914 лева „средна заплата“ – какъв кеф

Чета съобщение на НСИ в България, че средната работна заплата била вече достигнала „космически“ височини – 914 лева, тоест около 450 евро.

Докога този народ ще си причинява тази тотална манипулация? И то с …кеф.

Никъде в нормалния свят няма такова понятие като „средна работна заплата“. Там има минимална работна заплата, по-точно минимално заплащане на час работа.

За сведение – вчера мой познат французин, който е учител и преподава на идващи емигранти, ми сподели, че той е сключил договор, това е много разпространено тук, с общината, съгласно който възнаграждението му е…, хванете се, за да не паднете, 180 евро за учебен час?!? Я сложете по два-три часа най-малко, значи около 600 евро, значи наши 1200 лева, значи наша средна заплата и половина за месец. И французинът учител ги взема тези пари само за един ден. Един обикновен учител… И когато го извикат, а те го търсят за по около десетина дни в месеца, той е насреща за по няколко часа. Я сметнете сметката. Французинът в момента е пенсионер и взима и пенсия от…, хайде това да не го казвам, че наистина някой ще колабира.

А в същото време в „стабилната“ България НСИ пропищя орталъка, че средната заплата у нас била…914 лева. Не ще коментирам дали тази цифра е вярна.

Само ще допълня, че във Франция минималната работна заплата сега е 1430 евро, тоест близо 3000 лева, обърнете внимание, това е минималната, не средната заплата. Прагът на бедност е… да, също 900, както нашата цифра по-горе, но в евро. Тоест 1800 лева… Прагът на бедност! Тоест под тази цифра ти си …беден. И то критично беден.

Във Франция минималната надница за най-непрестижната работа е …70 евро. Тоест 140 лева. Под тази сума не работят дори и нашите нелегални неквалифицирани строители. Я сметнете колко дни трябва един най-лошо платен французин да работи, за да изкара нашата средна работна заплата – шест дни.

А у нас цифрата 900, и то в левове, поражда радост и…гордост. Вече девет, да, цели цифром и словом девет години след влизането ни в ЕС?!?

Разни страни, разни хора, разни идеали, нали? Но иначе и Франция, и България са страни членки на ЕС. Да, съгласно европейската конституция те са равноправни членове на една солидарна и хуманна общност…

А, и последно – онзи ден пак имаше стачка в Париж. И знаете ли какъв лозунг имаше в челото на манифестацията – “ Не на мизерията!“ Взирах се, не го видях в интерес на истината, но там, сигурен съм, ще да е бил и моят познат французин. Да, оня със 180-те евро, тоест 360 лева, МИНИМАЛНО ЗАПЛАЩАНЕ НА ЧАС КАТО УЧИТЕЛ. Защото той и това ми бе споделил – не бил доволен, много големи му били разходите… Само това ще ви кажа за него, няма да клюкарствам и завиждам я – той се жени вече за четвърти път, издържа седем деца, ново е на път – да, парички му трябват на човека, много парички, нали?

В същото време чета в българската преса интервю с наш синдикалист водач. Той плаче за съдбата на…, е, сега мен ме хванете да не падна, …Гърция. Пак били много зле съседите. А ние?

Но българският синдикалист плаче за гърците, много били те нещастни, безработни, че търпението им имало предел и тъй нататък. И услужливо забравя да спомене, че милион българи, повечето българки гурбетчийки, слугуват вече двадесет годинки на същите тези „нещастни“ гърци, мият им…

Да, у нас всичко е цветя и рози!

И вече дни наред почти никой не коментира списъка на КТБ – метафората на случващия се геноцид вече 27 години в България. Народ, който може да си причини 27 години след идването на демокрацията „чудо“ като КТБ, що за народ е? И да подминава, все едно нищо не е станало, поредната гавра над него.

Да, у нас цари… кеф – я вижте каква средна заплата имаме, кой като нас.

Да, „Няма по-сляп от този, който не иска да види“.

От страницата на писателя Димо Райков

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.