петте най-големи затвора в
света за журналистите“ според „Репортери без граници“.

Тиери Ковий отбелязва избирателния подход на депутатите:
„Ако тези политици наистина милееха за човешките права, биха
критикували и Саудитска Арабия“. Париж е продавал освен това
оръжия на Катар и на Египет.

За Филип Бро въпросът с правата на човека е нещо като
добавена стойност в дипломатическите отношения. „Говорейки по
международни въпроси, Франсоа Оланд се обръща и към общественото
мнение в страната, фразите за човешките права са за вътрешна
употреба“, обяснява той. По думите му, „всеки знае, че се налага
да имаме делови връзки и с държави със съмнителна репутация“.

Визитата на Кастро също стана повод за предупреждения.
„Репортери без граници“ примерно отправи към Оланд питане за
хвърлените в затвора кубински журналисти. Това бе отзвук от
статия, озаглавена „Да кажеш истината“, публикувана през 2003 г.
от тогавашния първи секретар на социалистическата партия,
гневно заклеймил кастристкия режим и неговия „пълен арсенал,
присъщ на една диктатура“.

Паскал Бонифас обаче вижда „бавен, но реален процес на
демократизация в Куба – и Оланд смята, че трябва да подпомогнем
тази страна, сега е моментът да дадем рамо“.

„Уместно е да напомним за правата на човека, но нека да не
смесваме нещата“, добавя Франсоа Есбур, директор на Фондацията
за стратегически изследвания, при все че според него Франция
може да играе някаква роля – „нашият имидж като страната на
човешките права ни дава легитимност да преговаряме за
освобождаване на затворници“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.