Как българи в Лондон разпънаха Борисов с въпроси – не като медиите у нас
„Кво чакате, бе!?” – с тази смесица от приятелски поздрав и типично поведение от 90-те премиерът Бойко Борисов прекрачи прага българското посолство в Лондон в сряда вечерта.
„Поздравът“ бе отправен към десетки младежи, които чакаха да влязат в дипломатическата мисия за среща с българския министър-председател.
На последните парламентарни избори през 2014 г. ГЕРБ получи в Лондон голяма подкрепа – от 8088 действителни бюлетини в британската столица, 52.51% бяха за партията на Борисов. Затова той си мислеше, че както и да се държи, тук всичко минава. Като в България…
Оказа се, че не е точно така.
Още преди Борисов да се появи на трибуната, заедно с министрите Даниел Митов и Екатерина Захариева и с посланика в Лондон Константин Димитров, беше ясно, че срещата с българската общественост няма да мине по очаквания ред. Почти 80% от присъстващите бяха млади хора, предимно студенти, които се бяха приготвили да не спестят нищо на министър-председателя.
В България обикновено си спестяваме много неща към управниците на подобен тип мероприятия – дали от страх за работното място, дали от някакви проверки, но тук – на Острова, политическата култура е доста по-различна. Британците изискват от политиците си, които са избрали, да изпълняват обещанията си и им държат постоянно сметка за това.
…
Много е лесно казионните медии, присъствали на мероприятието, да обърнат внимание на един момент още от самото начало на сбирката – жена, видимо на средна възраст и с отличителен говорен дефект, излезе и с истеричен тон започна да обвинява Борисов, че е продал България със спирането на проекта за газопровода „Южен поток“.
„Вие продадохте България, г-н Борисов,
защото спряхте „Южен поток”, от който страната щеше да има приходи по 400 млн. долара годишно! Вие ни продадохте!”, неистово крещеше жената.
Очевидно бе, че не толкова думите й, а това, че има говорен дефект изнерви аудиторията. В типичния си стил обаче Борисов заяви: „Може ли да си махнеш листчето и да се опиташ да го кажеш. Защото аз ще ви отговоря, без да го чета”.
И започна с редовните си лакърдии за „Големия шлем”, за ескалацията на разходите, за това, че не бил изгоден проект…
Все оправдания, които много често самият Борисов самоопровергава, твърдейки, че „Южен поток“ е важен и изгоден за България проект. Само че както обикновено – говори както му изнася и според аудиторията.
Само че когато му бе зададен въпросът дали „Южен поток“ е също толкова неизгоден за страни като Унгария, Австрия, Италия и Гърция, колкото за България, Борисов не знаеше какво да отговори. Както не знаеше какво да отговори и на въпроса дали проектът е спрян заради външен натиск.
…
„Кога ще ги стигнем румънците, г-н Борисов?“
– пита глас от публиката.
„В кое да ги стигнем?“ – отговаря му се с въпрос.
„Поне в борбата с корупцията кога ще ги стигнем?“ – следва уточняващ въпрос.
Борисов дава думата на Екатерина Захариева.
„Ще представим план за изпълнение препоръките на Европейската комисия от мониторинговия доклад за съдебната реформа. Трябва да вземем конкретни законодателни мерки в кратък срок“, увери министър Захариева.
Е, какво прави правителството година и половина, че сега на бегом се правят законодателни промени, за да се отговори на критиките в евродоклада, така и не стана ясно.
След като страстите на срещата се поуспокоиха, започнаха въпроси и за бежанците.
„Нашето предложение и това, което сме се разбрали като политика да водим, е да не се търси решение за една или друга страна. Това, което правят седем страни в Европа, да се заграждат, това не е решение. Напротив, това е отстъпление от най-важните ценности, които е придобил ЕС“ – заяви Борисов по отношение на мерките, които взима България за спиране на мигрантския поток.
„Вярно ли е, че бежанец получава по 600 лева от държавата месечно?“ – попита един от присъстващите.
„Не е вярно. Няма такава разкладка“ – отговори той. А каква разкладка има – не стана ясно.
„Защо продължавате да поддържате бизнеса на Делян Пеевски?
Имате ли някакви общи интереси с него?“ – попита друг от присъстващите.
„Не е вярно, това са абсурдни неща“ – смутолеви все по-изнервеният Борисов.
„Да бе, как да не е вярно“ – репликира го глас от публиката.
„Какво мислите за инициативата на „Шоуто на Слави“ за референдума?“ – пита студент, дошъл от Кеймбридж.
„Каква е тази инициатива?“ – в типичния си стил отговори Борисов и поясни, че не е чел шестте точки, за които екипът на Трифонов събират подписи за свикване на референдум за промяна на избирателната система.
Борисов коментира отдавна познатата причина да е в обтегнати отношения с Трифонов – докато бил кмет на София, не позволил на шоумена да строи в градинка до хотел „Кемпински“. „Иначе преди това бяхме първи приятели. През вечер беше при мен в Банкя.“
Почнаха саркастични въпроси и защо се бави номинацията на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН. Отговорът беше познат – имало време до края на март, докогато се внасят номинациите. Така се правело, защото този, който бърза, накрая не го избират.
„Ама ние
безнадеждно закъсняваме с тази номинация,
г-н Борисов. И вие ще носите отговорност за това“ – беше репликата от залата.
„Това не е вярно. Не забравяйте, че точно моето правителство одобри кандидатурата на г-жа Бокова за шеф на ЮНЕСКО“ – каза премиерът.
Добре, че по едно време се намеси и посланикът Константин Димитров, за да въведе някакъв ред, усещайки, че обстановката става взривоопасна.
В крайна сметка имаме поне новина от цялата среща – Борисов обеща до 2018 година да бъде завършено електронното правителство, за да може административното обслужване на българите в чужбина да става бързо и евтино.
Ще дочакаме ли 2018 г. обаче електронно правителство? Или пак ще задаваме същите въпроси на същите срещи.
…Срещата с българската общност в Лондон се оказа неуспешен пиар ход и крушение – и като организация, и като очаквани резултати от страна на посолството и на хората, които я организираха.
От изборния триумф през 2014 г. в Лондон досега изтече много вода. Търпението се изчерпва. Чакат се обещаните реформи…
От „Новини Лондон“ със съкращения.