Сривът на Венецуела може да бъде по-тежък от аржентинския

Опашка за тоалетна хартия в Каракас. Снимка: от тв екрана

Венецуела, която близо три години без прекъсване живее в
икономически и социални кризи, почти сигурно се готви за нов
период на нестабилност – нестабилност, която съвсем не е
непозната територия за страните с нововъзникващи пазарни
икономики.

Инфлацията бележи трицифрен растеж, а петролът – кръвта на
икономиката на Венецуела – е затънал дълбоко на пазар, обхванат
от низходяща тенденция. На този фон наблюдателите се готвят за
катастрофален дефолт по дълга, който ще се случи в някой момент
през годината. Миналия месец венецуелският президент Николас
Мадуро използва обръщението си към народа на 15 януари, за да
обяви „извънредно икономическо положение“, задълбочено от
политическа безизходица с парламента. По оценка на Международния
валутен фонд венецуелската икономика се е свила със 7% през
2015 година.

Преди повече от десетилетие неконтролираният срив на
Аржентина предизвика най-големия държавен дефолт в историята.
Външният дълг на Венецуела, оценяван на 185 милиарда долара,
според данни на централната банка, е значително по-голям от
аржентинския през 2001 година, когато страната обяви
неплатежоспособност по облигациите си на стойност 100 милиарда
долара. Макар че венецуелският дълг до голяма степен не е в
ръцете на частни институции, той все пак може да рикошира из
региона.

Харвардският икономист Рикардо Аусман писа миналата седмица
във в.“Файненшъл таймс“, че венецуелската политическа
нестабилност, която е факт след смъртта на бившия президент Уго
Чавес, може да направи така, че евентуалният дефолт на страната
да засенчи аржентинското фиаско от 2001-а.

„Венецуела се намира в спиралата на смъртта,“ посочи пред
CNBC Стив Ханке, професор по приложна икономика от Университета
„Джонс Хопкинс“ и директор на проекта Troubled Currencies. За
втора поредна година Венецуела оглавява списъка на Ханке за
най-бедстващи страни.

Без промяна на правителството или идеологията, цените на
дълга и курсът на венецуелската валута – боливара, ще продължат
да потъват, отбеляза той.

По-голяма част от дълга на Венецуела е деноминиран в
боливари, което на теория означава, че правителството може да
напечата парите, от които се нуждае, за да плати облигациите.
Дългът на страната в чуждестранна валута обаче е съвсем друга
история и именно той може да направи дефолта толкова тежък.

В редки случаи финансова криза може да предизвика драматичен
обрат на съдбата. Бразилия и Мексико преживяха тежки валутни
кризи през 90-те, довели до болезнени корекции, но и двете
страни сравнително бързо се съвзеха. След като Аржентина обяви
неплатежоспособност през 2001 година, страната преживя тежка
девалвация, бе лишена от достъп до финансовите пазари и бе
подложена на политическа несигурност. При все това до края на
2003 година аржентинската икономика отбеляза голям успех,
препускайки напред с бързото темпо от 9 % за 5 години.

Малцина обаче очакват подобен благоприятен изход за
Венецуела. Силната зависимост на страната от петрола, чиято цена
се срина от над 100 долара миналата година до близо 30 долара
за барел, както и разточителните социални разходи на
правителството, изкопаха дълбока дупка, от която на практика
никой не очаква страната да се измъкне.

Венецуелските валутни резерви се свиха до около 15 милиарда
долара и почти вече не са буфер, с който да бъде смекчен сривът.
Същевременно неограниченото печатане на пари тласна инфлацията
във висините, а местната валута почти изгуби стойността си.
Според Пол Кристофър, главен специалист по въпросите на
стратегията на световния пазар в Wells Fargo Investment
Institute, Венецуела разчита на петролния износ, за да получи
96 % от твърдата си валута и да покрие 40-45 процента от
федералния бюджет. Поевтиняването на черното злато направи дупка
в правителствените разходи и ограничи способностите на
държавата да използва приходите от петрол за успокояване на
населението.

Докато правителството отказва да разхлаби политиката на
разходи и докато петролните цени остават ниски и с тенденция към
понижение, правителството черпи от чуждестранните си активи,
посочи неотдавна пред CNBC Кристофър.

Пътят към предотвратяване на срива, макар и тесен, може да
включва Petroleos de Venezuela (PdVSA), отбеляза Кристофър.
Държавната петролна и газова компания може да отложи дефолта
като PdVSA направи доброволен облигационен суап или продаде все
по-ограничените си активи, допълни той.

Според Стив Ханке едно либерализиране на икономиката може да
подпомогне началото на евентуално съживяване. Повечето
наблюдатели обаче са на мнение, че това е малко вероятно като се
има предвид идеологическата насоченост на Мадуро. Някои мислят,
че едно предоговаряне на кредитно споразумение с Китай може да
даде глътка въздух на Венецуела.

След всичко казано обаче причините за оптимизъм остават
малко.
Спадът на цените на петрола задълбочава финансовата дупка на
Венецуела за 2016 година до равнища, които трудно се
финансират, посочи в неотдавнашен анализ за Алехандро Ареаса,
икономист от банка Barclays.

„Без бързо възстановяване на петролните цени през следващите
няколко месеца, допълнително свиване на вноса или използването
на наличните активи няма да бъде достатъчно, за да се избегне
дефолт, според нас,“ посочва Ареаса.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.