Антиимиграционна сила се надига срещу плановете на Меркел. Източна Европа вдига огради

Асошиейтед прес

Бежанци на границата между Сърбия и Унгария. Снимка: АП/БТА

И така, къде ще бъде следващото място в Европа, на което ще бъде построена поредната непреодолима телена ограда?
Десният унгарския премиер Виктор Орбан смята, че знае къде е най-доброто място за това – по границите на Македония и България с Гърция, по основния маршрут на имигрантите към Западна Европа. Той отстоява, че това е необходимо, защото „Гърция не може да защитава Европа от юг“ срещу огромния брой бежанци мюсюлмани, прииждащи основно от Сирия и Ирак.

Планът е особено спорен, тъй като на практика той означава Гърция да бъде изключена от Шенгенската зона, високо ценена като едно от най-големите постижения на Европейския съюз.

Планът на Орбан ще бъде представен днес на срещата в Прага на ръководителите на четирите страни от неформалната „Вишеградска четворка“ – Унгария, Полша, Чехия и Словакия. Тя отбелязва днес своята 25-годишнина и бе създадена, за да подпомогне евроинтеграцията на тези страни. Въпреки това обединението съумя едва наскоро да намери някаква обща цел, изразяваща се в общото несъгласие на четирите страни с приемането на големи групи мигранти.

Тази решителност вдъхна увереност на четворката – един от новите миниблокове, които се оформиха напоследък в Европа в резултат на хаотичната и неадекватна реакция на континента към най-голямата миграционна криза след Втората световна война.
Вишеградската четворка също така се превръща в сила, заплашваща плановете на германския канцлер Ангела Меркел, която иска да разселва новопристигналите из континента и същевременно да забавя притока им.

„Планът за изграждане на нова „европейска отбранителна линия“ по границите на България и Македония с Гърция е сериозна външнополитическа инициатива за Вишеградската четворка, както и опит тя да възстанови статута си на значима политическа сила в рамките на ЕС“, каза Вит Достал, анализатор в пражкия мозъчен тръст Асоциация за външнополитически изследвания.

На днешната среща към ръководителите на четирите страни ще се присъединят македонският президент Георге Иванов и българският премиер Бойко Борисов, за да могат лидерите на Вишеградската четворка да лансират настояването си за укрепване на северната граница на Гърция. Македония започна да изгражда първата ограда през ноември, а сега строи второ преградно съоръжение.

„Ако зависеше само от нас, централноевропейците, целият регион щеше да бъде отцепен“, каза Орбан на пресконференция неотдавна с полската си колега. „Не за пръв път в историята виждаме как Европа е беззащитна от юг, именно там трябва да гарантираме сигурността на континента.“

Полша заяви готовност да изпрати десетки полицаи в Македония за охрана на границата – нещо, което може да бъде решено на днешната среща.

„Ако ЕС не проявява активност по този въпрос, Вишеградската четворка трябва да го направи“, каза неотдавна словашкият премиер Роберт Фицо. „Трябва да намерим ефективни начини за охрана на границата.“

Лидерите ще опитат да изработят единна позиция преди важното заседание на Европейския съвет в четвъртък и петък в Брюксел, на което ще бъдат разгледани както темата за миграцията, така и опитите на Великобритания да договори по-гъвкави съюзни отношения с ЕС. Страните от Вишеградската четворка се противопоставиха единно на британските опити да бъде ограничено правото на социални помощи на работници от държави от Европейския съюз, което би засегнало стотици хиляди техни граждани, които живеят и работят в Обединеното кралство.

Антиимиграционното послание получава отглас в бившите комунистически членки на ЕС, които сериозно се облагодетелстваха от евросубсидиите и свободата на движение за гражданите им, но сега не искат да приемат дори малък брой бежанци. Вишеградските страни настояват, че е невъзможно да интегрират мюсюлманите в своите общества и често ги определят като заплаха за сигурността. Досега поляците, чехите и словаците са приели малък
брой, предимно християни от Сирия.

Доста служители на запад са разочаровани от това положение, което те смятат за ксенофобия и лицемерие предвид огромния брой поляци, унгарци и други източноевропейци, получаващи подслон и икономически възможности на запад десетилетия наред.

Несъмнено има доста признаци, че тези страни прахосват голяма част от благоразположението, с което преди се ползваха на запад заради жертвите си при отхвърлянето на комунизма и установяването на демокрация.

Амбициите на Орбан за Европа получиха сериозен тласък след идването на власт в Полша през 2015 г. на дясната партия „Право и справедливост“, която е силно антиимигрантска и разглежда засиленото регионално сътрудничество като един от външнополитическите си приоритети. Правителството на полския премиер Беата Шидло изразява готовност да помага на сирийските бежанци в лагери в Турция и на други места, но наред с това иска
те да не бъдат допускани в Европа.

Орбан настрои срещу себе си гръцките власти, които изнемогват от броя на кандидатите за убежище, прекосяващи морето откъм Турция с плавателни съдове на каналджии. Той настоява, че трябва да противодейства на западните ръководители, които обвинява, че са създали кризата със своето радушно отношение към бежанците.

„Много сериозното явление, заплашващо сигурността на ежедневния живот, което наричаме миграция, не нахлу в Европа с взлом“, заяви той. „Вратите бяха отворени. Нещо повече, в определени периоди те съзнателно канеха и дори превозваха тези хора в Западна Европа, без да минават през какъвто и да било контрол, пресяване или обстойни проверки от службите за сигурност.“

Дариуш Калан, анализатор в полския Институт за външнополитически изследвания, се съмнява дали Вишеградската
четворка е в състояние сама да разруши европейското единство.
Той обаче смята, че възгледите на Орбан печелят доста привърженици из целия континент в крайнодесни движения и дори сред традиционни политически партии.

„Трудно е Орбан да бъде игнориран“, каза Калан. „Хората в Западна Европа започват да възприемат езика на Орбан. Никой не е толкова безкомпромисен, но езикът е доста сходен.“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.