Борбата на Слави Трифонов с жълтокафявата журналистика и новата война Недялков – Блъсков

Подигравателни билбордове от Слави Трифонов към издателя на ПИК Недялко Недялков бяха разлепени на 14 февруари. Снимка: Булфото

Бел. ред. – Следващите редове са от студент по политически науки и журналистика в Американския университет в Благоевград. Той за втори път изпраща свой текст за българските медии (виж тук първия за темите табу).
Материалът беше готов за печат, когато проблесна новата война Недялков – Блъсков- Тя е представена накрая на текста с достатъчно красноречиви цитати от писанията на двамата.

От три седмици сме свидетели на сагата Недялко Недялков – Слави Трифонов. Всичко започна на 26 януари, когато ПИК, една от най-известните жълтокафяви мелачки у нас, публикува изказване на Ицо Петрофф, според който Слави Трифонов е хомосексуалист, а Камен Воденичаров му е избирал и водил млади момчета. За запознатите отблизо този случай не би трябвало да е изненада, тъй като „ПИК“, „Блиц“ и други подобни онлайн или хартиени издания (които са абсолютната противоположност на журналистика) се хранят чрез гнусотията, с която обстрелват повече или по-малко известни личности. Трезво мислещите знаят, че такива „медии“ всекидневно бълват помия, представена като журналистика, която цели да злепостави, омаскари и нарани определени хора, и така да привлече вниманието на читатели с болен интерес към личния живот на известните.

Тук изобщо не става въпрос кой харесва или не харесва Слави Трифонов, неговото шоу и неговата музика и кой одобрява или не одобрява подписката на екипа на „Шоуто на Слави“ за свикване на референдум с шест въпроса. Не, тук иде реч за липса на морал, представянето на гнусотии като „ексклузивна“, „шокираща“ и пр. новина и начина, по който определени медии целят да смажат опозицията. Въпреки че жълтокафявите издания тровят живота ни от години, сагата Недялко Недялков – Слави Трифонов заслужава специално внимание по две причини.

Първо, Слави Трифонов, който от години води и печели дела срещу различни жълти издания, обяви директна война на изданията на Недялко Недялков. Нещо повече, направи го по изключително нетрадиционен начин и с чувство за хумор, в опит да накара хората да се замислят за онова, което четат в подобни „медии“. За съжаление, хора като Недялко Недялков очевидно страдат от липса и на най-елементарно чувство за хумор.

Така стигаме до втората причина. Вместо да замълчи, да се замисли дали има правото да печели пари от болката и накърнената чест на оклеветените от него, Недялко Недялков произведе нова порция клевети, поднесени с абсолютно неприемлив и обиден език.

На 14 февруари, деня на влюбените, той отговори на Слави Трифонов с коментарен текст в „Блиц“ със заглавие  „Майката на Слави Трифонов да знае: Синът й е педал и перверзник, да не чака внучета от него!“ Според медийния бос билбордовете „Скъпа моя Недялко“, които Слави Трифонов пусна по случай Св. Валентин в София, доказват, че водещият е „най-обикновен татиуран педал“, „манаф“ и „перверзник“, който „иска да си ляга с други чичковци“.  В текста си Недялко Недялков признава, че е „упорит, последователен и отмъстителен противник“ и призовава Слави Трифонов да се разберат „по мъжки“. На практика той се хвана в клопката на водещия, като се разкри сам и продължи да сипе обиди и заплахи. Недялко Недялков дори представя себе си и семейството си като жертви, което вече бие всякакви рекорди по наглост. Любопитно е да видим дали някой изобщо ще санкционира Недялко Недялков за езика, който използва, или просто всичко ще потъне в забрава.

Някои смятат, че с действията си Слави Трифонов ненужно увеличава популярността на Недялко Недялков и „медии“ като „ПИК“ и „Блиц“, които не заслужават подобна чест. Въпреки че тази теза съдържа доза истина, мълчанието и приемането на жълтокафяви публикации за даденост категорично не са за предпочитане. Крайно време е популярните личности в България да се противопоставят на жълтокафявите издания, за да насочат общественото внимание към гнусотиите, които те публикуват. Когато се противопоставят публично, жертвите на всякакви обидни квалификации ще покажат, че подобен тип материали са напълно неприемливи.

Недялков (вдясно) със сайта си ПИК стана организатор на тенис турнир, който спечели премиерът Борисов (вляво). В средата е главната редакторка на „Стандарт“, наричана SLafka Бозукова. Снимка: от екрана, от репортаж на телевизията на Пеевски „Канал 3“

В битката срещу жълтокафявата журналистика важна роля играят и политиците и рекламодателите. Вместо да покажат ясно, че не вземат насериозно публикациите в жълтите медии, министри, депутати и прокурори толерират тези издания. В края на 2014 г. ПИК отбеляза своя рожден ден, на който присъстваха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, депутати като Делян Пеевски и Камен Костадинов (ДПС), та дори Волен Сидеров и Николай Бареков. Бойко Борисов и главният прокурор Сотир Цацаров пък изпратиха поздравителни писма. Прокурорът дори описва работата на „ПИК“ като пример за „професионализъм“.

