„Ислямска НАТО“ – блъф или реалност

Турската делегация в Парламентарния съвет на страните от
Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) представи
неотдавна на 11-ото му заседание в Багдад инициатива за
създаване на ислямски миротворчески сили, натоварени
по-специално с уреждането в Сирия и борбата срещу „Ислямска
държава“.

В ОИС членуват 57 държави от мюсюлманския свят, включително
постсъветски – Азербайджан, Казахстан, Туркменистан,
Таджикистан, Киргизстан и Узбекистан. Общото население на
страните членки наброява към 1,5 милиарда души. През 2010 г.
генералният секретар на тогавашната Организация Ислямска
конференция (днешната ОИС) Екмеледдин Ихсаноглу огласи вече
подобно предложение – да се формира един вид „ислямска НАТО“, но
редица държави участнички го сметнаха за „преждевременно“ и се
възпротивиха.

Още по-рано Пакистан също настояваше за изграждане на такава
структура за миротворчески операции в Ирак – и също не постигна
успех. Но тогава не съществуваха нито сирийският проблем
(най-малкото в днешния му вид), нито ИД.

Сега обаче според турските делегати в ОИС създаването на
Ислямски миротворчески сили е насъщна необходимост и всички
страни от обединението трябва да обсъдят Пакт за колективна
сигурност. Инициативата на Турция ще бъде обсъдена подробно на
следващото заседание, после ще се разработи и съвместна
декларация за внасяне в Генералния комитет на ОИС.

Ще могат ли обаче ислямските миротворчески сили, ако бъдат
създадени, наистина да решат проблемите, посочени от
представителите на Турция? Или, напротив, ще засилят процесите
на дезинтеграция в ислямския свят, разкъсван от вътрешни
противоречия и размътван от външни политически играчи? И дали ще
допуснат осъществяването на една турска инициатива Иран и
Саудитска Арабия при стремежа им към лидерство в ислямския свят?

Едва ли. И президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган
навярно чудесно го схваща, но се опитва все пак – не му дават
мира амбициите, желанието да се чуе гласът му поновому. Чисто
„технически“ няма пречка да бъдат създадени ислямски
миротворчески сили – съответните държави разполагат с достатъчно
пари и организационни таланти. Неизбежно обаче ще се очертае
въпросът за лидер на новия де факто военен блок, както стоят
нещата с Организацията на Договора за колективна сигурност
(ОДКС) и НАТО, чиито „шефове“ са съответно Русия и САЩ. А в
ислямския свят той ще стои далеч по-остро, защото за ролята на
водач претендират цяла група взаимно антагонистични страни.

Но двата споменати блока, особено НАТО, станаха факт
благодарение на общите в някаква степен ценности, обединяващи
страните участнички. А в ислямския свят днес цари жестоко
разцепление – сунити и шиити воюват помежду си, няма съгласие
между привържениците на различните течения в исляма. Всъщност,
стига да погледнем сирийско-турските отношения, ситуацията в
Ирак и другаде, ще се настроим скептично към идеята на Турция,
жадуваща да властва най-малкото в ислямския свят.

Как са реагирали на нея постсъветските държави от ОИС, не се
знае. При всяко положение не бяха разпространени официални
коментари за турската инициатива. Но започнат ли все пак да се
формират ислямски миротворчески сили, Азербайджан и страните от
Централна Азия ще направят добре да не заявят участие. Още
повече че три държави от региона – Казахстан, Киргизстан и
Таджикистан, членуват в ОДКС.

Изчаквателната позиция ще е логична и с оглед неяснотите за
реакциите в международната общност; турската инициатива надали
ще допадне на Русия, „локомотива“ на ОДКС. Очевидно появата на
ислямски миротворчески сили няма да хвърли във възторг и НАТО –
но много зависи от това доколко алиансът ще може да управлява
новия блок.

„Спутник“ (Баку) помоли за коментар руския политолог Михаил
Нейжмаков, шеф на Центъра за анализ на международната политика
към Института за глобализация и социални движения. Според него,
теоретично погледнато, изпращането на ислямски миротворчески
сили в зоната на сирийския конфликт би могло да е компромисен
вариант за различните членки на ОИС, ако те се споразумеят за
квоти или сектори, за които да отговарят националните
контингенти.

Практически се очертават редица пречки за използване на
ислямски миротворчески сили, изтъкна експертът. Против участието
на подобна структура в уреждането на конфликта със сигурност ще
се обяви официален Дамаск. „През 2012 г. ОИС замрази членството
на Сирия, през юни 2014 г. външните министри от организацията
заявиха на съвещание, че не признават резултата от изборите в
тази страна. Башар Асад има всички основания да се страхува, че
ислямските миротворчески сили, ако бъдат създадени, ще станат
инструмент пак на Саудитска Арабия и може би на Турция (според
начина, по който се формират)“, каза аналитикът.

Той добави, че при намеса в конфликта тези сили ще се
използват от двете държави, за да установят контрол над Сирия –
а това е неизгодно и за Русия, която със сигурност ще блокира
решение, предоставящо мандат на ООН за миротворческа операция на
тези сили в зоната на сирийския конфликт.

С една дума, турската идея за създаване на миротворчески
сили, включително за борба с ИД, не намери благодатна почва с
оглед пълната липса на единство в ислямския свят, отказа на
Турция да сътрудничи по сирийския въпрос както със самата Сирия,
така и с Иран и Ирак, участието на Русия и САЩ в близкоизточния
проблем и т. н., което ще предизвика конфликт на интереси в
новия миротворчески блок, ако той все пак бъде формиран.

Всъщност със създаването на „ислямска НАТО“ Турция
най-вероятно продължава да претендира за възраждане на
Османската империя, а в днешните реалности това е практически
невъзможно.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.