Хидрата Хулио Кортасар

Преведоха най-изповедните му творби

„Искахме да се срещнем и да си поговорим с тебе, за да ти кажем, че в почивките на това, което вършим, обичаме да четем твоите истории за кронопи. Някой от нас винаги носи книгата в джоба си. Веднъж загубихме екземпляра и после го открихме наръфан от куче; останали са ни само петнайсет страници и всеки има по една в джоба си”, Хулио Кортасар го чува конспиративно в Куба, 60-те години, в абсолютно тъмна стая, там 5 младежи го посрещат, те са революционери от друга латиноамериканска страна. Споделя го в „Литературни лекции. Бъркли, 1980” (превод Красимир Тасев).

Кортасар изнася двумесечни лекции пред студенти за литературата. Говори предимно за своята. Излишно е да се задължават днешните нашенски литературоведи да го изучават. Те са си достатъчно велики, не се четат и помежду си, не ги четат и половинките им – с онези измислени понятия. Стъписващо е как писател може да обяснява на най-прост език най-сложното в литературата. Обяснението: лишен е от комплекси и има защо.

Той е хидрата в първия откъс на „Някой си Лукас” (изд. „Агата-А”, превод Стефка Кожухарова). Със „седем до девет глави”, едната колекционира грамофонни плочи, другата непрекъснато пуши лула и т.н. „Едно е да убиеш хидрата, друго – да бъдеш тази хидра, която някога е била само Лукас и би искала отново да бъде”. Лукас е Кортасар през собствените му очи, това, което вижда в огледалото. Лукас пазарува, дава уроци по испански, критикува действителността, сънува, придружава съсед или Сандра в линейка до болницата… Живот на писател, безхитростен, непатетичен, удивително всекидневен. Който обяснява литературата му без обяснения. Не е дневник, литературник е и не подлежи на обясняване.

Той го обяснява така със заглавие „Местонахождение на обясненията”: „Някъде трябва да има едно сметище, където са струпани обясненията. Само едно нещо буди безпокойство в картината, такава, каквато трябва да бъде – какво може да се случи в деня, когато някой успее да обясни и сметището”.

От Книжен ъгъл

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.