Как Путин постига в Сирия, каквото пожелае

Владимир Путин и Башар Асад. Колаж: иносми

От гледна точка на Запада, руският президент Владимир Путин
е изпаднал в дипломатическа немилост. Предприетата от него анексия на Крим и участието във военния конфликт в Източна Украйна разбиха модела на отношения в Европа, установен след края на студената война.

Растящото руско военно присъствие и ученията край границите на НАТО вдъхват съвсем разбираеми опасения – дори у страни като Швеция, – че конфликт с Русия вече не бива да се приема за невъзможен.

Страните членки на НАТО без желание малко по малко
увеличават военните си разходи, а САЩ правят стъпки за укрепване
на присъствието си в Европа.

Русия естествено заявява в отговор, че тъкмо разширяването
на НАТО я кара да повишава бойната си готовност.
Говорим обаче за правителство, изпратило според общото
мнение в Лондон агенти със задачата да ликвидират негов опонент,
които са оставили в британската столица следи от радиоактивно
вещество.

Затова е още по-любопитно как в отговор на руската подкрепа
за президента Башар Асад Западът продължи да твърди, че
потенциално има допирни точки с Русия.

Допреди седмица Русия бе смятана за съмишленик в каузата за
постигане на мир в Сирия по дипломатически път, за важен глас
при разглеждане на бъдещи мерки и решения.

Ще видим дали този подход ще се запази и след настъплението
на сирийската армия и съюзниците й срещу Алепо.

Тъкмо руската авиация допринесе най-много, за да се промени
съдбата на сирийското правителство.

Тази операция практически съвпадна с поредния кръг от
международни преговори и отрови дискусията, още преди тя да
започне.

Руската „реалполитик“

Дошъл ли е моментът наочниците на Запада да паднат и
най-после да излязат наяве същинските намерения на Русия?
В случая не говорим за морал, нито коя е вярната посока –
тук нещата стоят страшно зле и от двете страни.

Сирия е невероятно сложен проблем – не бива да бъде
представяна коя да е страна като единствен виновник за
продължаващата война.

Говорим за т. нар. реалполитик, за реалната политика. И тук
Москва даде на западните столици сериозен урок как се постигат
поставените цели.

Западът смята, че конфликтът в Сирия няма военно решение, но
Москва ефикасно доказва обратното.

Тя избра страна, която би изгубила всичко в случай на
поражение.

Тази страна вече имаше сравнително силни съюзници – бойците
от Хизбула и различни военизирани групировки, създадени от Иран
и оглавявани от ирански командири.

Русия също вложи значителни ресурси, за да промени нещата.
За твърде малко време бяха постигнати видими резултати на
бойното поле.

Москва си постави съвсем постижима цел – да подкрепи
сирийското правителство и да му помогне да запази контрола върху
по-голямата част от страната.

Съответно Русия изпрати авиация срещу бунтовниците,
подкрепяни от Турция, от страните край Персийския залив и от
Запада – и тя печели победи.

Какъв контраст със западния подход към проблема, при който
на всяка крачка виждаш проблеми и неясноти.
Западът подкрепя т. нар. умерени въстаници, но кои са те
всъщност?

Мнозина от тях по принуда се съюзиха с групировки, близки до
Ал Каида.

Да, Вашингтон и Ал Каида се озоваха на една и съща страна –
това е противоречие номер едно.

Естествено, днес за Запада е къде по-важна борбата с
екстремистката групировка „Ислямска държава“.
Дали обаче това е приоритетна задача за регионалните му
съюзници като Саудитска Арабия и Турция?

Не, основна задача за тях е да укрепят стратегическите си
позиции в Сирия, в идеалния вариант – отстранявайки президента
Асад.

ИД също е враг в очите им, но донякъде второстепенен – това
е противоречие номер две.

Два анклава

Да не забравяме и кюрдския въпрос.
Кюрдските бойци остават най-ефективни съюзници на Запада на
полесражението.

Турците обаче виждат в тях заплаха, а всяко нововъзникващо
кюрдско образувание за тях е кошмар, който трябва да бъде
избегнат на всяка цена. Ето и противоречие номер три.
В сравнение с това животът на президента Путин е далеч
по-прост.

Често казват, че той е по-облагодетелстван от западните
лидери – няма защо да се тревожи за общественото мнение.
Така например гибелта на руския пътнически самолет в Египет
практически не предизвика протестна вълна във връзка с
правителствената политика, каквато би могло да видим на Запад,
ако се разбие западен самолет.

Нека обаче помислим логично.
Отразява ли западната политика общественото мнение?
Обществото изглежда също тъй озадачено, както и политиците,
които го представляват.

Наистина, как трябва човек да реагира, когато бежанци
загиват в морето сред ужасяващи страдания, когато
неконтролируеми конфликти избухват на места, твърде отдалечени и
същевременно страхотно близки?

А в Сирия Путин не само цели да реши военните задачи, които
си е поставил. Успее ли той, Сирия може да бъде превърната в два
анклава – крайбрежна част, управлявана от сирийското
правителство, и цялата останала територия, контролирана от ИД.

Путин печели – но докога?

И какъв избор има Западът днес?
Путин демонстрира, че Русия остава сила, с която всеки
трябва да се съобразява в Близкия изток, докато в Америка царят
раздори и нестабилност.

Путин показа, че Русия разполага с ограничени, но все пак
внушителни експедиционни сили, че успешно изпробва най-нова
руска военна техника. Тъй че засега Путин един вид печели играта.
Основният въпрос очевидно е докога.

Положението на самата Русия е доста разклатено. А цените на
петрола стоят ниски и не се знае дали президентът може да си
позволи това поведение в духа на съветската епоха.
И не бива да се заблуждаваме – сирйският мирен процес е
мъртвороден.

Военните действия ще продължат и т. нар. умерени сили ще
останат в капан между правителствените войски и ИД.
Кюрдският въпрос редовно ще изплува на повърхността.
А бежанският поток към Западна Европа няма да спре.
Като равносметка ще отбележим, че Путин знае какво иска. И
засега успява да постигне желаното.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.