Малкият бизнес трепери след нощта на булдозерите в Москва

Ройтерс

Събаряне на търговски обекти в Москва. Снимка: от тв екрана

Станислав Минаев за първи път чува, че цветарският му магазин ще бъде разрушен, когато по обед получава обаждане от местния районен съвет с препоръка да освободи мястото. Същата вечер пристигат булдозери, за да изравнят всичко със земята.

Разположен в парк близо до московската метростанция „Кропоткинская“, цветарският магазин бе част от група магазинчета и кафенета, оформили един от стотината импровизирани търговски центъра, които властите обявиха за незаконни и премахнаха през нощта на 8 срещу 9 февруари.

Руските коментатори бързо кръстиха светкавичната акция „Нощта на дългите лопати“ – препратка към погрома, известен като „Нощта на дългите ножове“, който нацистите организират през 1934 година.

„С жена ми печелехме 40 000 рубли (516 д.) месечно от този
бизнес. Сега сме безработни и не знам какво ще правим“, казва
Минаев.

„Жена ми е на 43 години и къде ще отиде сега? Какво ще
прави? Никой не знае и никой не се интересува. На никого не му
пука. Това е състоянието на бизнеса в страната сега“, заявява
той.

Градските власти твърдят, че просто се опитват да разчистят
улиците и да наложат правила за градско планиране.
Според застъпниците за малкия бизнес обаче събарянето на
магазините е най-новият пример за враждебността на държавата към
малките предприятия – манталитет от съветската ера, който по
думите им наново се е появил при управлението на президента
Владимир Путин и се засилва в периода на икономическа криза.
„Сега, когато предприемач иска да започне бизнес, най-добре
да премисли и да се запита: „Ами ако го разрушат без
предупреждение?“, казва Александър Колосов, чиято закусвалня Mr.
Pit на „Кропоткинская“ също бе съборена.

Шестнайсетгодишното управление на Путин съвпадна със
засилването на държавния контрол върху големия бизнес,
илюстрирано от повторната национализация на водещи петролни
компании, засилващата се доминация на големите държавни банки и
затягане на хватката върху медиите.

Държавният глава запази мълчание, докато булдозерите
вилнееха в Москва, но ръководителят на президентската
администрация и негов дългогодишен съюзник Сергей Иванов изрази
неприкрито презрение към съборените магазини.
„Тези гнусни постройки нямат нищо общо с така наречения
малък бизнес, защото по принцип те са развъдник за престъпления
и нехигиенични условия“, заяви той.

Обещание за продължение

Градските власти отхвърлят твърденията, че са взели на
прицел малкия бизнес и се заричат да продължат със събарянията.
Собствениците на магазини „не могат да се крият зад документи
за собственост, придобити по явно мошеннически начини“, пише
кметът на Москва Сергей Собянин в социалната мрежа „ВКонтакте“.
Дори някои противници на събарянията признават, че при
издигането на сградите, често преди доста години – през 90-те
или през първите години на новия век, често е имало
закононарушения и рушвети. Защитниците на малките предприемачи
твърдят, че градските власти са пренебрегнали многобройните
съдебни нареждания да спрат с плановете за разрушаване около
„Кропоткинская“ и на други места.

„Можем да коментираме само с една дума – беззаконие. В тази
страна вече е безполезно, ако човек иска да плюе на съда“, казва
Ана Азиди, собственичка на магазин на „Кропоткинская“.
Градоуправниците заявяват, че вече не се нуждаят от съдебни
заповеди заради новите законодателни промени, приети по
настояване на града, които разрешават на местните власти да
разрушават сгради, разположени край транспортни възли и други
обществени зони.

Според представители на властите целта им не са
магазинерите, а наемодателите, които незаконно им дават
пространството под наем. Тези, които страдат, обаче са
магазинерите, казва Владлен Максимов, президент на Коалицията на
собствениците на будки.

„Имайте предвид, че хората, които страдат, не са
собствениците на тези центрове, а наемателите, които нямат
проблеми с московските власти. Те не са нарушавали нищо“,
заявява той.

Връщане на контрола

Събарянията са доказателство, че презрението към частната
собственост, характерно за съветската ера, е оцеляло и до днес,
отбелязва блогърът и историк Михаил Соломатин, правейки паралел
със сталинистките репресии срещу частните търговци, неохотно
толерирани в краткия период на „Новата икономическа политика“ на
Ленин през 20-те години на миналия век.

През 1921 година, четири години след болшевишката революция,
целяща за смаже частната собственост, завърналият се емигрант
Юрий Ключников се оплаква, че „из цяла Москва са построени малки
будки за продажба на хляб и колбаси, които се въртят от евреи“.

Историята се повтаря след колапса на Съветския съюз, когато
разпространението на улични будки, продаващи всичко – от водка
до цигари и бельо, отново символизира неуправляемия, но жизнен
дух на подтисканото предприемачество.

Президентът Борис Елцин легализира частната търговия на
дребно в началото на 1992 година. Не след дълго обаче тези
неугледни символи на капитализма отново се сблъскаха с обратна
реакция. Тогавашният кмет на Москва Юрий Лужков многократно
обявяваше кампании за разчистването им от улиците в името на
„реда“.

Лужков, лукавият „велик комбинатор“, който бе начело на
превръщането на Москва в мегаполис на небостъргачи и търговски
центрове, трудно би могъл да бъде определен като комунист.
Моделът му на развитие обаче бе такъв, че бизнесът бе
контролиран и свързан с държавата.
Този подход бе засилен при управлението на неговия наследник
Сергей Собянин – съюзник на Путин, който заема кметското кресло
от 2010 година.

Обещанията на Собянин да превърне Москва в „по-европейска“
столица са въплътени в амбициозни схеми за разкрасяване – за
разширяване на тротоарите, изграждане на пешеходни зони и
велоалеи. Разяснявайки политиката си през ноември, той заяви, че
градските власти са одобрили „по-модерен“ единен дизайн за
будките и павилионите, които ще бъдат построени от града и
давани под наем чрез търгове.
Собствениците на разрушените магазини обаче са цинично
настроени.

„Според мен това е разделяне на собствеността. Искат земята.
А обикновените хора нямат никакви права. Целта на държавата ни
е да ни превърне в роби“, заявява Азиди.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.