www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
четвъртък, 21 юни 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Петролна война между Саудитска Арабия и Иран?

16 Февруари 2016

 

Само преди три години саудитският министър на петрола Али ан Нуейми твърдеше, че цената от 100 долара за барел би била идеална и за потребителите, и за производителите. Тя би била финансово изгодна за вторите, позволявайки разработването на нови находища и на нови технологии за добив, а в същото време продуктът би останал приемлив за първите. Само че днес цената му е около 28 долара за барел… И това до голяма степен изглежда се дължи на избора на Саудитска Арабия и на нейните съюзници в ОПЕК (Кувейт, Катар, Обединените арабски емирства).

Те решиха от известно време да не намаляват производството си на петрол въпреки прекалено голямото предлагане в сравнение с търсенето.

Според някои наблюдатели нещата са ясни: става дума, поне
отчасти, да се затрудни животът на Иран. В края на краищата, с
вдигането на санкциите, иранците искат да си върнат законното
според тях място в международната енергийна игра. И те припомнят
това със силни символични акции като съобщението от събота 13
февруари 2016-а, когато Техеран обяви, че 4 милиона барела
ирански суров петрол се готвят да потеглят към Русия, Франция и
Испания. Петрол, който е бил на склад и само е чакал да бъде
експедиран в чужбина. Масираното завръщане на Иран е конкуренция
за Саудитска Арабия, както и за другите големи производители.
Още повече, че в този момент предлагането е много по-голямо от
търсенето. Между другото Иран обяви, че е готов да доставя още
сега 500 000 барела дневно повече и 1 милион до няколко месеца…

За да балансира бюджета си, Иран се нуждае от цена на
петрола от 130 долара… Истинското положение е далече от
тази цифра и най-вече далече от цената, от която се нуждаят
Саудитска Арабия, ОАЕ и дори Русия, за да балансират собствените
си бюджети. Така че Иран не би могъл да намери много съюзници
точно по тази тема. Сегашните ниски цени са и спирачка за
инвестициите, от които иранските петролни полета жестоко се
нуждаят. Над половината от тях не са имали съществено техническо
обновяване от 70 години. Иранското правителство на Хасан Рохани
се нуждае от резултати, и то доста скоро, след ядреното
споразумение и надеждата, породила се с отмяната на санкциите.

Техеран не разполага с финансовите ресурси на Саудитска Арабия и
нейните съюзници, а това може да доведе до продължителен период
на ниски и особено болезнени цени. Ако Иран се нуждае от цена
на барел от 130 долара, то причината за това е и че тази страна
има второто по големина население в Близкия изток (79,7 милиона
души) и значителни социални разходи, които са от основно
значение за гарантирането на социални мир и политическата
стабилност, която произтича от него. Именно поради тази причина
може да се приеме отчасти за достоверно, че цените се държат
ниски, за да се удари Иран. Страните, които подкрепят тази
политика се противопоставят радикално на Иран от дипломатическа
гледна точка. Отказът да се действа за повишаването на цената на
петрола е ужасно ефикасен начин да се окаже натиск върху
Ислямската република. И е очевидно, че Рияд и неговите съюзници
искат да оказват натиск върху Иран в името на националните си
интереси - такива, каквито са изгодни за тях. Те се страхуват от
завръщането на страна, освободена от санкции и американски
натиск (поне засега), която исторически винаги е била голяма
регионална сила. Те застават на противоположната позиция на Иран
по Сирия, Йемен и Бахрейн, за да споменем само някои проблеми.
Оказването на икономически натиск е само едно от оръжията,
когато геополитическото противопоставяне е толкова радикално.

Погрешно обаче би било да се каже, че случващото се в
момента е само израз на радикално противопоставяне между
Саудитска Арабия и Иран. В Рияд, както и другаде, когато става
дума за пари, хората продължават да мислят рационално, за да не
допуснат да се оставят да бъдат водени от една фикс идея. Целта
на Саудитска Арабия е да победи няколко големи конкуренти, като
ги изтощи финансово: Иран не е единствената цел и далеч не е
главната цел.

В мерника на саудитците първо е американското производство
на шистов петрол. Има склонност да се забравя, но не саудитците
носят отговорност за резкия спад на цените на петрола. Те само
отговориха и то доста логично на дисбаланса на пазара заради
производството на шистов петрол на американците. В
действителност от 2014 година Международната агенция за
енергията обяви, че САЩ са станали водещият производител на
петрол и газ, конкурирайки се сериозно с Русия и със Саудитска
Арабия. Именно заради тази ситуация ОПЕК реши през ноември 2014
година да не отстъпва на натиска, а следователно да не губи
пазарни дялове за сметка на новодошлите. Целта бе да се намали
обемът на американския шистов петрол. И като че ли тази
стратегия, тежка за другите, но приемлива за Саудитска Арабия, е
започнала да дава плодове. В началото на 2016 година 60
петролни компании фалираха, и, според компанията за финансова
информация IHS, други 150 ще бъдат сполетени от същата участ.
Така че тук Иран няма нищо общо.

Другата цел на Саудитска Арабия е запазването на китайския
пазар като най-голям клиент. Засега Рияд си остава главният
доставчик на Поднебесната империя, но конкуренцията е сурова. И
тя идва от страни, които днес страдат от ниските цени, наложени
от саудитската политика: Русия, Ирак и особено Венецуела. Русия
е конкурент, който предизвиква особено силни страхове, най-вече
заради петролопровода Източен Сибир - Тихия океан, който свързва
директно тази страна с китайския пазар. Този петролопровод
действа успокояващо за Пекин, тъй като китайското ръководство се
опасява, че при криза мощният американски флот може да наложи
блокада на страната. Само че при цена, която слиза опасно под 30
долара за барел, Рияд буквално е сложил пистолет до слепоочието
на руската икономика, чиято стабилност е заложена на карта. В
икономиката обаче, както и в геополитиката, няма лагер на
“Доброто” срещу лагера на “Злото”: с невероятното си
производство от 11 милиона барела дневно Русия стана за Рияд и
неговите съюзници почти същото толкова голям проблем, колкото и
американския шистов петрол. Саудитска Арабия и няколко други
страни могат да продължат да произвеждат въпреки ниските цени.
Много по-трудно е това за Русия, Венецуела и Ирак, както и за
други страни. Разбира се, когато става дума за Китай, Европа и
международния пазар, Иран също е под прицел, след като Техеран
обяви желанието си да възстанови равнището си на износ за Китай
от преди международните санкции. Това обаче не е само удар по
Иран, а класическа борба между конкуренти/производители в една
либерална икономика.

Така че става дума за икономическа война, разбира се, но
включваща много повече действащи лица освен Саудитска Арабия от
едната страна и Иран - от другата. Сегашната геополитическа
ситуация без съмнение оказва влияние, но съперничеството Иран -
Саудитска Арабия, само по себе си, не мотивира петролната
политика на Рияд и на ОПЕК. Тя обаче би могла да има значително
отражение върху случващото се в района. Лесно можем да си
представим активизиране на руско-иранските отношения през 2016
година в атмосфера на обща омраза към Саудитска Арабия.

БТА




Етикет:

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com