Както посочва „Капитал“ в материал от 11 септември 2015 г., родните управляващи помагат на „ПИК“ и „Блиц“ по различни начини (включително чрез предоставяне на ексклузивна информация и финансиране) в опит да запазят статуквото и да задушат дръзналите да мислят различно. Рекламодателите трябва да допринесат в битката срещу жълтокафявите медии, като спрат да плащат за реклами в подобни издания. За да стане всичко това реалност обаче, са необходими морални ориентири, придържане към общочовешки принципи и норми, чувство за лична отговорност.

Първо трябва да се научим да отсяваме качествената от некачествената и откровено вредна информация, която ни залива през множество канали.

Поздравително писмо на главния прокурор Сотир Цацаров до Недялко Недялков за втората годишнина на сайта ПИК, спечелил си прозвището „Пеевски Иска да Каже“.

Второ, политическата сатира е едно, а публикуването на изфабрикувани „факти“, клевети, обидни квалификации и директни заплахи съвсем различно.

И трето, разрушителното влияние на жълтокафявата журналистика може да бъде ограничено само когато всеки от нас поеме своята отговорност и разбере, че може да допринесе за промяната. Решението е елементарно: не купувайте, не четете и не споделяйте материали от жълтокафяви медии, защото е вредно както за вас и за околните, така и за наистина качествената журналистика – която се придържа към етични стандарти и информира, критикува и анализира на базата на разнообразни гледни точки.

Какво си казаха Блъсков и Недялков

Петьо Блъсков, ядосан от казаното от Недялко Недялков пред студенти на библиотекарския институт, написа в „Труд“ вчера:

Блъсков и Недялков в бТВ. Снимка: от тв екрана

Н. Недялков казал на група студенти …, че вестник „Труд“ е от група медии на Делян Пеевски, бил във фактически фалит, имал милиони неплатени данъци, а марката била заложена като обезпечение в Националната агенция по приходите.

…твърденията на Недялков са нищо повече от мръсни лъжи. Вестник „Труд“ е моя семейна собственост, няма неплатени данъци, марката не е заложена в Агенцията по приходите и не е в състояние на фалит.

Да лъжеш млади хора е грях, но да ги лъжеш и на гърба на колега очевидно е въпрос на стил.

(виж тук целия текст)

Недялков отговори веднага в ПИК:

„ … Блъсков, не съм казал, че „Труд“ е на Пеевски. Гузен негонен бяга.
Ако толкова държиш обаче, мога и да го кажа. Истината добре я знаем и аз, и ти.
Ако искаш, можем да дискутираме и по въпроса кой е Калоян Стоев, кой пише „системните анализи“ във вестника ти против зелените, „Протестна мрежа“ и Лозан Панов, кой ти ги праща на флашка и по мейла (бел. ред. – с псевдонима Калоян Стоев вестникът на Блъсков публикува наплевателски статии срещу изредените).
Мога да ти посоча и конкретния мейл, от който ти ги пращат.

Собственикът на ПИК Недялко Недялков.

Искаш ли?
И защо никой журналист от вестника не се навива да ги подпише с името си… Срам ги е хората, че „Труд“ деградира до пощенска кутия, това е истината, Блъсков.
Аз като пиша против зелените, Лозан Панов или „Протестна мрежа“, излизам с името си. Крив, прав, жълт, пембян – с името си пиша, това е моята позиция, това съм аз. Ти се криеш зад псевдоними.

„Труд“ не дължал данъци. Е да де, новото дружество, което уж купи вестника, формално няма данъци. Данъците ги остави в наследство на Венелина Гочева, която сега ще се разплаща с НАП посредством парите от сделката с теб.
Всъщност Венелина Гочева е собственик на „24 часа“, колкото ти си собственик на „Труд“.
Превъртате едни и същи пари от единия джоб в другия. И забравяте за кредитите към фалиралата КТБ.
Да ти кажа ли на КОЙ са тия пари?
Защо, бе Блъсков, те е срам от Пеевски? Защо панически се мъчиш да се отречеш от него? „Труд“ бил твоя „семейна собственост“… Виждаш ли ми окото, корабче плува ли?
Ясно, че сега такава е модата и конюнктурата, ясно, че сега всички свободни и независими издатели ще се правите на особено свободни и особено независими и особено отдалечени от Пеевски.“

Виж тук целия текст.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.